Какво се крие зад идеята за частна АЕЦ „Белене”

Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

 

Колкото и на пръв поглед да е странно, АЕЦ „Белене” може да бъде печеливша за частен инвеститор.  Но при няколко условия, чийто общ смисъл се свежда до косвено субсидиране на дейностите по изграждане, експлоатация и закриване на централата. По-конкретно става дума за следното.

1. Кръстосано субсидиране би било поемането на разходите по включване на новата мощност в енергийната система на страната.  Поддръжниците на проекта имат предвид, че тези около четири милиарда евро разходи са разликата между оценката на ИПИ и HSBC, и сметката, оповестената по-рано тази седмица. Това е опит за възкресяване на неправилната идея, че всяка АЕЦ е само остров в общата енергийна среда.
2. Кръстосано субсидиране биха били и осигуряването на вътрешен пазар за централа, междудържавните договори за продажба на електроенергия и други подобни действия, които, както и при субсидиите по т. 1 са по закон и традиция задължение на държавните органи.
3. Субсидиране на експлоатацията на ядрени централи е и неосигуряването им (или поне непълното им осигуряване) срещу възможните рискове. Такъв е случаят не само с „Козлодуй” (която не е застрахована за дълъг период от началото на експлоатацията), но с всички в момента действащи атомни централи. (Покрай дебата за затварянето на атомните централи в Германия стана ясно, че средната стойност на застраховането на тамошните реактори е около 20 милиона евро.) Това ще рече, че а) цената на електроенергията от атомни централи е изкуствено занижена и б) че покриването на щетите по непредвидени събития е за нечия друга сметка, понеже не съществува „продуктова отговорност” на операторите.
4. Извеждането от експлоатация на атомните централи е също косвена субсидия, тъй като някой трябва да поеме отговорността за складиране на отработеното ядрено гориво за непредвидим като продължителност срок.  Поради тази непредвидимост не е възможно да се пресметне и цената на субсидията.

Този списък на възможни изгоди не е пълен. Той обаче важи както за частни, така и държавни инвеститори в атомни централи. По-внимателният преглед на начина на управление на ядрената енергетика навсякъде по света би показал, че тя навсякъде е непряко субсидирана.

Промяната на цените на електроенергията през тази година също е следствие на неуспелия проект „Белене”, макар на пръв поглед за невнимателното население да е истинен аргумента, че другите елементи на енергийната система били скъпи.  (ИПИ ще обясни този механизъм на подмяна на едно с друго с отделно становище.)

В този смисъл, твърдението, че АЕЦ „Белене” може да печели е вярно в класическия смисъл, че всеки може да печели от каквото и да е, стига някой друг да поема разходите.

Нищо чудно, че тези, които изпълняваха поръчки и се надяваха да бъдат доставчици по несъстоялия се проект „Белене”, сега искат той да бъде продължен или отново възобновен и откровено показват откъде произтича ползата за тях. 

Обстоятелството, че някой ще печели при посочените условия още не означава, че проектът АЕЦ „Белене” е необходим за енергийната система на страната.

Ако интересът на сегашните и потенциалните доставчици на услуги за новия стар проект „Белене” е очевиден, не е такъв случаят с интересите на държавните служители и новия директор на АЕЦ „Козлодуй” от участието в тази кампания. За първите би трябвало да важи становището на правителството, че проектът е губещ. А задачата на директора е да удължи живота на сега действащата централа.