Пазарно, а не добро управление на България

"Дарик радио" публикува Харта за добро управление на България 2013-2018 г. Документът, с автори от над 20 експерти и анализатори, има за цел да обърне общественото внимание към приоритетни за българската икономика и общество области. В него се разглеждат проблемите на тези области и се предлагат реформи, които да тласнат България към просперитет.

В частта с икономическите проблеми на страната се споменават проблемите в образованието, пазара на труда, правенето на бизнес, публичната администрация и други. Освен това се правят и редица предложения. Може би единственото от тях, с което един либерален икономист би се съгласил веднага, е запазването на валутния борд. Ролята на борда в привличането на чуждестранни инвестиции и поддържането на макро стабилност не може да бъде подценена. Предвид това, че икономиката ни не изпъква с кой знае какви конкурентни предимства, а икономистите и политиците ни имат злощастен опит при воденето на монетарна политика, бордът намалява както паричния, така и фискалния и политическия риск в страната.

Но останалите предложения на икономическите експерти са малко по-трудни за одобрение. Има множество факти, потвърждаващи твърденията за наличие на проблеми в образованието и пазара на труда, но предложените промени няма да доведат до (значително) подобрение.

Въпреки че дисбаланс между търсене и предлагане в пазара на труда безспорно съществува и ценови подове съществуват, решението не се крие в козметични реформи като: “финансиране на образованието според резултатите”, пожелания от рода на “връзка между образованието” и държавна намеса с “фокус върху трудоемки производства и инвестиции, за да се осигури заетост на хората със средно или по-ниско образование”.

Разминаването между търсене и предлагане в пазара на труда е ценови проблем породен от държавна намеса в образованието и ценообразуването в разходите за труд. В резултат от свеждането цената на образованието под пазарното й ниво и централното контролиране на сектора се получават дефицити и излишъци от различни видове специалисти. Тези, които са в недостиг, получават относително по-висока заплата и работодателят им има по-големи разходи за труд. В допълнение, в секторът, където използват знанията си, постоянно има много вакантни позиции и изискванията към пределния работник постоянно намаляват.

От друга страна, специалистите в излишък намират заетост относително по-трудно, а в сектора, в който започнат работа, заплащането е относително по-ниско заради натиска на прекомерното предлагане.

Минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове също имат своя негативен ефект. Те са форма на ценови контрол, който изключва от пазара хората с по-ниска производителност и увеличава размера на сивата икономика.

Баланс между образованието и пазара на труда може да се постигне при пълната либерализация и на двата сектора. Премахване на държавния монопол върху получаването на знания и договорните отношения между работодател и работник ще направи всеки от двата пазара по-гъвкав и ще изчисти излишъците и дефицитите.

Други неща, на които обръщат внимание икономическите експерти, са конкуренцията, фискалните правила и публичната администрация. Те са свързани помежду си. Влошени държавни финанси, ограничена конкуренция и неефективна публична администрация са симптом на едно и също нещо – прекомерно държавно вмешателство. По-малката държавна намеса се финансира с по-малко разходи и съответно не пречи чак толкова на бизнеса.

В заключение, инициативите за дебат, излизащ от границите на това дали минималната работна заплата трябва да е 400 или 1000 лева, са хубаво нещо. Нужно е да се обсъжда ролята на държавата в икономиката и дали тя допринася за просперитета на обществото или само за този на подбрани групи хора (за сметка на други).

Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), www.ekipbg.com