„Зеленият“ транспорт без данъци, такси и винетки догодина

- Г-н Московски от една страна министър Дончев ви хвали, че ОП Транспорт е първа по изпълнение, договаряне и разплащане сред другите програми в същото време се появиха твърдения, че не се спазват сроковете за строителството при жп проектите. Каква е реалната ситуация?

Има сериозен напредък по Оперативна програма „Транспорт”. Всички проекти вървят нормално и крайният срок за изпълнение ще бъде спазен.

Ако приемем, че има успех, той е резултат от колективните усилия, не се дължи само на мен, а на всички структури и бенефициенти на програмата. Успяхме да повишим административния капацитет и това дава резултат. Разбира се и министър Дончев има големи заслуги. Той успя бързо и точно да координира всички действия на структурите, работещи по ОП „Транспорт”.

95% от Програмата е договорена. Разплащанията вървят нормално. Бюджетът спазва ангажимента за кофинансирането. За момента никъде няма забавени плащания.

Ако някъде е имало забавяне, то незабавно е коригирано и в следващите периоди е наваксано. Реално разплатените средства към момента са над 1,411 млрд. лв. Очакваме до края на годината да разплатим още около 375 милиона лв., като имаме право да разплащаме до 2015 година. Ако нещата вървят с това темпо, считам че ОП „Транспорт” ще приключи много успешно.

- Кои проекти ще завършите до края на годината?

Очаквам физически да приключи изпълнението на Дунав мост 2, Единствено неподходящи метеорологични условия могат да забавят някои от довършителните работи. До края на годината трябва да открием и жп линията Свиленград – турска граница.

Очаквам сериозен напредък по всички пътни и жп проекти, които ще се строят. Ще стартираме процедурите за Системата за управление на корабния трафик Ви Ти ЕМ Ес /VTMS/, Речната информационна система, както и Географските информационни системи за НК Железопътна инфраструктура и за Пътната агенция. Те са съпътстващи проекти, които са много важни за подготовката на следващия програмен период.

- Кога ще стартира реконструкцията на Централна жп гара София?

Процедурата за избор на изпълнител вече е стартирана. В момента се подават оферти, след което срокът за тяхната оценка е 52 дни и ако няма обжалване, работата ще започне веднага. Планираме ремонт и на жп гарите в Пазарджик и Бургас, отново със средства от Европейския съюз. До няколко седмици ще бъде готова документацията за реконструкцията на жп гара Пазарджик. За започването на ремонт на гара Бургас чакаме становище от Националния институт за недвижимо културно наследство, тъй като тя е паметник на културата. След като го получим, ще стартираме процедура за избор на изпълнител.

- Обжалванията са най-голямата причина за забавянията на проектите, както в България, така и в другите европейски държави. С министър Караджова говорихме, че има смисъл България да предложи на Европейско ниво промяна в общностното законодателство за промяна в сроковете за обжалване и редуциране на обжалващите. Сега всеки, на който му хрумне, че даден проект го засяга по някакъв начин, може да протестира в съда, не само участниците в обществена поръчка.

Действително има моменти, в които заради обжалване минават месеци, почти година, а сроковете на оперативната програма са 4 години и ако не влезем в тях, няма да усвоим европейските средства.

- Какво е движението по концесиите в транспорта?

В момента се подготвят документите за много пристанища. В Министерски съвет мина решението за концесиониране на пристанищните терминали Русе-Запад, Видин-Юг, Лом, както и на морското пристанище Несебър. Предстои да бъдат одобрени концесиите на портовете Тутракан, Никопол, Русе-Изток, Русе-Център, Видин-Център и черноморските пристанищни терминали Варна-Запад и Бургас-Запад.

Разширяваме обхвата на концесията на летище Пловдив. Тя ще обхваща не само каргозоната, а цялото летище. За летище Горна Оряховица удължихме срока, тъй като нямаше инвеститори. При летище Русе положението е същото – няма инвеститори. Затова взехме решение да прехвърлим летището на община Русе да го развива като регионално. Чакаме решението на Общинския съвет по този въпрос.

Концесията за летище София е в подготвителна фаза. Очаквам доклад, който да посочи дали ще се отдава само или заедно с летище Балчик. Консултантите трябва да са готови до края на годината.

От железопътните гари подготвяме за концесиониране гара Пловдив и гара Варна.

- Като сме на тема "железница", да ви попитам заявяван ли е интерес от друг оператор да влезе на пазара на пътническите превози?

- Не. Досега не е имало такъв интерес.

- А за концесия на някоя жп линия?

- Обсъждаме в момента концесия за теснолинейката Септември – Добринище.
Към нея има интерес и инвестиционни намерения, но кандидатът търси гаранция от държавата, която не можем да дадем. Сега обмисляме един вариант, при който да приобщим всички общини, през които минава теснолинейката, да поемат ангажимент заедно с частен инвеститор да развият тази линия и да печелят от туризъм, както и от обслужване на населението с атрактивния влак. Така поддържането на теснолинейката няма да тежи на железницата.

Теснолинейката е много интересна, минава през живописни местности и гари, само че на нас ни струва по 10 милиона на година - 5 млн.лв. за поддържане на инфраструктурата от НКЖИ и 5 млн.лв. за влакчетата и превоза на БДЖ.

- Пътувах със зъбчатата железница на Швейцария в Алпите. Влакчетата са пълни. Интересът към нея е огромен.

Нашата теснолинейка стига до Добринище, изходен пункт за ски туризъм, близо е и до Банско. Над самото Добринище има ски писта и лифт до хижа "Безбог". В Добринище има минерални извори и е изключително привлекателна туристическа дестинация. С помощта на общините, през които минава линията, и с частен инвеститор тя може да се превърне в печеливш проект.

- Опитаха се да ви захапят, че въпреки инвестициите, които прави Министерството на транспорта, ще трябват още инвестиции от ведомствата и министерствата, за да проработи е-правителството? До пролетта ще се справите ли? Премиерът ви даде 8-месечен срок.

Всички навремето са харчили огромни средства за реализирането на е-правителство. Всеки си е развивал някакво си негово направление, без да знае към какъв краен резултат се стреми.

Докато в момента правим базата на електронното правителство, която да се надгражда на хоризонтален принцип, да служи за интеграция на публичните регистри, така че да обменят служебната информация помежду си. Правим електронна идентификация и градим структура за интернет в отдалечените райони.

Това означава, че всеки ще може да влезе през единния портал на електронното правителство, да изтегли услугата, която му е необходима, да я плати и да я получи. Към настоящия момент ако си роден в друг град и трябва да си вадиш свидетелство за съдимост, трябва да си вземеш един ден отпуск, да пътуваш, да платиш, да се върнеш, да чакаш няколко дни да ти изготвят документа, пак да отидеш да го вземеш. Изключително неполезно и свързано с разходи начинание. С реализирането на електронното правителство няма да има нужда да го правиш по този начин, а от в къщи, ще получиш документа в пъти по-бързо.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията няма ангажимент за реализирането на електронните услуги. Всяка община, институция и министерство трябва да разработи електронните услуги, които ще предлага. С проектите, които реализираме, ние създаваме базата, която да се надгражда и всеки който предлага електронни услуги, да може да ги въведе в системата.

- На какъв етап са институциите в разработката на техните системи и услуги?

Министерството на финансите е най-напред. Услугите на НАП и на Агенция „Митници” до голяма степен са електронни. Министерството на външните работи има сериозна готовност със системата от е-услуги. Надявам се, че всички ведомства ще заложат необходимите средства в бюджетите си за следващата година, които да им позволят да развиват своите услуги в електронен формат.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е в много тесни връзки с общините. Помагаме им за разработване на техните е-услуги. Правят се два пилотни проекта - за 50 общини в Северна България и за още 50 в Южна България. Проектите са еквивалентни - разработват се над 60 вида услуги, които са типични за общините. Те ще бъдат надградени към системата и хората ще могат да ги ползват по електронен път.

Електронната идентификация ще стартира с 5000 електронни карти с чип. Те ще са платени, като цената няма да надвишава цената на една лична карта.

- Кога Министерството на вътрешните работи ще разреши идентификаторът и личната карта да бъдат върху една и съща карта?

Говорили сме с колегите. Може би след 2015 г., когато ще започне новото подновяване на личните карти, ще има техническа и физическа възможност идентификаторът да бъдат интегриран в личната карта, както е в Естония.

- Цифровизацията на телевизията е другата ви задача, която не търпи отлагане.

19 държави в Европа са приключили процеса на цифровизация. 5 държави ще завършат тази година цифровизацията си. Ние с румънците изоставаме най-много. По закон България е заложила на 1 септември 2013 г. да бъде спрян аналоговият сигнал.

- Готови ли сте? Имаме ли пари за цифровизацията?

В публичното пространство беше разпространено, че държавата няма 300 милиона лева, за да освободи радиочестотния спектър. Но това не е коректно интерпретиране на темата, тъй като за DVB-T честотен спектър, който касае телевизиите, сумата е под 100 млн. лв. и тя е разпределена за следващите три години. Парите не ни трябват наведнъж.

За освобождаване на честотния спектър, който касае GSM-R по железниците, са необходими между 20 и 30 млн. лева. Темата за цифровизацията е много дискутирана и се надявам всички да я поддържат.

- Какъв е ефектът?

В момента на една честота се гледа един канал. Когато се реализира проектът по цифровизация на една честота ще могат да се гледат 6 програми.

А в закона е записано, че на 1 септември 2013 г. трябва да има минимум 12 безплатни програми за гражданите. Качеството на излъчването ще бъде много по-добро, отколкото на сегашните 5 безплатни ефирни програми. Всеки ще има възможност без кабелна или сателитна телевизия да може да гледа безплатно минимум 12 програми. Преходът ще помогне на тази част от българите, които не могат да си позволят платени телевизионни програми, да преодолеят изолацията от цифровите технологии.

- Каква е подготвеността на търговската мрежа да предложи съответните устройства?

Тази година в бюджета имаме 10 млн. лв. за кампания за популяризиране на прехода към цифрова ефирна телевизия, за която в момента върви процедура. Предвидени са и 7 млн. лв. за осигуряване на устройства за получаване на цифров сигнал за социално слабите хора в държавата. За следващата година заложените в бюджета суми са същите. Чрез Министерството на труда и социалната политика имаме ангажимент устройствата да се разпределят, така че да достигнат до крайните потребители. Останалите граждани ще трябва да си ги закупят. При всички случаи цената ще бъде доста приемлива.
Считам, че във всички случаи цифровизацията е полезна за крайния потребител. Той ще гледа безплатно 12 програми с много добро качество на картина и звук, закупувайки си еднократно необходимото устройство.

- Обмислят ли се промени в данъчните закони, касаещи транспорта?

Заедно с министър Делян Добрев обсъждаме възможността до края на годината да въведем законодателни промени, които да стимулират използването на алтернативно гориво, извън конвенционалното. Ще предложим цял пакет от мерки и облекчения, като освобождаване от такси, данъци и винетки на електромобилите и хибридите, с което да стимулираме използването на зелен транспорт.

- Ще има ли подобни облекчения и за влаковете, които са с електрическа тяга? Примерно по-ниска инфраструктурна такса.

Не сме мислили за някакви конкретни облекчения от такъв вид за влаковете. Но за железницата ни е много важна договорената с Европейската комисия възможност БДЖ "Пътнически превози" да ползва финансиране по "Техническа помощ" на Оперативна програма “Транспорт” за изготвянето на Стратегия за поетапно обновяване на подвижния състав. Нашата цел е да направим всичко необходимо, за да можем през следващия програмен период на оперативната програма да се възползваме от европейско финансиране за закупуване на нови влакове.

- Кога очаквате да е готов анализът с предложение за промяна на цените на жп билетите и превозите?

Очаквам през октомври доклад за адекватна промяна на цените.

- Министър Дянков уведоми ли ви дали е подготвил документите за преструктуриране на стария заем на железницата от Световна банка с нов?

Въпроса за нов кредит от Световна банка, чрез който да се преструктурира дълга на железниците, е свързан с резултата от приватизацията на "Товарни превози".
Сега БДЖ ще прехвърли активи на държавата, които да са под опеката на Министерството на финансите, с които да се обезпечи стария заем.

- Кой ви е любимият транспорт?

Всички видове транспорт си имат своите предимства. Всичките са ми еднакво важни, защото е необходимо да ги развиваме балансирано, за да ги ползват хората. Най-тежко ми е за БДЖ и за железопътния транспорт, защото там са най-големите предизвикателства.

- Остава по-малко от година до края на мандата. Какво наследство ще оставите на бъдещия министър на транспорта?

Който и да е той, ще му оставим перфектно изпълнение на проектите по Оперативна програма „Транспорт”, както и добре подготвена следваща програмна рамка. Ще оставим едно работещо министерство с ясни цели и приоритети във всички сектори.