Адалар – любимите острови на турците за „доброволно изгнание“

Островите Адалар, на които се намират величествени, но вече загубили блясъка си дворци и джамии, предлагат поглед към мултикултурното минало на Истанбул. Известни и като "Принцови острови", Адалар са мястото, където византийските императори и османските султани са прогонвали в изгнание досадни принцове и политически врагове, пише BBC.

Това е било и последното убежище на гръцката и арменската общност в Османската империя, а днес островите без автомобили - само на час път с обществен ферибот от Истанбул - предлагат поглед към бурното минало на Истанбул, както и бягство от огромния и хаотичен метрополис.

За местата с такъв морски блясък и светлина, които от фериботите на Истанбул изглеждат изключително слънчеви, Принцовите острови имат много мрачна история", пише историкът Бетани Хюз в книгата си "Истанбул": "Приказка за три града".

"Принцовете са били ослепявани, измъчвани и затваряни тук. Това, което днес е ободряваща разходка с лодка до архипелага, в предишните векове е било болка", допълва той.

За щастие, зловещата традиция за избождане на очите на изгнаника преди качване на борда е изчезнала отдавна, а Озге Акар от Istanbul Tour Studio обяснява как архипелагът се е превърнал в място за самоналожено изгнание.

През 30-те години на миналия век Лев Троцки, преследван от убийците си, е потърсил убежище в Адалар, казва Акар, а легиони от писатели и художници - включително и писателят Орхан Памук, чието семейство притежава къща тук - са черпили вдъхновение от островите. Самата Акар е била в самоналожено изгнание тук, когато по време на пандемията е прекарала месеци в изолация на отдалечените брегове на Къналъада , най-малкият обитаем остров на Адалар.

"През зимата на Къналъада живеят само 500 души. Не исках да се занимавам с Истанбул, затова отидох в доброволно изгнание. Има само пет или шест ферибота на ден, така че виждаш едни и същи лица, говориш с едни и същи хора и научаваш техните истории", разказва тя.

Обитаеми са четири острова - най-малкият - Къналъада (на гръцки Проти), Бургаз-ада (на гръцки Антигона), Хейбели-ада (на гръцки Халки) и най-големият -  Бююкада (на гръцки Принкипо).

Много от хората, които традиционно са живели на островите, са от малцинствените групи в Истанбул", казва Акар и обяснява как островите са запазили силна византийска идентичност дори след като османците завладяват Константинопол (сега Истанбул) през 1453 г.

"Особено гърците и арменците. Те често са били от висшите слоеве на мултикултурната Османска империя и много от тези стари семейства все още имат къщи тук", допълва Озге Акар.

Мултикултурализмът е запазена марка на Османската империя, която поглъща стотици етноси и националности от Балканите до Северна Африка. Но разпадането на империята след Първата световна война води до огромен обмен на мюсюлмани и християни между новата Турска република и съседни държави като Гърция.

Истанбул обаче е различен и отначало на гърците и арменците е разрешено да останат в града и на Адалар. Емиграцията, интеграцията, а понякога и дискриминацията и погромите водят до намаляване на гръцката общност в града през XX в., но някои от тях остават и до днес в Адалар - остатък от старата османска епоха.

Има емоционална връзка с миналото и жителите на острова се гордеят с това. Те смятат, че не са имали прекъсване на историята си и в известен смисъл това е привилегия", казва Акар и обяснява как трудната история е формирала уникална островна идентичност, която е силно независима от континента.

На Хейбелиада (което на турски означава "седловина" - препратка към хълмовете близнаци), вторият по големина остров в архипелага, ресторантите - много от които с гръцка кухня - са разположени на пристанището, а къщите в османски стил сякаш засенчват широките булеварди с дървета. Освен странните полицейски коли, островите са свободни от автомобили, а туристите често използват електрическа количка за голф, която служи като такси за стръмния път до манастира от 9-ти век Hagia Triada (манастирът "Света Троица").

В двора на православния манастир се развява турско знаме, а на входа посетители посреща свещеник Мелетий Стефанатос. Той развежда туристите из библиотеката, пълна с прашни религиозни текстове и вековни копия на древни епоси като "Илиада".

Повечето хора в Хейбелиада сега са мюсюлмани. Но има малки групи арменски християни и може би 30 или 40 гръцки християни", казва той, докато показва параклис, отрупан с икони, някои от които на повече от 1000 години.

Стефанатос е от Атина и от четири години живее на острова. Той обяснява, че богословското училище в Халки е основано в манастира през 1844 г., но въпреки че е било важно място за образование, продължителните противоречия между Турция и Гърция довеждат до закриването на училището през 1971 г.

"Но жителите на острова са толкова приятелски настроени към нас и имаме огромен брой турски граждани, които посещават манастира от континента, те могат свободно да се покланят, само не и да преподават в манастира. Проблемът не е между мюсюлмани и християни или дори между турци и гърци. Ние сме живели толкова години всички заедно, че това е чисто политически проблем”, дъпълва Мелетий Стефанатос.

Следващата спирка е Бююккада. На брега на морето изобилстват таверни в гръцки стил. Островите сякаш са извън времето, а много от ресторантите, хотелите и кафенетата в Адалар са боядисани в характерните синьо-бели цветове на Гърция. Жителите на острова обичат да се позовават на своето наследство - макар че малцина все още се определят като гръцки православни християни - привличайки любопитни турски туристи от континенталната част на страната. След обяд с хумус и зеленчукови кебапчета в таверна в гръцки стил, която не би била неуместна никъде в Средиземноморието, туристите се качват на електрически автобус за обиколка на острова.

Представете си, че се опитвате да запазите този тих остров и то в непосредствена близост до град с население от 16 милиона. Оценявам усилията. Собствениците на къщи за 6 или 7 млн. евро не могат да докарат тук своите BMW-та или други лъскави коли. Островът си има култура и хората трябва да я приемат", казва Акар.

Тъй като автомобилите са забранени (а при липсата на фериботи би било логистично предизвикателство да се докарат автомобили тук, дори и да има такива), местните жители се придвижват с електрически скутери и колички за голф, а туристите могат да наемат велосипеди, да се возят на електрически автобус или да ходят пеша. Електрическият транспорт е добре дошла промяна в сравнение с 2016 г., когато туристите са развеждани с каруци, теглени от коне. (Конете се отглеждали в нехигиенични условия, така че през 2020 г. каруците били забранени и заменени с електрически превозни средства).

В наши дни островите са добре свързани с континенталната част на страната (поне за пешеходците, които плащат около 45 турски лири или малко повече от 1 евро за пътуването), но въпреки това Адалар е успял да се запази изненадващо зелен. Ако се разхождате на няколко километра около Бююккада, ще следвате пътеки, водещи през гори и надолу към пясъчни плажове, минавайки покрай летни дворци, построени за османските принцове, и често ще попадате в сянката на минарета. Тази зеленина е изключително ценна за посетителите от континенталната част на страната, които идват тук заради чистия въздух и природата.

Ако разполагате само с няколко дни в Истанбул, местните не биха ви препоръчали да пътувате до Адалар, защото дотам и обратно се стига поне за час. Но ако имате по-дълго време за престой в Истанбул, тогава трябва да отидете. Островите са идеални през лятото. Местните жители избират пясъчните плажове, за да се наслаждават на слънчевите лъчи. “Не бързайте”, съветват местните, а направете едно неангажиращо пътуване до островите, потопете се в пейзажа и приемете уникалния мултикултурен свят.

Ще се почувствате странно, когато се качим на линията Мармарай (крайградска железопътна линия в Истанбул), след като сте прекарали целия ден на островите", предупреждава Акар, докато фериботът потегля. И е напълно права. Фериботът "изхвърля" пътниците в час пик, в хаоса на Истанбул. Мнозина копнеят за още един ден изгнание в Адалар.

Как да посетите Адалар?

Фериботите за Адалар тръгват от множество терминали в Истанбул, включително Eminonu и Kabatas от европейската страна и Bostanci (най-краткият преход) в Азия. Цената на фериботните билети е 45 турски лири в двете посоки (около 1.30 евро). IstanbulKart (предварително заредена карта за пътуване) ще ви е необходима за плащане на електрически таксита и автобуси в Адалар. Възможно е да разгледате един или два острова с еднодневна екскурзия, но ако имате възможност, резервирайте хотел в Бююккада за няколко нощувки и обиколете архипелага.