„Зелената енергия” вече няма да влияе на цената на тока

- Проф. Тасев, оплакванията срещу космическите сметки за парно растат. Какво е спасението?

Не съм съгласен с определението „космически сметки”. Като отворите сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и погледнете всички енергии, които се регулират, топлоенергията е с най-ниска цена. Затова не можем да говорим за космически сметки. Има европейска директива, която задължава държавите да прилагат мерки за социална поносимост  на цените на топлоенергията. Те задължават въвеждане на високоефективно комбинирано производство на електроенергия. Чрез цената на тока се компенсира поскъпването на парното. Друг е въпросът, че има резерви в самите топлофикационни дружества. Това са Пловдив и Варна, които въведоха високоефективно комбинирано производство и даже намалиха цените на топлоенергията без се променят стойностите на тока, който им се дава от когенерацията.

Има няколко пътя. Първо – да се направят инвестиции в производството и второ – да се либерализира пазара на топлинна и електрическа енергия. В момента, когато се появят доставчиците, тогава ще има възможност да се повиши и събираемостта, което е голям проблем за дружествата. Тогава вече може да се говори за едни реални цени на парното и за това, че няма да очакваме поскъпване в близките години независимо от повишението при природния газ.

- Как може да се стопи това недоверие към топлофикационните дружества при явни завишени сметки за топли месеци в София?

Да, моята стара теза е, че топлофикационните дружества трябва да излязат от своето монополно положение и самочувствие, те трябва да отидат при потребителите. В този смисъл появата на тази нова институция – доставчик на топлинната енергия, ще преодолее това недоверие, защото това ще бъдат хора, с които да контактуват.

- На какъв етап е това предложение за либерализация на топлоенергийния пазар?

Изпратили сме предложението. Това не е измислена мярка, не предлагаме нещо, което не е предлагано. Просто при нас нещата стават малко по-бавно. В България има дадености, които трудно се преодоляват. Такъв е проблемът с панелните жилища. В 2017 година ще има 2 събития. Първо 100 години от Великата октомврийска социалистическа революция  и 100 години от системата за дялово разпределение в Дания. Те там прилагат тези методи и не знаят какво означава някой от абонатите да не иска и да не плаща. Там такава възможност няма. Когато отидеш при крайния потребител и му обясниш, положиш усилия, тогава няма да има напрежение.

Важно е да се знае, че групата на неплащащите не са пенсионерите. Аз съм бил свидетел как възрастна жена идва в банката и пита колко има по сметката. Казват й, а тя не беше особено голяма, и тя тегли около 80 процента от нея, за да покрие сметките си за парно и ток. Докато хората, които имат по-големи имоти и не могат да бъдат изключени от системата, не плащат. Тук е големият проблем и той по-скоро е свързан с бита и душевността на българите. Вече има нова наредба в София, според която не се дава разрешително за строителство на нови сгради за жилищни нужди, ако нямат хоризонтално разпределение. Но трябват години, за да бъде преодолян този подход при изграждането и полагането на тръбите за парно.

- Каква ще е разликата между топлинните счетоводители и доставчиците?

Огромна. Топлинните счетоводители са само технически лица, които правят изчисленията. Те са помощен орган към топлофикационните дружества. Това е посредникът между топлофикационното дружество и крайните потребители. Доставчикът е търговецът, който непосредствено доставя енергията. Той е заинтересуван всички да си плащат. А за да стане това, той трябва да приложи диференциран подход, да предложи схеми за разсрочено плащане към всеки индивидуално. За разлика от топлинните счетоводители, парите ще минават през доставчиците. Напразно отнасят толкова негативи без да са виновни. Не са верни твърденията, че топлинните счетоводители правят далавери, не, те не могат.

- Какво могат да направят потребителите, когато знаят, че някой техен съсед краде топлинна енергия?

Това е най-неприятната и тежка задача в момента, защото е свързано с отношенията на етажната собственост. В новия закон предвиждаме доставчиците на топлинна енергия да имат правото да правят ревизия на инсталацията. В това число могат да наблюдават с камери какво е състоянието на енергийната ефективност. Така може да се види реално кой краде. Тогава те ще информират етажната собственост и не завиждам на този, за когото е доказано, че ползва парно без да плаща. В новия закон се предвижда дори и изселване.

- От 1 юли е в сила увеличението на цената на тока, за което „обвиниха” „зелената енергия”. Възможно ли е добавката да поскъпне още?

Това беше преломния момент за тази година, защото с предишния закон за производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е създадена изключителна преференция. Тя идва от там, че ние трябваше да изпълним евроизискването 16 процента от тока ни да е от ВЕИ, а имахме и междинна цел от 10,5% през 2010 година. За съжаление не можахме да приложим мярката, която предприе Англия, по-скоро не посмяхме да я въведем. Т.е. когато цената на „зелената енергия”, благодарение на инвестициите в производството, падна, чак тогава да постигнем тези 16%. Първата цена за фотоволтаици беше 820 лв. за мегават часа, което доведе и голямото количество потенциални инвеститори. През 2009 г. бяха подписани договори за присъединяване на 6000 мегавата фотоволтаици и 10 000 мегавата вятърни паркове. Това означаваше, че ако всичко това се състои, енергийната система ще рухне, тъй като техническите й възможности не позволяват да поеме тази енергия и да я стабилизира. Изчислено е, че при тази конфигурация, която съществува, енергийната ни система не може да поеме повече от 600 мегавата фотоволтаици и над 1800 мегавата вятърни паркове.

Намалената цена на енергията от ВЕИ силно ще охлади инвестиционния интерес. Затова смятам, че през следващите години в сектора няма да има никакво раздвижване. Вятърните паркове също са стигнали предела, няма да има промяна на цената на тока от гледна точка на този компонент. Очаквам промяната да дойде от когенерацията и от цените за въглероден диоксид.

- Достатъчна ли  ще е енергията от новия блок в АЕЦ „Козлодуй” или имаме нужда от нова централа?

В закона за енергетиката е казано, че всяка нова централа излиза след решение на Министерски съвет и по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, ако е свързана с електроенергийния баланс. АЕЦ „Белене” не е свързана с електроенергийния баланс на страната. Следователно тя може да се състои като частен проект, натам и върви. Този проект е технически и организационно по-напред отколкото 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй”.

Увеличението на цената на тока под влиянието на възобновяемите енергийни източници щеше да бъде още по-голяма, ако ние не бяхме експортно ориентирани относно електроенергията. Логиката е проста. Добавката „зелена енергия” се дели върху цялото количество електроенергия, което ние произвеждаме, в това число и експорт. Миналата година сме изнесли 11,5 млрд. киловатчаса електроенергия. При крайния потребител са отишли 28 млрд. киловатчаса. Ако не бяхме изнесли това количество, тази добавка щеше  да е с поне 30 процента по-висока. Ето тук идва ролята на АЕЦ „Белене”. Колкото повече изнасяме, толкова на по-голямо число ще делим добавката от ВЕИ. Аз бях направил една оценка, че ако втората атомна централа беше заработила през 2016 г., независимо кой я е построил, икономията, само от износа на 16-18 млрд. киловатчаса в региона, щеше да има между 700 млн. и 1 млрд. лв. печалба. Затова обяснявам, че ролята на политиците не е да пълнят най-гледаните сутрешни предавания, а да влизат в детайла и да взимат правилните структурни решения.

- Има ли проявен интерес от частен инвеститор?

Да, има. От проекта се интересува американски фонд, който вече е регистрирал фирма в САЩ и България – „Глобал нуклеар”. Водят се преговори с правителството, но след като проектът престана да бъде с държавно участие, темата вече не е толкова злободневна. Нецелесъобразно е този проект, тази площадка, да остане просто така. Тя има своята добавена стойност и тя е над 1 млрд. евро. Това означава, че държавата може да получи над 1 млрд. евро от изграждането на АЕЦ „Белене”. Всички суми, заплатени по проекта, ще отидат в НЕК, а компанията не е в много добро финансово състояние. Това ще подобри и капиталовата адекватност на компанията, а това ще се отрази и на цената на тока. Всъщност се изпълнява всичко, което каза премиерът Бойко Борисов. Той не искаше да е руски инвеститор – и той не само, че не е руски, но е и американски. Каза, че иска хибриден проект, той сега е такъв. Каза, че няма да даде нито цент за изграждането на „Белене” – не само, че няма да даде, но и ще получи 1 млрд.

Ако всичко върви нормално, март - април догодина наистина може да се лее бетон.

- Кога можем да очакваме обещаното 11 процента намаление на цената на руския газ?

Руската енергийна дипломация е многоходова. Гледайки това, което правят днес, изобщо не може да се разбере какво ще предприемат утре. Те ви подвеждат като в партия шах и в крайна сметка ендшпила ще бъде в тяхна полза. В този смисъл тези 11 процента отклоняват общественото внимание, тъй като касаят 9 месеца на тази година, която вече е преполовена. Основната битка трябва да бъде формулата. Процедурата е елементарна. „Булгаргаз” или който е кореспондент с „Юръпиън газ маркет” срещу съответно заплащане, могат да получават котировките на три компонента, които се заместват във формулата и се получава цената. Но важна е формулата, а не тези 11 процента.