Може ли Саркози да навакса?

Гласуването в неделя ще бъде всъщност референдум за президента Саркози. И точно това е проблемът на френския избирател - всичко говори срещу Саркози и нищо в полза на Оланд. Кой от двамата все пак е по-добрият избор?

 

Дойче Веле

Французите разлюбиха Никола Саркози и трудно откриват основания, които да им позволят да го изберат отново за държавен глава. Мнозина вече не понасят надутите му прояви. След петгодишна изнервяща връзка с този хиперактивен човек държавата е обхваната от саркофобия. Дотягането е достигнало такива размери, че голяма част от френското население е готова да даде предпочитанията си на социалистическия апаратчик Франсоа Оланд. Решаващият (принципно) телевизионен дебат между двамата водещи кандидати не доведе до никакви промени в разположението на силите.

Оланд не блести с нищо

Гласуването в неделя ще представлява референдум за Саркози, но аргументи в негова полза няма, нито пък в полза на Оланд. Социалистът почти няма какво да предложи освен пълна с поражения небляскава кариера и откровена липса на управленски опит. Най-голямото му достойнство е, че не е Саркози. Иначе не се откроява нито с оригинални идеи, нито с визии за бъдещето на Франция.

Всичко, което Оланд поднася, е някакси познато. Той всъщност представлява една подвижна копирна машина: с реториката си имитира бившия президент Франсоа Митеран, а с идеите си за отмяна на Фискалния пакт - някогашния шеф на социалистите Лионел Жоспен, който през 1997 настояваше за нови преговори по европейския Пакт за стабилност и растеж. Оттам нататък и успехът на начинанията му лесно може да бъде изчислен. Навремето - при Жоспен - Пактът за стабилност все пак се сдоби с ново название, но не и с ново съдържание. Т.е. и Оланд (ако спечели) може да очаква подобно развитие на нещата, като например някоя среща на върха на Европейския съюз, посветена изцяло на растежа.

Оланд се наслаждава на предимството на своята безобидност. Никой не вярва, че той наистина сериозно мисли това, което оповестява в речите си. Предположенията са, че данъкът от 75 процента за милионерите все пак няма да бъде въведен. В противен случай изнасянето на капитали от страната няма много да закъснее.

Саркози - по-добрият избор?

Рязко ще нараснат и лихвите за френските държавни облигации, ако Оланд отпусне юздите на бюджета и действително назначи 60 хиляди нови учители и свали пенсионната възраст от 62 на 60 години. Франция и сега е сред изискващите особени грижи пациенти в еврозоната. Държавните дългове възлизат на 90 процента от брутния вътрешен продукт. Ако Оланд реализира намеренията си и лявопопулистките си идеи, конкурентноспособността на втората по големина европейска икономика ще спадне още повече. Истинският механизъм за контрол над Оланд ще бъдат пазарите, които стесняват границите на социалиста. Затова и Германия не се притеснява толкова много от евентуална победа на Оланд, който много скоро неизбежно ще трябва да се нагоди към европейския икономически шампион.

Саркози заяви още през 2007 г., че Франция има нужда от "пробив", от развихряне на пазарните си сили, за да не остане на заден план. Балансът от 5-годишното му управление е скромен, но плюсове все пак има. Той повиши пенсионната възраст, проведе реформа в университетите, увеличи абсурдната 35-часова работна седмица.

Все пак нарцисизмът на Саркози и кухата му безпринципност се понасят трудно. Ксенофобската поза, с която той се постара да натрупа точки по време на предизборната си кампания, бе единствено и само противна. Въпреки това голистът би бил по-добрият избор за Франция. Защото за разлика от своя конкурент Оланд, Саркози поне отчита икономическите реалности в страната си.

 

Коментари: 0