Тепърва ще се усещат ефектите на бюджетните съкращения

Европа навлиза в нова рецесия, а с това са свързани влошаване на ключови макроикономически параметри

128 ~ 3 мин. четене
Георги Желязков Автор: Георги Желязков

Европа навлиза в нова рецесия, а с това са свързани влошаване на ключови макроикономически параметри, което увеличава опасността от намаляване на кредитния рейтинг на публични и частни институции в региона. Това е записано в годишния макроикономически доклад на "Индъстри Уоч". Там се посочва също, че тепърва започват да се проявяват резултатите от стартиращите мерки за бюджетни икономии и оздравяване на банковия сектор.

От 2011 г. досега единствените страни в ЕС с повишение на рейтинга на държавния дълг са България и Латвия според скалата на Moody's, пишат анализаторите. Страните в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като цяло успяват да задържат кредитния си рейтинг, с изключение на Унгария и Словакия, при които има понижение с 1 пункт. За последната половин година обаче са намалени рейтингите на 5 общини в региона, като няма нито едно повишение.

В същото време агенциите много по-често намаляват перспективите и рейтинга на банковите институции. Например Moody's са взели решение за 397 понижения на кредитния рейтинг на европейски банки през последните 12 месеца при едва 142 случая на повишение. Една от причините за по-консервативните оценки на Moody's и Standard and Poor's за риска в европейската финансова система е продължаващата дългова криза и навлизането на еврозоната в нова рецесия през втората половина на 2012 г. В списъка на Standard and Poor's от финансови институции, чийто рейтинг може да бъда намален, влизат 111 дружества от целия свят, от които 66 са в Европа.

Понижение на кредитния рейтинг на финансови институции се наблюдава по-често в страни от ЦИЕ в сравнение със средното за континента. По този начин въпреки по-добрите си показатели банките в ЦИЕ са поставени в една група с финансовите институции в застрашените от фискална и/или банкова криза страни-членки на еврозоната (например - Гърция, Испания, Португалия). Агенциите аргументират решенията си със силната интеграция между отделните банки и потенциалното пренасяне на проблеми, както и със слабата икономическа динамика, влошаване на качеството на активите и ниско търсене на нови кредити.

Цифрите обаче показват, че макроикономическата картина в ЦИЕ е по-оптимистична. Растежът на БВП през 2012 г. бе най-висок именно в тази част от Европа, а дори след навлизането на "ядрото" на европейската икономика в рецесия в началото на 2013 г., единствените икономики с ръст за първото тримесечие остават балтийските републики, Румъния, България, Полша и Словакия.

Въпреки, че финансовата криза удари новите страни членки по-бързо и по-остро, в много от тях последиците от кризата бяха адресирани по-рано. Негативният ефект от свиване на бюджетните разходите в региона е до голяма степен консумиран, за разлика от много страни в "Стара Европа", където този процес тепърва започна през миналата година. Трябва да се отчете и добрата капитализация и висока ликвидност на банките в Източна Европа, които са и значително по-слабо изложени към сектора на недвижимите имоти в сравнение с повечето страни в еврозоната.

Независимо от това рейтинговите агенции засега остават песимистично настроени към икономическия пейзаж в ЦИЕ. Според тях възможността за нови бюджетни съкращения може да доведе до допълнително свиване на потреблението и доходите, което носи известен риск за банковата система, въпреки значителните капиталови буфери.

Банковите регулатори и правителствата в региона трябва да подхождат изключително внимателно към всяка своя стъпка, защото рейтингите все още имат сериозно влияние върху достъпа до свеж капитал и цената на финансирането. Макар че имат сравнително добри икономически и финансови показатели, страните в ЦИЕ трябва да бъдат по-предпазливи в своите действия отколкото държавите с подобно положение в Западна Европа.

Тъй като във фокуса на рейтинговите агенции е качеството на активите и рисковете от нови загуби и допълнителни разходи при невръщане на кредити, правителствата и регулаторите следва да осигурят надеждни и предвидими механизми за разрешаване на спорове между кредитори и длъжници, включително чрез подобряване ефективността на съдебните системи. От друга страна, трябва внимателно да се анализират различни идеи за промени, целящи краткосрочно разширяване на т.нар. "права на длъжника", но създаващи трудни и скъпи пречки пред разрешаване на спорове и оттам - поставящи в риск активите на банковата система.

Подкрепи Economic.bg