Сирия пред война
Санкциите, наложени от ООН и ЕС, едва ли ще доведат до промени и по всичко личи, че Западът ще се надигне, независимо на каква цена
Напрежението в Сирия расте с всеки изминал ден, а опасността ситуацията да премине границите на гражданска война след поредното масово убийство на цивилни граждани, е огромна.
Няма съмнение, че в Сирия бе извършена атака с химически оръжия, това заяви вчера държавният секретар на САЩ Джон Кери, цитиран от BBC News. Според Кери, последната химическа атака в сирийската столица Дамаск не само е неоспорим факт, но е и морално недопустима. Съединените Американски Щати и техните партньори вече обмислят евентуална военна операция с ограничен мащаб в Сирия, въпреки противопоставянето на Русия и Китай.
Две от най-могъщите членки на НАТО - Турция и Великобритания, обявиха в понеделник, че са готови да влязат във война със Сирия и без резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Турският външен министър Ахмет Давутоглу даже заяви, че военната коалиция срещу Асад вече включвала 36-37 държави. Сирийският режим пък декларира, че е готов да се изправи пред всякакви сценарии на действие на Запада.
Поводът са събитията от миналата седмица, когато експерти на ООН бяха изпратени в столицата Дамаск, за да направят изследвания, които да потвърдят или отхвърлят твърденията, че войници от режима на Асад използват химически оръжия при атаките над протестиращи, при които загинаха стотици. Екипът попадна под обстрела на снайперисти, докато пътуваше към една от петте местности около Дамаск, за които има съмнения за използвани такива оръжия. От сирийското правителство категорично отрекоха обвиненията и в своя защита отново обвиниха сирийските бунтовници за трагедията, случила се на 21 август.
„Това, на което станахме свидетели миналата седмица, шокира добросъвестните граждани на света и премина всякакви морални граници”, заяви държавният секретар на САЩ Джон Кери. „Президентът Обама вярва, че трябва да бъде потърсена сметка на тези, които смятат, че в използването на най-отвратителните оръжия срещу най-беззащитните хора няма нищо нередно”, коментира още той.
Дори и най-доверените съюзници на Сирия – Русия и Иран, не поставиха под съмнение използването на химическо оръжие, а доказателствата и клипове в интернет не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка.
История на конфликта
Събитията в Сирия започнаха преди две години и половина с протестите срещу режима на Башар ал-Асад през март 2011 г. Конфликтът се разрастна в края на 2012 г., когато Международния Червен Кръст определи случващото се като гражданска война.
Асад винаги е бил определян като диктатор от сънародниците си, макар самият той да се определя като „реформатор” в началото на управлението си през юни 2000 г., след смъртта на баща му Хафез ал-Асад, който заема поста на президент на Сирия за първи път през 1971 г. и поставя началото на династията ал-Асад и на авторитарен режим в страната, начело на който стои социалистическата партия Ба’ат. Бащата на Башар ал-Асад допринася за стабилизирането и икономическия растеж на страната, с цената на множество репресии над цивилното население.
По време на управлението си, ал-Асад – син е критикуван за пренебрегване на човешките права, икономическо неравенство и корупция. Бившият президент е и отявлен критик на политиката на САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция.
Милиони избягали
От началото на протестите десетки хиляди са напуснали страната и потърсили политическо убежище както в съседните на Сирия страни – Ливан, Йордания, Турция, Ирак и Египет, така и в редица европейски държави. Според информация на канадската информационна агенция CBC, над 1 милион сирийци са потърсили убежище в Ливан до юли 2013 г. и в момента пребивават на територията на страната. Огромен брой, имайки предвид факта, че коренното население на Ливан наброява 4,25 млн. души.
Регистрираните сирийски бежанци по света според официалните данни са 1,91 млн. В България от началото на годината са подадени 855 нови молби за бежански статус от сирийски граждани, показват данни на Държавната агенция за бежанците при МС.
Жертвите
По данни на ООН над 100 000 души са намерили смъртта си от началото на събитията в Сирия. От организацията съобщават, че жертвите най-вероятно са много повече, тъй като много от смъртните случаи просто не се обявяват.
Основни страни в конфликта
Башар ал-Асад
Президентът е представител на религиозното малцинство на алавитите в страната. Те представляват около 12% от населението в страната, а най-многобройна е групата на сунитите – 56%. Една от причините за конфликта в Сирия се крие именно в религиозната принадлежност на бившия държавен глава.
Сирийската опозиция
След преговори в Катар, проведени от опозиционните лидери през ноември 2012 г., антиправителствените групи решават да се обединят с членове на религиозни групи и секти, а през декемри същата година САЩ и редица западноевропейски държави обявиха новата формация като единствената, представляваща интересите на цивилното сирийско население.
Свободна сирийска армия
Предводителите на тази формация са някогашни офицери и войници от войската на Башар ал-Асад. След основаването ѝ през 2011 г., групата набира десетки нови членове и доброволци.
Хизбула
Лидерът на клона на Хизбула в Ливан Шейх Хасан Насрала твърди, че членовете на организацията се борят преди всичко срещу радикални ислямисти, които планират терористични атаки в Ливан, и които се крият в редиците на протестиращите срещу режима. Сирия, заедно с Иран, бе сред основните покровителни на Хизбула. Смята се, че голяма част от оръжейния арсенал на групата е доставен именно от сирийска страна.
Великите сили
В конфликта в Сирия, САЩ и Русия заемат полюсни позиции. Американският президент Барак Обама заяви през август 2011 г., че използването на химически оръжия е своеобразна граница, която, ако бъде прекрачена, може да доведе до военна намеса от страна на САЩ. Малко след първите химически атаки през юни 2013 г., Обама за първи път официално одобри снабдяването на сирийски бунтовници с оръжия.
Русия, от друга страна, е дългогодишен привърженик на режима на Башар ал-Асад. Сирия е сред основните „клиенти” на руския оръжеен експорт, а договорите за доставки са на стойност над 1 млрд. долара, според някои източници. Това обяснява и държанието на Русия при гласувания на ООН относно санкции и намеса на силите на организацията в Сирия.
Ефектът върху икономиката
По-голямата част от здравната инфраструктура на страната е разрушена. Според данни на немското издание Der Spiegel, от някогашните 75 държавни болници в страната в момента са останали по-малко от 30. Ранените или болни сирийци почти нямат достъп до болнична помощ. Гражданската война в страната не само е довела до хуманитарна катастрофа, но и до икономическа.
Според информация на експерти, 75% от продукцията в някогашната индустриална столица, град Алепо, е спряна. Някои от фабриките са опожарени, други затворени, а трети са се превърнали в убежища на бунтовници. Затрудненията при транспортирането на стоки силно са повлияли на селското стопанство. Хранителните продукти прогресивно намаляват и стават все по-скъпи. Налага се вносът на основни суровини като захар, пшеница и ориз.
След санкциите, наложени от ЕС, и пазарът на петрол в Сирия се сви. Преди войната, над 95% от добивите отиваха на европейския пазар, а в момента износът на петрол почти е спрял.
Сирийската лира е понижила стойността си с над една трета, макар че според заместник-министърът на икономиката на Сирия страни като Русия, Китай и Иран подкрепят валутата.
Преди избухването на войната, валутният резерв на страната бе оценен на 13,5 млрд. евро. Според непотвърдени слухове обаче, режимът на Башар ал-Асад разполага с неофициални резерви на стойност от няколко милиарда. Освен това, на държавата е даден неограничен и постояннен кредит за храни и петрол от Иран.
Всичко това води до обезверяване на наблюдателите, че санкциите, наложени от ООН и ЕС, ще доведат до промени. Контрабандата на хранителни стоки, оръжия и петрол нараства главоломно, докато цивилното население все по-често се сблъсква с липсата на продукти от първа необходимост. Икономическият крах на държавата обаче би бил благоприятен най-вече за криминалните групировки в страната, които контролират редица сектори от т.нар. „сива икономика”.