Такев: Преодоляване на кризата ще върне интереса към борсата

Преди около месец изпълнителният директор на Виенската борса изказа конкретен интерес към закупуването на държавния дял в БФБ

7074 ~ 7 мин. четене
Автор: Виолета Иванова

- Г-н Такев, преди дни Българската фондова борса отбеляза 20 г. от първата търговска сесия. Коя беше първата сделка тогава?

За жалост съхраняваната информация от началните години на създаването на капиталовия пазар е доста оскъдна и за това време разчитаме предимно на спомените на отделните личности, участвали в изграждането му. Няма и информация за първата сделка, тъй като търговията през 1992 г. е била изцяло присъствена и на практика не се пазят електронни данни за сключените отделни сделки. Такива са налични от 1998 г., т.е. откогато търговията е електронизирана.

- Какво се промени за тези 20 г.?

Всички борси, които дават началото на пазара, който виждаме в момента, претърпяват доста трансформации за този период. Много наблюдатели си спомнят, че в началото на 90-те години се появиха много борси, не само в София, но и в цялата страна. Тази дейност се развиваше доста бурно до приемането на Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества през 1995 г. на основата на общата нормативна рамка, поставена от Търговския закон. Законът за ценните книжа постави доста високи изисквания в организацията на пазарите и повечето от борсите бяха принудени да затворят поради невъзможност да ги покрият. Една част от тях обаче  вместо да прекратят дейност се сляха, формирайки Българска фондова борса – София (БФБ), такава, каквато я виждаме в момента.

Междувременно бе учреден и Централен депозитар, в резултат на което сетълментът на сделките на борсата бе автоматизиран и бе премахната физическата размяна на ценните книжа между купувачите и продавачите Бяха лицензирани и  първите инвестиционни посредници, които непосредствено с това станаха и първите членове на БФБ. А абсолютно всички дружества от първата вълна на масовата приватизация бяха листнати на борсата, формирайки първоначалния й облик.

През 1998 г. бе въведена и първата електронна платформа на борсата, в резултат на което целият процес от подаването на сделката до приключването й в Централен депозитар стана електронизиран, като по това време сравнително малко пазари работеха на този принцип, макар в момента никой да не може дори и да си представи обратното. Първата платформа бе собствена разработка на борсата, като впоследствие през 2000 г. бе заменена от руската платформа RTS Plaza, функционирала успешно до 2008 г. Както е известно, в средата на  2008 г. тя от своя страна бе подменена от платформата на Detsche Boerse - Xetra.

Законодателството също претърпя доста динамично развитие. Бяха предприети и всички необходими действия за хармонизирането на  българското законодателство с това на Европейския съюз. Между другото, България е една страните, която е успявала винаги безпроблемно да хармонизира навреме и на 100% законодателството си с европейското в  областта на капиталовите пазари.

- Това което сега вълнува всички е приватизацията на борсата. Докъде стигна процесът? Кога може да се очаква той да приключи?

През месец март Министерството на финансите възложи на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) организирането на цялостната процедура и избирането на консултант по продажбата на борсата. Това на практика е последната стъпка, която предхожда обявяването на началото на процедурата, но от самата Агенция следва да бъдат извършени определени технически действия по подготовката й и да бъде осигурено финансирането й.

- На какъв етап е процедурата?

Не сме запознати с детайли по организацията на процеса. На този въпрос най-добре е да отговорят от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

- Сега ли е най-подходящият момент за това? Не е ли по-добре да се изчака по-благоприятно време?

От гледна точка на това, че преди около 5 години приходите на борсата като търговско дружество бяха значително по-високи, отколкото са сега, то при равни други условия това би означавало, че и пазарната й оценка щеше да бъде по-висока. Търсената цена обаче не винаги е най-първостепенното. Наличието и развитието на тази цялостна инфраструктура е много важно в дългосрочен период.

Също така, няма гаранции, че в бъдеще конюнктурата ще се подобри и респективно цената, която може да бъде получена ще се покачи значително.

- А каква според вас ще е цената?

Не мога да се ангажирам с подобна прогноза, но все пак следва да се отчете фактът, че борсата е публично дружество и има пазарна оценка.

- Има ли интерес и от кого?

През последните години сме се срещали с много пазарни оператори и продължаваме да се срещаме. Всички се интересуват от процедурата, но това не означава непременно, че те ще участват в нея, когато тя бъде открита.

Все пак следва да се посочи, че преди около месец изпълнителният директор на Виенската борса, по време на публичен форум в София, изказа конкретен интерес към закупуването на държавния дял.

- В момента капиталовият пазар се намира в труден период. Какво може да събуди активността на инвеститорите? Има ли компании, които могат да съживят търговията?

Не мисля, че можем да правим заключения точно за определени видове компании от даден сектор. Всяка една компания би имала перспектива, ако правилно представи бизнеса си, предложи адекватна възвръщаемост и се държи по адекватен начин с акционерите си. Естествено, напълно логично е в момента определени сектори да се считат за по-перспективни от други, но така е във всяка една фаза на икономическия цикъл. В последно време доста се говори за земеделието, но това не означава, че компания в друг сектор няма да има успех на пазара.

Според мен цялостната икономическа обстановка е факторът, които най-много влияе върху активността на публичните предлагания на борсата. Ако искаме да видим нови и значими IPO-та трябва конюнктурно бизнесът да усети по-ясна перспектива за своето бъдеще.

- Преди време организирахте срещи в различни части на страната с компаниите. Продължавате ли да го правите? Има ли резултат от тези срещи?

Продължаваме да го правим, макар и не в същия формат. Подобни презентации и срещи са правени в почти всички региони на страната преди около 4-5 г., но в последствие решихме да действаме на по-индивидуална база. Проучихме голям брой компании, като стартирахме анализа от около 1000 дружества. Целта беше въз основа на публичните за тях данни да преценим за кои от тях би имало смисъл излизането на капиталовия пазар. Направихме доста детайлен анализ и потърсихме среща с компаниите, с които има смисъл. И ще продължаваме да го правим, доколкото бизнесът търпи развитие, т.е. това трябва да е непрекъснат процес. Резултатите, напълно очаквано, обаче са противоречиви. Те варират от липсата на каквито и да е планове, свързани с капиталовия пазар, до намерение за бъдещо листване. Естествено, факторът, който оказва най-голямо влияние върху бизнеса, а оттам и на плановете за листване е икономическата криза.

- На 1 март тази година влезе в сила новото сегментиране на пазара. Предстоят ли и други промени и какви?

След около 2 седмици предстои удължаването на търговската сесия. Така работното време на борсата ще се припокрива до голяма степен с това на останалите по-големи пазари в Европа и до с началото на работното време в САЩ. В момента борсата затваря преди обяд лондонско време, т. е. в голяма степен инвеститор от Лондон няма възможност да получи изпълнение на своя поръчка в същи ден, в който я е подал.

Държа да подчертая, че не живеем със заблудата, че това само по себе си ще доведе навлизането на нови инвеститори, но промяната на времетраенето на търговската сесия определено ще направи много по-лесен техния достъп до България.

- Станахте член на Съвета на директорите на Централен депозитар. Тогава беше казано, че новото ръководство ще работи активно за изпълнението на трансграничния клиринг и сетълмент и въвеждането на нова информационна система. Какво от тези неща е направено и как върви изпълнението на поставените цели?

От известно време колегите в Централен депозитар работят много активно по новата информационна система свързаните с нея промени в правилника за работа на институцията. Очаква се те да бъдат актуализирани скоро в резултат на което цялостно ще се промени начина по който се осъществява клиринга и сетълмента на сделките с ценни книжа. Ще се даде възможност за предоставянето на нови видове услуги, свързани с клиринговата част, като например управление на марижн-средствата и обезпеченията. Същевременно, това трябва да улесни и осъществяването на част от  съществуващите дейности и услуги, като заемането на ценни книжа и свързаните с тях трансфери, които в момента срещат ограниченията на съществуващата инфраструктура. Разбира се, не трябва все пак да забравяме, че пряко отношение към приведените по-горе примери има и действащата подзаконова нормативна рамка, като визирам най-вече Наредба 16 на КФН за условията и реда за извършване на маржин покупки, къси продажби и заемане на ценни книжа.

Също така, както стана известно наскоро, от страна на Централен депозитар беше подписано споразумение за свързаност с румънския депозитар. Работим за свързаност и с австрийския, Oesterreichische Kontrollbank AG (OeKB), Наскоро стартира работата по включването на България в проекта Target2Securities, което ще предостави обща платформа за всички депозитари от Европа, участващи в него, за трансграничен сетълмент. Надяваме се България, независимо от късното стартиране, да  се включи в първата вълна на присъединилите се към проекта.

- Има ли интерес от страна на български компании за двойно листване в Румъния и кои са желаещите?

Подобен процес следва да бъде оповестен от самите компании в момента, който те преценят за най-подходящ. Няма как борсата да го направи, преди тях самите. Не трябва и да забравяме, че става дума за публични компании и тази информация може да се третира като вътрешна.

- А има ли румънски компании, които искат да се листват у нас?

За момента не ми  е известно, но дори и да има, казаното по-горе важи в пълна сила и за тях. Мога да споделя обаче, че в миналото имаше идея една компания да направи едновременно IPO в България и в Румъния. По тази причина беше изградена и първата част на връзката между депозитарите, която бе цялостно финализирана едва наскоро.

- Как виждате бъдещето на капиталовия пазар?

Бъдещето на всеки един капиталов пазар зависи от многобройни и различни по характер фактори. На първо място тук основна роля играе макросредата в съответната страна. Ако погледнем по-големите икономики в света лесно може да видим, че в тях функционират и големи по обем капиталови пазари. И обратно – големите борси оперират в силните икономики. Ето защо, оживлението на всяка икономика е фактор, който дава пряко отражение към съответния пазар.  Ясно е обаче, че макрофакторите не подлежат на директно управление от страна на институциите, свързани с даден пазар. Всяка една от тях обаче се опитва да разреши тези проблеми, които зависят от нея, като в конкретния случай за нас това е подобряването на инфраструктурата на пазара и правилата, по които се осъществява търговията.  За мен от тези проекти най-голям приоритет имат насочените към подобряването на клиринг и сетълмент услугите, успешното реализиране на които би запълнило редица пропуски спрямо наложилите се световни практики.

Подкрепи Economic.bg