Ще ни спаси ли „Скандинавският модел“ на икономика?

През последните пет години Европа премина през няколко кризи, които оставиха негативен отпечатък върху икономическата и социалната стабилност на държавите в региона. Финансовата, икономическата и в дълговата криза се оказаха най-голямото изпитание пред Европа от Голямата депресия през 30-те години на миналия век, а решението им засега остава неизвестно.

Още от началото на кризата обаче Европа се движи на две скорости. В едната крайност са най-задлъжнелите държави от Южна Европа. В тази група влизат спасените Гърция, Ирландия и Португалия, както и следващите на опашката - Испания и Италия. При тях се наблюдава рецесия, висока безработица, социално недоволство и влошаване на качеството на живот.

На другия полюс са северните скандинавски държави - Норвегия, Швеция, Финландия и Дания. Тези страни, въпреки че също са на стария континент и кризата се вихри с пълна сила около тях, не реагираха по същия начин. Основните проблеми на останалите европейски държави - дълг и дефицит засега не са проблем за Скандинавия. В края на 2011 г. задлъжнялостта на четирите държави е между 40% и 50% от Брутния вътрешен продукт (БВП), при среден за ЕС 84%.

Безработицата в тези държави остава значително под средната за Европа. В края на първото полугодие на 2012 г. нивото на безработицата варира от рекордно ниските 3.1% в Норвегия до 8% в Дания. Стандартът на живот в тези държави също е недостижим за много от останалите европейски страни. Най-висок е в Норвегия - 38% над средния за ЕС. В Швеция нивото е с 15% над средното, Дания 13% и Финландия - 12%. С такива показатели икономическият модел в скандинавските държави наистина изглежда този, към който трябва да се стремят в Европа. На какво обаче се гради този икономически модел всъщност?

Като цяло тези държави не са богати на природни ресурси, с изключение на Норвегия, около бреговете на която се добива петрол. Освен това четирите страни не разполагат и с много обработваема земя, което сваля дела на земеделието в БВП и приходите от него до нищожни нива. Финасовите услуги не са ясно изразени и силно представени, но са добре развити.

За да са толкова развити тези държави, въпреки липсата на природни дадености, правителствата са приели "локомотивен тип" икономика. Държавата подпомага и субсидира отрасли и фирми с водещо значение за икономиката на страната. Именно те дърпат стопанството и повишават благосъстоянието на страните - като редовни и големи данъкоплатци. Подпомаганите отрасли са с висока технологична насоченост, частните корпоративни структури, които имат интерес там получават финансиране, облекчено кредитиране и други преференции от държавата. Така се акумулират високи приходи, предимно валутни, защото стремежът е фирмите да са експортно ориентирани.

Трудно е да се каже, че подобен вид подход не работи, предвид добрите резултати. Какво се получава в действителност обаче. В четирите държави има по една компания, чиито приходи са близо 1/5 от Брутния вътрешен продукт (БВП). Във Финландия това е Nokia с 20%, в Норвегия - Statoil с 24% и Дания - Maersk с 20%. В Швеция - Volvo прави 10% от БВП, но заедно с Ericsson отново достигат 20%.

Най-добрият пример какво може да се случи, ако една от тези компании е в зaтруднение, е Nokia. По данни на списание Economist в периода 1998-2007 г. компанията е била отговорна за една четвърт от икономическия растеж на страната. По време на същия период производителят на мобилни апарати е направил 30% от инвестициите в страната за научна и развойна дейност и една пета от финландския износ.

От 2007 г. насам обаче акциите на телекомуникационния гигант са загубили почти 90% от стойността си, което помрачава и перспективите за Финландия, отбелязва Economist. Изданието нарича този феномен "ефектът Nokia". Последните четири тримесечия компанията е на загуба, а от 2007 г. приходите са намалели с 40% и през 2012 г. се очаква те да бъдат около 44 млрд. долара.

Негативното отражение върху финландската икономика не закъснява. От 2011 г. икономиката на страната е реално в рецесия, а през второто тримесечие на 2012 г. Годишният спад достигна 1.1%. Прогнозите за 2012 г. и 2013 г. са за понижение от около 1%.

Връзката между сривът в продажбите на водещата компания във Финландия и икономическия спад в страната е ясно забележим. В момента подобно е положението в Дания. Страната също е близо до рецесия, което неминуемо е свързано с по-малкото товарни превози, които извършва конгломератът Maersk. Засега Швеция и Норвегия се справят по-добре. Но проблеми имат както Ericsson и Volvo, така и петролната Statoil. Това неминуемо повдига въпроса за перспективата пред скандинавските държави и ефективността на техния икономически модел.