Турското кафе влезе в списъка на ЮНЕСКО
Решението беше взето на заседание на Комитета на ЮНЕСКО, което се състоя в Баку
~ 1 мин.
Културата и традициите свързани с традиционното турско кафе бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство на света. Решението беше взето на заседание на Комитета на ЮНЕСКО, което се състоя в Баку, столицата на Азербайджан. В заседанието участваха около 800 представители от 116 държави. По време на заседанията са били обсъдени общо 38 предложения.
Включването в списъка на ЮНЕСКО се смята за голямо признание. Турското кафе заема важно място в бита на турското общество не само като традиционна напитка, но и като средство за общуване, неотменна част от редица традиционни ритуали, гостуване, сватосване, диалог, споделяне и др.
"Сърцето иска раздумка, кафето е само предлог", гласи много популярна турска поговорка.
Преди турското кафе, други 10 традиционни културни ценности на турското общество бяха включени за опазване от страна на ЮНЕСКО. Сред тях са мазните народни борби в Къркпънар, Одринско, старинният театър на сенките Карагьоз и Хадживат и др.
Турция се подготвя да предложи за включване в нематериалното културно световно наследство и изкуството ебру - рисуване върху водна повърхност, чиито традиции са от епохата на Османската империя.
Включването в списъка на ЮНЕСКО се смята за голямо признание. Турското кафе заема важно място в бита на турското общество не само като традиционна напитка, но и като средство за общуване, неотменна част от редица традиционни ритуали, гостуване, сватосване, диалог, споделяне и др.
"Сърцето иска раздумка, кафето е само предлог", гласи много популярна турска поговорка.
Преди турското кафе, други 10 традиционни културни ценности на турското общество бяха включени за опазване от страна на ЮНЕСКО. Сред тях са мазните народни борби в Къркпънар, Одринско, старинният театър на сенките Карагьоз и Хадживат и др.
Турция се подготвя да предложи за включване в нематериалното културно световно наследство и изкуството ебру - рисуване върху водна повърхност, чиито традиции са от епохата на Османската империя.
