Необходима е подкрепа за малките фермери

Десислава Танева е депутат от ПП ГЕРБ в 41-ото и 42-ото Народно събрание, била е председател на Комисията по земеделие и гори в 41-ото НС. Има висше икономическо образование от УНСС и юридическо от Бургаски свободен университет. От 1997 година до 2009 г. е изпълнителен директор на една от най-мощните структури в земеделието - „Мел инвест“ АД.

Г-жо Танева, селското стопанство е сектор, който се развива интензивно, дори по време на икономическия спад. Този растеж, обаче, е много неравномерен в отделните отрасли. Може ли и трябва ли държавата да предприема специални мерки?

Земеделието е действително много важен сектор за българската икономика, както за осигуряването на нуждите от храни, така и за немалкия брой заети в него и свързаните му дейности. Общата селскостопанска политика, чийто първи програмен период изтече, също предизвика интерес у много предприемачи да се занимават със земеделие и то стана атрактивно и в някои отрасли конкурентоспособно. Съгласна съм, че в България, между отделните производства се получиха диспропорции. Основната причина не бива да се търси само в подпомагането, а трябва да тръгнем още от 90-те години и това как бе възстановена земеделската земя - в реални граници, раздробена сред близо 8 млн. собственици, част от които вече не бяха в страната, а много емигрираха впоследствие.

Средният размер на парцел бе близо 6 дка. Начинът на поземлена реформа се оказа крайно негативен за развитието на земеделието в последствие. За съжаление, правилата през първия програмен период за прилагане на общата селскостопанска политика (ОСП) задълбочиха проблемите. В следствие, по време на него се разви най-добре зърнопроизводството, като площите се комасираха на ползване.

Това е една много обширна тема, с много проблеми по отношение собствеността и плащането на съответните ренти, но все пак производството достигна до ефективност, близка с развитите западноевропейски стопанства. В допълнение, през всичките тези години средствата, които могат да се заделят от националния бюджет, са твърде скромни, за да компенсират изначално по-ниското европейско подпомагане, което има родното земеделие, в сравнение с останалите, включително нови страни-членки на Европейския съюз. Всичко това създава много трудности по отношение на подотрасли като животновъдство, зеленчукопроизводство, трайни насаждения.

Ефективността на европейското финансиране зависи до голяма степен от работата на ДФ „Земеделие“. Как може да се подобри тя, особено на фона на политическите интереси около него?

За съжаление, през последната година Фондът бе пример за това как не трябва да функционира подобна ключова публична организация, разпределяща най-големия европейски финансов ресурс. Одобряването и подписването на хиляди проекти бе забавено. Съпътстваният със скандали стил на управление не бива да се допуска повече. Трябва да има ясни за всички срокове, публичност в начина на рамкиране на проекти и подписване на договори и висока експертиза. 

За проектите по част от мерките, за които не достига бюджет, липсва яснота какво ще се случи. Възниква въпросът защо ресорният зам.-министър обещаваше на младите фермери прием със съответни бюджети, който се отлагаше постоянно с 1-2 месеца? Истината е, че няма как да се отвори такъв прием, по тази мярка, в този момент. Ангажиментът е бил напълно нереалистичен. Има възможности, но това би означавало средствата от целия бюджет по „Млад фермер“ от програмата, която тепърва ще се реализира, да се изразходват за стари проекти.

В какви направления трябва да се промени политиката в следващия програмен период?

Новият програмен период започна. В преговорите, които водехме ние, успяхме  да постигнем едни добри за страната параметри. Най-важното е, че новата ОСП дава възможности на всяка страна-членка да приложи в определени широки рамки правилата за подпомагане, така че да са адаптирани към спецификата на националния земеделски сектор. Ние можем, възползвайки се от общите пакети, да пренасочим много повече средства към тези подотрасли.

За съжаление, концепцията за директните плащания, изпратена на 30 юли от кабинета „Орешарски“, не само не отразява достатъчно добре становището и консенсуса, постигнат между браншовите организации, но и има риск от негативни ефекти от т.нар. схема за малки фермери. Положително е, че служебното правителство заяви, че ще направи стъпки към промени на тези нотификации. Ако ГЕРБ има влияние в следващото управление, то ние ще продължим работата в тази насока - запазване на ефективността на земеделските производства, които вече имат добри показатели, запазване устойчивостта на поземлените взаимоотношения.

За да постигнем това, схемата за малки фермери трябва да претърпи чувствителна промяна, така че да остане административно облекчаваща тези, които нямат претенции да се разширяват и тези, които са били малки в миналото. В момента е вероятно да се стигне до раздробяване на земеделската земя, без тя реално да се обработва от съответния собственик, единствено с цел получаване на определена сума.

Ще се стремим да пренасочим и всички възможни средства към интензивните подотрасли - животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. До края на януари ще има техническа възможност промените да бъдат направени.

Считате ли за удачна мярката големите стопани да получават по-ниски или никакви субсидии?

Правилото за таван на субсидиите бе заявено от нашата страна. От публичните дебати стана ясно, че стойността му от 300 хил. евро е предложена почти единодушно от самите браншови организации. Това е едно обществено очаквано решение, което при всички случаи нямаше как да бъде избегнато, нещо повече - бе наложително. Не следва какъвто и да е земеделски производител да бъде в неравнопоставено положение спрямо останалите, но значително големите стопани, занимаващи се основно със зърнопроизводство, реализират допълнителна ефективност от обема на производството си. На практика, с ограничаването на субсидиите се компенсира тази ефективност и може да се каже, че няма нищо несправедливо.

Нашето становище е, че не бива да стимулираме разрастването и уголемяването на тези стопанства, защото това значи развитие само на зърнопроизводство. Заетостта в сектора се осигурява най-вече от подотрасли като зеленчукопроизводство, което бързо може да се възроди, трайни насаждения и животновъдство.

В този смисъл, поглеждайки комплексно накъде да развиваме нашето земеделие, пътят е съвсем ясен - дейностите, в чиито продукти сме нетни вносители, въпреки традициите в миналото. Ние трябва да ги подкрепим допълнително и приоритетно, без да нарушаваме ефективността на другите. Трябва да погледнем държавнически - добре е да осигурим храна за населението, която да е българско производство.             

От години поливното земеделие се неглижира, а инфраструктурата е във все по-лошо състояние, въпреки че е основен фактор за устойчиво стопанство. Защо се стигна дотук и какво да се направи в бъдеще?

Без развитие на хидромелиорациите и поливното земеделие ние не може да очакваме ефективно зеленчукопроизводство и отглеждане на трайни насаждения. Няма как сегашното състояние и начин на функциониране, чрез държавното дружество „Напоителни системи“, да продължи дълго и да даде желания ефект. Категорично са наложителни промени в тази сфера - стимулиране разширяването на площите в обхвата на поливните съоръжения и държавни инвестиции в основна инфраструктура, посредством програмата за развитие на селските райони.

И тук са необходими промени в поземлените отношения, защото изграждането на поливна инфраструктура е от стратегическо значение. Трябва да направим така, че да поощрим земеделските производители, включително чрез законодателни мерки, да се обединяват и по този начин да улеснят разширяването на мрежата за хидромелиорации. Възможно е, не само чрез приватизация, но и чрез концесиониране, бизнесът сам да поеме отговорността за тази дейност, но това трябва да се случи при стриктни условия и гаранции за достъп на фермерите.