ВиК проекти за над 900 млн. лева закъсняват рисково

- Госпожо Василева, определихте ли кои са рисковите проекти по ОП Околна среда, които може да не бъдат завършени до края на този програмен период?   

- Ние сме договорирали 120% от средствата по ОП Околна среда, направихме така нареченото свръх договаряне, точно, за да осигурим усвояването на отпуснатото безвъзмездно финансиране по програмата.

Забавянето на стартирането на изпълнението на дейностите по проектите от общините бенефициенти е основният рисков фактор.   

- Обвиниха ви, че подписвате необезпечени финансово договори.

- Това са спекулации. Трябва да е ясно какво означава свръх договаряне по смисъла на програмата.
Когато подписваме договори с бенефициентите, ние им предоставяме финансов ресурс за определен проект.  
Когато общините стартират изпълнението, те са бюджетирали някакви средства по проекта, но при обществените поръчки, в резултат на конкуренцията се постигат икономии.

Някои от проектите биха могли да отпаднат, други - да получат финансови корекции. Когато правим свръх договаряне по програмата, ние адресираме тези евентуални икономии, които могат да се получат, като договаряме повече проекти.

- Каква е практиката в другите европейски държави?

- Има държави, в които националният бюджет финансира проектите и когато те бъдат изпълнени, похарченият национален ресурс се замества с европейски средства. Такава е практиката в по-старите страни-членки в ЕС.
Друга част от държавите, които изпълняват мащабни инфраструктурни проекти, правят т.н. свръх договаряне, като обикновено поддържат около 140%.

В Гърция договорените средства са три пъти повече от бюджета, който им е отпуснат по Оперативната програма. Наскоро бях в Румъния, където също се пристъпва към свръх договаряне.
Рискове има и по време на изпълнението на проекта, което започва с подготовка и провеждане на обществени поръчки за избор на изпълнители.  
При инфраструктурните проекти, каквито са нашите, тръжната процедура отнема от 6 до 8,5 месеца. В някои случаи обжалванията водят до забавяне от порядъка на година-година и половина. Самото изпълнение също изисква технологично време.

- Какви мерки взимате, за да минимизирате загубите на европейски пари, заради недовършени проекти.

- Наблюдаваме как се движат проектите. Правят се непрекъснато анализи. Индикация дали ще приключат навреме, е колко бързо общините ще възложат строителните и другите дейности и възможността заложените  срокове към изпълнителите да не надхвърлят края на 2014 г.  

Най-рискови са проектите, които се изпълняват по т.н. комбинирана процедура. Направихме я, за да подпомогнем общините да направят качествени проекти, защото такива липсваха.
На база идеен проект с общините се подписаха договор за безвъзмездно финансиране и споразумение, че при успешно завършване на първата фаза, при която се изготвя техническия проект, се пристъпва към втората - изпълнение на строителството. За нея се подписва второ споразумение.

По тази процедура няма проект, който да е забавен по-малко от 6 месеца.

- Колко такива договора имате?

- Подписани са 26 договора на обща стойност 918 млн.лв. Някои от общините бенефициенти все още не са възложили техническото проектиране, което се финансира по "Техническа помощ" на ОП Околна среда.

Това означава, че голяма част от общините може да не успеят да се справят с двете фази. В този случай техническият проект ще бъде изпълнен този програмен период, а втората фаза - строителството - вероятно ще остане за следващия и ще се финансира от него.

Понеже се очертават рискове за изпълнението, ние трябваше да сме готови да адресираме тези рискове. Затова пристъпихме към свръхдоговориране и използване на т.н. "бързи мерки".

- Какви са тези бързи мерки?

- Това са проекти за дейности, свързани отново с опазването на околната среда, които могат да поемат освободения финансов ресурс
След дълго обсъждане в рамките на мониторинговия комитет, с колегите от Европейската комисия решихме да отворим ОП Околна среда към други екологични нужди на страната - за намаляване на риска от наводнения, за предотвратяване на пожари, защото те са причина за щети върху биоразнооразието и за намаляване на рисковете, свързани с чистотата на въздуха.

- Имате ли готовност с такива проекти ?

- По ОП Регионално развитие 7 големи града са разработили Интегрирани планове за екологичен градски транспорт. Някои от мерките, включени в тях, се финансират от ОП Регионално развитие - смяна на автобусния парк на Бургас и Варна например. Другаде освен автобусите, се модернизира и тролейбусната мрежа или се предвижда разширяване на улици и осигуряване на бърза проходимост, изграждане на системи за наблюдение и управление на трафика, електронизирана билетна система и т.н.

Допълващо към тези мерки, в съответствие с разработените планове,
предложихме проекти за доставка на автобуси, тролейбуси, трамваи и  мотриси за метрото. Тъй като включва само доставки, проектът може да се изпълни бързо.
Другите резервирани проекти ще бъдат по мерките, които касаят защитата от пожари и наводнения.

-  Вертолети за гасене на пожари ще бъдат ли купени?

- Очакваме от Министерството на вътрешните работи да представи цялостно описание на техническото оборудване, което ще включва и летателна техника. Вертолети ще има, защото трябва да се осигури възможност да се гасят пожари на трудно достъпни места.

Премина фазата на консултации, на обсъждане на мерките, на подготовка на промяната в Оперативната програма. Мониторинговият комитет я одобри. Предстои да я изпратим предложението в ЕК за официално одобрение.

- Значи проектите, които нямат шанс да бъдат завършени и в двете си фази , ще се завършват на ниво техническо проектиране, общините ще си получават парите по първата фаза от оста "Техническа помощ". А сумите, отпуснати за втората фаза ще се  прехвърлят за резервните проекти, ли?

- Не. Комбинираните инфраструктурни проекти и резервните ще вървят паралелно и ще се наблюдава как се изпълняват. Няма да черпим ресурс от започнатите проекти до 2014 г., когато е срокът да се изпълнят инфраструктурните проекти. Ако дотогава не успеят, ние им казваме : "Продължавайте да ги изпълнявате, но черпейки ресурс от следващата оперативна програма. Тези проекти продължават да бъдат за нас приоритетни. "

Включването на резервираните проекти на мястото на оставената за следващия програмен период втора фаза на дадени проекти, е по-скоро въпрос на финансова техника. Не е смяна на основните приоритети.

- Защо Сергей Станишев свика спешна пресконференция в парламента в четвъртък, за да съобщи, че ОП Околна среда е провалена?

- Вероятно не се разбира, че терминът "свръхдоговаряне" не означава необезпеченост.  

Необезпеченост би могло да има, ако всички договори с изпълнители са подписани и те надхвърлят 100% от бюджета.
Но към настоящия момент не е така.
Значи има неразбиране на терминологията или това е по-скоро политическо говорене.

Мисля, че много добре обясних, че ние правим всичко възможно, да преодолеем трудностите от наследството, което заварихме - липса на проекти или наличие на некачествени проекти.

Категорично невярно е и твърдението, че с бързите мерки се финансират проекти извън тематиката "околна среда" и извън нуждите.

Имаме стартирана наказателна процедура и запитване от Европейската комисия относно мерките за намаляване на финните прахови частици във въздуха. Замяната на транспортните средства с екологични в големите градове е необходимост.

Несъстоятелни са обвиненията, свързани с това, че за проектите за доставка на техническо оборудване за гасене на пожари и намаляване риска от наводнения бенефициент е МВР и Генерална дирекция Гражданска защита и пожарна безопасност. Няма кой друг да бъде бенефициент.
Важността и целесъобразността на тези мерки е несъмнена,  предвид промените на климата и бедствията, които ни сполетяха.

Инфраструктурните проекти са важни за държавата. Ние нямаме друг избор, освен да ги изпълним. Никога не сме правили разграничение към коя партия принадлежи кметът, защото това са инвестиции, които се правят за 30-40-50 години напред.

Наистина изграждането на проектите е забавено. Но България знае още от 1999 г., че трябва да построи тази инфраструктура. Много време е загубено, не трябва да губим повече време.

- Общини се оплакват, че нямат ресурс, с който да запълнят наложените им  финансови корекции.    

- Най-често се цитират проекти по ОП Околна среда, защото при нас обемите са големи.
В Сопот финансовата корекция е от порядъка на 4 милиона и половина, а в Белослав - от порядъка на 5 милиона лв., но те са още от 2010 г. Общините са заложили в тръжната процедура  ограничителни условия, които предполагат ограничаване на конкуренцията и невъзможност на всеки, който желае, да кандидатства. Според  указанието на Европейската комисия и на одитните органи, това е дефект, който води до ощетяване на бюджета на ЕС.

- Нали ЕК одобрява проектите?

- ЕК или ние одобряваме проектите. Но тръжните условия на обществените поръчки не се одобряват от нас. Според новия закон за обществени поръчки, Агенцията за обществени поръчки прави предварителен контрол, а ние последващ контрол, тоест проверяваме дали са спазени указанията на Агенцията и законосъобразно ли е проведена процедурата.

 Но когато се говори за обществена поръчка, битува разбирането, че умишлено се прави нещо нередно. В голяма част от случаите, особено при старта на програмата, нередностите са от незнание или не достатъчно добър капацитет на екипите, които подготвят тръжните процедури. Все по-малко са грешките, които се допускат. Но по правилата на комисията, тъй като те се възприемат като изкривяване на конкуренцията и понеже то не може да се остойности, се налагат фиксирани проценти от отпуснатата безвъзмездно сума, като финансова корекция.
С други думи бенефициентът вместо да получи 100 единици безвъзмездна помощ, получава по-малко единици и трябва да допълни със собствено финансиране предвидения бюджет на проекта, за да се поправи изкривяването. Това е логиката на финансовата корекция.

Проектите по ОП Околна среда са големи, обществените поръчки са за големи стойности и когато се наложи корекция е доста болезнено за общините.

- На колко възлизат финансовите корекции досега?

- Приспаднатите финансови корекции са от порядъка на 15 млн.лв.
30 млн.лв. са наложените. Ние гледаме колко са приспаднатите, защото има случаи, когато при последващия контрол се открият дефекти в процедурата, общината решава да претъргува обществената поръчка, като  изчисти дефектите. В тези случаи корекцията не се приспада от безвъзмездния бюджет на проекта.

На базата на подписани договори за 4 млрд и 200 млн.лв., 15 млн. лв. са малък процент. Но на база общински бюджет действително звучи страшно.

- Какъв ресурс очаквате да се усвои за водните проекти?

- 2,5 млрд. е бюджетът по първата приоритетна ос. В момента имаме договорени 3.1 млрд лв. - 135 % от отпуснатите средства по програмата.

Наистина процентът на усвояване на безвъзмедните средства по ОП Околна среда към настоящия момент е нисък - 15,11% общо за програмата. Искаме да стимулираме общините по-бързо да търгуват, по-бързо да възлагат, по-бързо да изпълняват и да използваме и бързите мерки с резервирани проекти, за да постигнем по-голяма усвояемост.

Когато приключи договорирането на общините с изпълнителите, ще има повече яснота относно възложените работи. В момента има доста голяма активност за провеждане на тръжни процедури за възлагане. Когато дейностите са възложени и започне работа на терен, има реална стойност, която може да се следи по отношение на физически напредък и финансово изпълнение.

- Кои общини изостават?

-  Радомир, която има отпуснати 80 млн.лв., Левски, Айтос ... са сред общините, които още не са възложили изготвянето на техническия проект, въпреки, че им е осигурено финансирането от "Техническата помощ" по ОП Околна среда.

- Колко средства сте предвидили за резервираните проекти?

- 300 млн. лв е бюджетът за мерките за въздуха, които включват проекти за закупуване на екологични превозни средства за четири вида транспорт в 7 големи градове.
За хеликоптери и технически средства за гасене на пожари  и за съоръжения за защита от таноснения са планирани 200 млн.лв и за лабораторно оборудване за Изпълнителна агенция по околна среда - 50 млн.лв.
Дано решението да стартираме резервните проекти да стимулира кметовете да се забързат и започнат да изпълняват своите инфраструктурни проекти, за които имат отпуснат безвъзмезден финансов ресурс.