Руският енергиен министър разделя „Газпром“ на добив и транспорт

Президентът на монополиста Алексей Милер обаче няма как да не попречи, предупреждава Forbes Русия

Либералите на Медведев демонополизират гиганта

136 ~ 3 мин. четене
Автор: Николай Марченко

Европа е на ръба на газова революция, която й готви поне на хартия неолибералният кабинет на премиера Дмитрий Медведев, стана ясно днес от публикацията на авторитетното бизнес списание „Forbes Россия”.

Министерството на енергетиката на Руската федерация, управлявано от бившия топмениджър на милиардера и екскандидат-президент Михаил Прохоров, Александър Новак, готви мащабно разделяне на монополиста „Газпром” на добивна и транспортираща компании, както е направено във всички страни с пазарна икономика в Европа.

За сравнение, в България под натиска на т.нар. газови евродирективи, основата на Третия енергиен либерализационен пакет на Европейския съюз (ЕС), държавните дружества под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз” са разделени с цел избягване на монопол на пазара на добив и търговия от една страна и газопренос – от друга.

Според руското издание на Forbes в края на януари т.г. се е появил „Проект за основните положения на енергийната стратегия до 2035 година” на Министерството на енергетиката, където сред предложенията фигурира и „да се приключи процесът по разделение на естествено-монополните видове дейност от конкурентните в системата на ОАО „Газпром”.

Макар подобната идея и да не се споменава за пръв път, в началото на XXI век тя е била лансирана само от либералите като тогавашния министър на икономическото развитие Герман Греф и е изглеждала като „реформистки тест” за новия президент Владимир Путин.

В момента обаче сред привържениците на кардиналните промени в работата на „Газпром” са убедени и влиятелните участници на енергийния пазар като членовете на т.нар. кръг „Приятели на Путин” в лицето на съсобственика на частния енергиен търговец „НОВАТЕК”, милиардер Генадий Тимченко (спаринг-партньорът на руския президент по джудо) и президентът на „Роснефт” Игор Сечин (съветник на президента и бивш вицепремиер на енергетиката, смятан за „Сив кардинал” на сектора). „Действията им може да се обяснят с най-различни мотиви, но със сигурност не и със стремеж към реформи заради самите реформи. А поради близостта им към първото лице в държавата шансовете за успех на поредния опит за демонополизиране на „Газпром” вече не изглеждат толкова нищожни”, пише ресорният автор на Forbes.ru Алексей Бирман.

„Сложно е да се представи, че първият успешен удар по концерна чрез миналогодишното либерализиране на износа на втечнения природен газ (LNG) да е минал без лобистка подготовка от страна на босовете на „НОВАТЕК” и „Роснефт”, пише още журналистът.

Истината е, че представители на енергийното ведомство на Русия се презастраховат, като подчертават, че „споменатият вариант на енергийната стратегия все още минава през стадия на предварителни обсъждания и ще бъде представен за разглеждане от Министерския съвет не по-рано от март 2014 г.”

„Би било странно, ако Алексей Милер (всемогъщият председател на управителния съвет и президент на „Газпром” – бел. ред.) и подчинените му не се бяха опитали да предотвратят нежелателното за концерна развитие на нещата”, коментира Алексей Бирман.

Журналистът дава да се разбере, че „Газпром” вече се смекчава под натиска от всички страни (както го нарече вестникът на The Financial Times в Русия „Ведомости” “Kръстосан огън” – бел. ред.) – в олимпийския Сочи Милер направи отстъпки на литовския премиер Алгирдас Буткявичус. Известно е, че от няколко години Вилнюс се съди с „Газпром” заради монополизиране от страна на компанията на концерна в страната Lietuvos Dujos на цялата газотранспортна система, което е в противоречие със законодателството на ЕС (Третия пакет), влязло в сила след газовата криза от 2009 г. Намалена е и тарифата в цените на синьото гориво за Литва.

„В превода от дипломатическия език на руски(.български – бел. ред.) това означава, че руският монополист все пак направи компромис на Вилнюс, който отдавна се бореше за намаляване на цените на газа и промяната на условията по транзитните такси. Ако се вземе предвид, че синьото гориво излизаше много по-скъпо на Литва, отколкото на другите страни от Стария свят, можем да се порадваме за съседите от балтийския регион. И да се затъжим за ”Газпром”, който напоследък не успява нито на Запад, нито на Изток. Малко преди предаването на „литовския плацдарм” стана ясно, че има провал в поредния дедлайн за сключване на дългосрочен договор за доставки на газ с китайската CNPC. При положение, че „Газпром” обяви за готовността си да направи за Поднебесната империя намаления, но срещу предплащане”, обобщи ситуацията ресорният журналист на Forbes Русия. 

Подкрепи Economic.bg