Три промила таксита

Последната идея, която предизвика бурна реакция от страна на браншови организации на таксиметрови водачи и превозвачи в София, е предложението на общинския съветник Вили Лилков за намаляване наполовина на броя на такситата. Според него, ако има лимит, общината ще може да обяви конкурс за превозвачи и да има по-високи изисквания към таксиметровите коли и самите шофьори. Конкретното предложение е да се достигне прилаганият в много страни стандарт таксиметровите автомобили да са 3‰ към населението. В момента по официални данни населението на София е 1 203 000 души и съответно според стандарта такситата трябва да са 3609.

В идеята има резон дотолкова, доколкото в момента по улиците на София вероятно има далеч повече таксиметрови коли, отколкото реално са плащащите на общината. Според данни на общината автомобилите с разрешително са 5 641, а по неофициални данни на самите превозвачи варират около 7 - 8 хиляди.  

Чисто икономически причини за такова ограничение обаче няма. Въпреки че жълтите коли наистина завземат все повече улиците на София, очевидно има търсене. Все пак никой с рационално поведение няма да продължава да поддържа автомобил и да прави разходи, ако е на загуба. Следователно има достатъчно работа за такситата. Логично е при ограничаване на броя на таксиметровите коли, да се увеличи тяхната натовареност, но е спорно дали ще успеят да задоволят нуждите на все по-нарастващия град и то без да се възползват от ограничения избор на потребителите. Ако се намали броят на такситата, се ограничава и изборът на потребителите и се създават предпоставки за картелни споразумения и повишаване на досегашните цени, често на фона на влошени условия. Повечето потребители, знаят, че при по-голяма конкуренция и предлагане винаги се намалява цената на продукта и услугата и се повишава качеството. Именно потребителите ще са големите губещи от елиминирането на конкуренцията.

Факт е, че в момента цените не са стигнали определения от софийска община максимум от 1,30 лв., но  нужно ли е тази цена да се достига и то не на база повишаване на разходите или качеството на услугата, а заради ограничаване на предлагането. Между другото, ограничаването на максималните цени също е анти-пазарна мярка и вреди на потребителите, както ИПИ вече писа.

Дори да се игнорират безспорно негативните ефекти върху потребителите, друг спорен момент е на каква база ще се подберат определените според стандарта за 3 промила, нужните 3609 автомобила за София. Голяма пробойна в това ограничение е, че то на практика ще засегне коректните превозвачи и шофьори, а не нередовните такива, които и в момента се движат без разрешително. Доста неопределено е и каква точно ще бъде процедурата по отсяване на нужната бройка. Предложението на общинския съветник това да стане чрез  обществена поръчка е доста мъгляво. Какви ще са критериите заложени в поръчката- технически, за брой превозни средства, за цена на услугата, изрядност на шофьорите? Тук идва и тежката процедура за осъществяване на обществена поръчка, въвличане на администрацията и възможността за създаване на предпоставки за облагодетелстване на част от таксиметровите фирми, в зависимост от критериите, избрани за обществената поръчка.  

Колкото до споменатата световна практика, на която се базира предложението, може би е крайно време да спрем да се уповаваме на отделни чужди практики без преди това да оценим техните потенциални ефекти върху българския бизнес и потребители. В Ню Йорк с население 8 млн. души има едва 13 000 таксита, но от друга страна има около 40 000 специални автомобила, извършващи превози (т. нар. черни таксита). В същото време в Париж изчислението показва, че регистрираните 17 000 таксита отнесени към населението са 7,6 ‰, т.е. далеч не всички големи столици прилагат този стандарт. Нека също така не забравяме, че в тези мегаполиси градският транспорт е значително по-ефективен от софийския.

Ако трябва да обобщим, въвеждането на нови специални мерки за ограничаване броя на такситата по улиците на София е поредната недомислена и най-вероятно - лобистка идея, която се хвърля в публичното пространство. Дано не станем свидетели на негативните ефекти, които може да има въвеждането на това ограничение на практика.

Боряна Антонова, Институт за пазарна икономика, www.ime.bg