Успешната формула за бизнес – с държавата

В годините на прехода Аркадий Ротенберг създава първата си фирма заедно с австрийския предприемач Леван Пирвели. Двамата строят пет звездния хотел „Метехи” в Тбилиси, но въпреки успеха и създадената втора компания „Балтийски бизнес партньори” двойката не започва втория си проект – отново петзвезден хотел в Санкт Петербург. В същото време по-малкият брат се жени за финландка и от 1992 до 1998 г. е треньор по джудо във Финландия.  
Баткото регистрира още няколко фирми в северната руска столица, които се занимават и с охраната на Школата за високо спортно майсторство на Каменния остров, където тренират майсторите на спорта от Петербург, а чест гост е и заместник кмета на града - Владимир Путин. На татамито негов редовен спаринг партньор е Аркадий Ротенберг, който по онова време създава Федерацията по самбо в Санкт Петербург.  

Твърди се, че Аркадий и Борис Ротенберг са се срещали с хора, с които заместник-кметът не е трябвало да контактува. По онова време Путин отговаря за развитието на хазартния бизнес в града, а големите казина тогава са били под контрола на организираната престъпност и по-точно в ръцете на „тамбовската група”. Но истинският възход на Ротенберг започва след началото на московския период в кариерата на приятелите от детство.

През 1998 г. двама търговци на нефт от Санкт Петербург - Генадий Тимченко и Андрей Катков стават спонсори на професионалния спортен клуб по джудо „Явара-Нева”. Аркадий Ротенберг е избран за генерален директор, а шефът на Федералната служба за сигурност Владимир Путин - за президент. Скоро след това клубът ще се превърне в един от най-преуспяващите в страната, а когато през 2000 г. Путин става президент на Русия, пред двамата Ротенберг се откриват неподозирани бизнес възможности.

Първият им опит на национално ниво е овладяването на „Министерството на алкохола” на Русия. Заедно със Сергей Зивиенко братята създават фирмата „Зирот” (от първите срички на фамилиите на основателите), която държи под котрол производството на над 100 завода за алкохол в Русия, работещи под шапката на държавната „Росспиртпром”. Две години по-късно Зивиенко е уволнен, но не напуска поста с празни ръце. Негови стават два от най-големите в страната заводи за производство на ликьор и водка. Братята също са наградени за добрата работа – през създадената от тях през 2001 г. банка „Северен морски път” преминават всички пари на държавната „Росспиртпром”.

Интересите на Ротенберг не спират до тук. Братята успяват да сложат свой човек за директор на най-големия търговец на храни и материали в Русия – „Росрезерв”. Държавната агенция се ръководи от Дмитрий Гогин, бивш мениджър на една от компаните на Ротенберг.

Най-големият си удар със сделки с държавни предприятия Аркадий и Борис правят когато сключват договор с „Газпром”. Това става през 2002 г., когато управлението на руската фирма преминава от Рем Вяхирев в ръцете на Алексей Милер. Новото ръководство прави реорганизация на стоковите и финансови потоци, свързани с покупките на „Газпром”. Така купуването на компресори и тръби за компанията е поверено на дъщерната фирма 
„Газкомплектимпэкс”, през която до 2004 г. минават 75% от всички покупки. Но промените на спират до тук. В схемата за доставките на оборудване между доставчиците и „Газкомплектимпэкс” се намесват няколко посредника, най-влиятелен от които става доставчикът на тръби „Газтагед”. Покупката на тръби формира 30% от оборота на газовия гигант, твърдят експерти. Оказва се, че в основаната през 2003 г. фирма „Газтагед” 25% от капитала държи компанията „База-торг” – единолична собственост на Борис Ротенберг. Останалите 75%  от „Газтагед” принадлежат на „Газкомплектимпэкс”. Според експертите през „Газтагед” парите заминават към други две компании на Ротенберг – „Трубной торговый дом” с годишен оборот 540 млн. долара и „Газстальконструкции”. Годишно компаниите на братята продават тръби за 980 млн. долара на „Газпром”, откъдето реализират чиста печалба в размер на 146 млн. долара, което означава рентабилност 15%.

Амбициите на двамата братя обаче не спират само до държавните фирми. През 2008 г. те купуват 10% от търговското пристанище в Новоросийск, оценено на 300 млн. долара, а Аркадий Ротенбер си припомня началото на своята бизнес кариера, включвайки се в реконструкцията на хотел „Москва” в руската столица.

Ротенберг са партньори и в компанията „Паритет”, която макар и без строители и техника печели заедно с фирмата „Мосстроймеханизация-5” търг на руското министерство на отбраната за строителството на 950 000 кв.м. жилища на стойност 33,7 млрд. рубли през юни 2009 г.

Империята на Аркадий и Борис Ротенберг не прилича на корпорация в класическия бизнес смисъл на това определение. В нея няма отдел „Анализи” и дори отдел „Продажби”. Техният модел за печалби се свежда основно до реализацията на набор от финансови схеми и посредничество. Финансовите потоци преминават през няколко компании, оглавянани от спортисти-джудисти. Всъщност, приемната на Аркадий Ротенберг се намира в сградата на Федерацията по джудо на Русия и неговата основна дейност е свързана със спорта. Официално той е само председател на Съвета на директорите на банка „Северен морски път” и Генерален директор на Спортния клуб по джудо „Явара-Нева”. Но той е собственик и на кипърската офшорка „NPV-инженеринг”, която през 2008 г. купи пет дъщерни строителни компании на „Газпром” – „Ленгазспецстрой”, „Краснодаргазстрой”, „Спецгазремстрой”, „Волгограднефтемаш” и „Волгогаз”. Синът на Аркадий Ротенберг – Игор, стана председател на Съвета на директорите на новата „Стройгазмонтаж”, за която работят 11 000 души. Тази фирма строи днес сухопътното трасе на газопровода „Северен поток”, трасетата в Сочи и тръбите Сахалин - Хабаровск - Владивосток.