Москва и Пекин подписаха газовия договор за $400 млрд.

Руският монополист „Газпром” и Китайската национална петролногазова корпорация CNPC подписаха „договора на столетието” за 30-годишни доставки на синьо гориво в Поднебесната империя на обща стойност 400 млрд. долара.

Идеята е Китай да получава 38 млрд. кубика газ годишно. „Това е най-големият договор. Подбен контракт нямаме с нито една компания”, каза президентът на „Газпром”, който подписа договора на специална церемония в Шанхай, в присъствието на президентите Владимир Путин и Си Цзинпин.

Но на най-важния въпрос за цената на 1 000 кубика Москва не желае да отговори. „Това е търговска тайна”, отсече президентът на „Газпром” Алексей Милер. Смята се, че именно въпросът с цената е пречил на разбирателството от 2011 г. насам.

Известно е, че Пекин е настоявал за „ниска” според Москва цена от 360 долара за 1 000 кубика, докато „Газпром” е държал да е 400 долара. За да тръгнат преговорите, Русия е намалила до 0 данъка върху газовите находища, от които ще тръгва синьото гориво за Китай. Споменати са и преференциални данъчни ставки за тези количества газ, които ще се доставят по специално южно разклонение от газопровода „Силата на Сибир”.

Според президента на „Роснефт” Игор Сечин, смятан за дясната ръка на Путин в руския енергиен сектор, предложението за нулев данък от находищата е направено от държавния глава и най-вероятно то е спомогнало за продължилите три дена преговори.

Тъй като китайската страна е искала цените да бъдат съпоставими със средноевропейските, газовият спор с Украйна изигра ролята на решаващ политически фактор за комромиса по цената между „Газпром” и CNPC.

“Конюнктурно позицията на източния партньор в момента е по-силна, поради сложностите на „Газпром” в ЕС покрай противоречията на Москва и Брюксел за Украйна. Сключването на договора все пак е разбиране, че Китай ще види газа си едва през 2019 – 2020 г.”, казва шефът на Фонда за национална енергийна експертиза Александър Пасечник.

Русия обаче няма да прави дъмпинг с цената за китайците, тъй като това ще означава признаване на „слабостта си в региона и зелена светлина” за по-нататъшния натиск върху „Газпром” в Европа, смята шефът на отдела за аналитични изследвания на „Универ Капитал” Дмитрий Александров.