Пазарът на зърно – затишие пред буря

В България не бива да очакваме поевтиняване на хляба, тъй като той и без това е евтин, твърди Васил Симов, изпълнителен директор на Софийска стокова борса АД

- Господин Симов, какви са тенденциите при сделки на пазара на зърно в България и по света?

Цената на зърното през последните няколко месеца е в равновесно състояние. Нямаме резки колебания в посока поскъпване или поевтиняване. Може би е затишие пред буря! През юли и август се очаква новата реколта от пшеница, а още от юни започва прибирането на ечемика. Като че ли търговците изчакват новата реколта и се въздържат от големи покупки. Няма сериозни обеми, които да се търгуват.

Нивото на цените в България в сравнението миналата година, по това време, е доста по-ниско – в рамките 20%, което е доста голямо намаление на цената. Подобна е картината в САЩ и Западна Европа.

Въпреки че добивите от пшеница в глобален план вероятно ще са по-ниски, очакванията са и стартовите цени от новата реколта да са по-ниски. Обикновено през месеците април и май цените се повишават заради складови разходи и банкови лихви. Тази година обаче цената остава непроменена вече втори-трети месец.

- Защо според вас тази година цените остават по-ниски?

Може би по-слабото потребление по света и в България кара продавачите да не предлагат стоката си на по-високи цени от тези, които им се иска да реализират. Просто няма кой да купи това производство и затова цената се задържа на ниски нива. По-слабото потребление е най-сериозния фактор за задържане на цената.

- Чуха се твърдения, че цените на пшеницата от новата реколта ще са по-високи. Има ли почва подобно твърдение и на фона на очакванията за по-слаба реколта?

Основният фактор, който ще определя цената са по-слабите добиви, които се очакват в България и Югоизточна Европа, където гигантите в производството Русия и Украйна ще имат доста по-ниски добиви. По-ниска ще реколтата и Западна Европа.

Всичко това води до естествено очакване за повишаване на цената. След като количеството стока предложено на пазара ще е по-малко, се очаква цената да е по-висока. Но и в това отношение не бива да сме сигурни, защото и потребителското търсене е много слабо.

Двата фактора може би ще се неутрализират в даден момент и очакваме стартовата цена да е близка до сегашната. Говоря за сделки, които ще се сключват след месец-два. По-ниското потребителско търсене вероятно ще смъкне очакванията на продавачите за по-висока цена.

- Заради по-голямото производство на царевица, очаквате ли цената да продължи да се движи надолу?

При тази стока почти не очаквам да има изненада. При царевицата, за разлика от пшеницата, се очаква по-голямо производство в света. Същата е картината в Източна Европа и България. Нормално е цените да са същите и даже по-ниски. В сравнение с миналата година цените сега са с 30% по-ниски.

Миналата година бяхме свикнали с цени от 340-360 долара на тон, докато сега сделките се сключват на нива 240-250 долара на тон. Много чувствително поевтиняваме има при царевицата за последната година и този спад в цената вероятно ще продължи заради очакванията за много, много добра реколта.

- Тъй като царевицата е основната фуражна култура, можем ли да очакваме поевтиняване по веригата царевица-фураж-животинска продукция?

Би трябвало да е така, тъй като по-евтиния фураж може би ще доведе до по-ниски цени на следващите продукти – месо, мляко, месни и млечни продукти.

Нещо повече – трети месец наблюдаваме поевтиняване на петрола в световен мащаб. Черното злато е другия фактор, който балансира цената фуража в производство на животински продукти. Затова може да се очаква задържане или поевтиняване на месо и мляко.

- Какво да очакваме по веригата пшеница-брашно-хляб?

В България не бива да очакваме поевтиняване на хляба, тъй като той и без това е евтин. Хлебопроизводители и мелничари изпитват трудности и „трудно свързват двата края”, както гласи българската приказка. Ако вървим към европейските стандарти хлябът у нас трябва да е доста по-скъп. Заради по-бедното население в страната и по-ниските доходи у нас цената на хляба се задържа на относително ниски равнища.

По-евтината пшеница е добре дошла, но и други фактори оказват влияние на цената – работна заплата, електроенергия… Тъй като токът расте, а трябва да се повишават и заплатите, вероятно това ще се отрази в посока поскъпване и на хляба. Ще видим кой фактор ще надделее. Може би поевтиняването на пшеницата ще се окаже по-силен фактор и ще повлече цената на хляба надолу. Ако се окаже по-слаб, хлябът може да продължи да поскъпва.

- Очакванията за по-добра реколта от слънчоглед могат ли да доведат до понижаване на цената на културата?

През последните няколко месеца слънчогледът поскъпва. Въпреки че се очаква по-добра реколта, до прибирането на културата има още три-четири месеца. Рано е да се правят прогнози.

Сравнено с година назад цената на слънчогледа е по-ниска. По-евтино е и олиото. При една добра реколта през есента можем да очакваме тази по-ниска цена да се затвърди и да стане още по-ниска. Говоря за 1-2 стотинки за литър олио. Това поевтиняване е достатъчно, особено като прибавим и тези 4-5 стотинки по-ниска цена спрямо година назад. Това е тенденция, която е добре дошла за купувачите.

- Изказахте учудване от продължаващия спад в цената на захарта. Защо?

В рамките на година-година и половина захарта минава от един цикъл в друг – от рязко поскъпване до много рязко поевтиняване. Сега виждам, че от юни миналата година захарта постоянно пада. Очаквах тренда да се обърне в посока поскъпване.

Суровината захарна тръстика, от която се прави захарта, се консумира много в световен мащаб за производство на захар, спирт и биогорива. Търсенето е голямо, но цената продължава да пада. Това ме изненадва! Но щом ситуацията на международните пазари е такава, трябва да се съобразим.

- Очаквате ли да се обърне този тренд или е трудно да се прогнозира?

Чисто технически погледнато, очаквам трендът да се обърне. Вторият фактор, който трябва да е от значение е консумацията на захарна тръстика. В световен мащаб потреблението ще расте – и за производство на захар, и за производство на горива. Така че в скоро време може да се очаква цената на захарта да тръгне нагоре.

- Тенденцията на спад на петрола може ли да доведе до понижаване на цените на горивата в България?

Те вървят надолу. Има обаче технологично време от трайното поевтиняване на петрола до отражение в цената на бензина и дизела – най-масовите горива, които се продават по българските бензиностанциите. През последните месеци петролът се е понижил с около 20 долара на барел. Горивата също поевтиняват – вярно със 1-2 стотинки, но по-ниските цени са факт.

- Какви сделки се сключват най-често на ССБ?

И тази година няма да направи изключение. Най-оборотните ни стоки са горивата. Сега започнаха активно да се търгуват храните. Палитрата е широка, но съм убеден, че и през тази година най-търгуваната стока на ССБ ще са горивата.

- Неведнъж сте призовавали всички сделки със зърно да се сключват на ССБ, с цел изсветляване на пазара. Каква е ситуацията в последните месеци?

Моите наблюденията и тези на държавните органи показват, че сивият сектор в икономиката ни е голям и много сделки не се сключват на организираните пазари. Тази моя мечта си съществува и аз работя в посока да се увеличава делът на борсовата търговия. Не толкова, за да може борсата да трупа голям оборот – това са просто едни числа, а най-вече бизнесът да вижда как пазарно се сключват сделките, а не под масата.

Освен това ще се повиши и събираемостта на данъците. ДДС е голямо перо в бюджета на държавата, а всички сделки сключени на борсата задължително са обложени с ДДС. За другите никой не може да гарантира внесено ли с ДДС, издадена ли е фактура... Работим в тази насока, но нещата не се случват толкова бързо. Последните реакции и на европейските институции са, че делът на сивата икономика е голям.

- Пречупване на мисленето на предприемачите или промени в нормативната уредба могат да решат проблема?

Предприемачите винаги ще се опитват да заобикалят разпоредби, които не са в тяхна изгода. Защо да се внася ДДС в държавата като може да се спести, си мисли всеки един производител или търговец. Това мислене трудно ще се изкорени в рамките на месец, година или няколко години.

Държавата с по-голяма активност трябва да води битката. Тук на помощ сме и ние от борсата. Затова смятам, че сме предпочитан партньор от държавата, защото при сделките на борсата всичко е прозрачно и данъците са коректно внесени.

 

Атанас Христов

Коментари: 0