Монополът на здравната каса трябва да отпадне

Г-жо Атанасова, здравеопазването е приоритет преди избори и болна тема след тях. Променя ли се нещо междувременно?

Ако говорим за настоящото управление, трябва да отбележим, че този приоритет бе заявен не само от министъра на здравеопазването, но и от цялото правителство. Когато Министерски съвет бе избран от Народното събрание, министър-председателят Орешарски заяви от трибуната, че след като в експертния кабинет има трима лекари, то той е обнадежден, че действително реформата в здравеопазването ще се случи.

Факт е първо, че правителството не е експертно - това се доказа по безпрецедентен начин. Второ, в продължение на една година не само няма реформи в спешната помощ и осигуряването на системата с човешки и финансови ресурси, но липсва всякаква идея за развитие на сектора. Жалко е, че една година се загуби в това министърът да установява какви са точно неговите компетенции и какво трябва да се случи в сектора. За този период няма нито един приет законопроект, свързан със здравеопазването, и стана ясно, че то никога не е било приоритет за този кабинет. На плоскостта на популизма за приоритети се говори лесно.

Различен ли е погледът към сектора на министърa и на народния представител от опозицията?

Може би в изпълнителната власт динамиката е много по-голяма и трябва да се вземат бързи решения. Там е нужна сетивност какви са проблемите и че те не бива да се отлагат, а напротив - да се решават веднага. Това, че съм била народен представител и съм работила за лечебни заведения, е било само в плюс, защото съм видяла как реално функционира системата във всичките ѝ нива.

Има ли свободата министърът да прави политики или си остава с функциите на администратор от най-високо ниво?

Безспорно е, че един министър не може да има собствена политика извън рамките на правителствената. В този сектор трябва да се начертаят не само приоритетите, но и спешните задачи, и ако един министър няма подкрепата както на колегите си от правителството, така и на мнозинството, той не би могъл да свърши нищо. Много важно условие за да я получиш, дори от опозицията, е да знаеш какво искаш да постигнеш и как да го направиш. Мога да заявя, че аз съм получавала подкрепа от министъра на финансите, от министър-председателя, от всичките колеги в Министерски съвет. Когато станах министър имаше проблем с финансирането на Спешна помощ. Тогава успяхме за един месец да направим разчети и да убедим г-н Дянков, че трябва да има увеличение на парите за лекарите в Спешна помощ с 18%. Първото решение, което внесох, бе да отпадне лимита за лечение на деца и то също бе финансово обезпечено.

Често здравеопазването се определя като недофинансирано. Това ли е най-големият проблем и може ли повечето пари автоматично да се превърнат в по-високо качество?

Обезпечаването с финансов ресурс не е достатъчно. От своя страна, медицинската дейност, извършвана от лечебните заведения, трябва да отговаря на качествени показатели, а не само на количествени. Вероятно това е най-трудната част от реформата. Безспорно има нужда от реално финансиране за извършените дейности. Те в някои случаи са високо специализирани, изискват изключителен професионализъм от лекарите и е недостойно да им се заплаща по съществуващия подход. За да излезе системата от колапса, един от пътищата определено е по-доброто финансиране, само че то не може да се осигури чрез ежегодна актуализация на бюджета и искания за все повече средства. Ресурсът идва от всички здравноосигурени лица. Жалко е, че над 2 млн.души не са такива и няма никакви предприети мерки от финансовото министерство за промяна в техния статус. Държавата също не осигурява в пълен размер групите, за които е отговорна.

Оттам нататък, разпределението на средствата, които постъпват в бюджета на здравната каса, е също въпрос, който години наред се поставя, но предлаганите решения никога не се приемат еднозначно. Винаги срещу тях има съпротива от лечебните заведения и на практика в този междуинституционален конфликт никой не печели, напротив - страда качеството. При по-сериозен контрол върху дейностите е възможно да бъдат спестени средства, но, разбира се, при ясни критерии и без хаотична промяна в методики и изисквания към изпълнителите.

В кои основни направления трябва да се осъществят реформите?

На първо място е демонополизация на здравната каса, така че да има няколко финансиращи институции, реална конкуренция между лечебните заведения, респективно и подобряване на услугата.

Трябва да се премине към друг подход на финансиране - от клинични пътеки към диагностично свързани групи. Тази идея не е нова, ние започнахме да работим по нея и има дори междуправителствено споразумение с Австралия за закупуване на DRG (система за клинична класификация - бел. ред.). Стартирахме и работа по изчисление на относителни тегла и обучение на кодировчици, но днес не знаем докъде е стигнал процеса, а като че ли той е останал назад в дневния ред на министъра. Това е една от темите, по които може да има професионален дебат и системата да бъде по-бързо въведена и да се остойности реално труда на лекарите.

На трето място, трябва да бъдат спрени всички течове в системата, което ще се случи, когато пациентът започне да упражнява контрол. Такава възможност предоставя електронното здравеопазване, нещо, за което се говори отдавна, но за съжаление, процедурата за електрона здравна карта, която обявих, бе прекратена. Сега отново е обявена такава за изграждане на единна електронна система, но странно е, че почти никакви параметри на поръчката не са променени. Това решение е факт в момент, когато стана ясно, че правителството няма подкрепа. Още по-странно е, че срокът за отваряне на офертите е 25 юли, т.е. съвсем в края на един незавършен мандат се пристъпва към разходване на 10 млн. лв., без да е ясно дали визията на следващия кабинет ще е в същата посока.

Възможен ли е консенсус между партиите, поне що се отнася до тези ключови реформи?

Не става въпрос дали е възможен, такъв консенсус е наложителен. Вече има достатъчна убеденост, не само в партиите, но и в цялото общество, че това трябва да се случи.

Цялото интервю четете в новия брой на списание "Икономика"