Ако не вървиш напред – изоставаш

Във време, когато мантрата е „Дигитализация, повече дигитализация“, вие оставате във физическия свят на визуалните рекламни материали, макар и направени чрез дигитални способи. Защо?

Калин: Силно вярвам в това, че нещата, до които човек се докосва физически, оставят по-солидна и дълготрайна следа в съзнанието му. – било то рекламен материал или книга. Това, което се случи с книгите и издателската дейност, е много силен аргумент в подкрепа на думите ми, защото не се оправдаха очакванията, че хартиеният носител ще бъде изцяло заменен от дигитален. На пазара се появиха най-различни дигитални устройства, които се провалиха, и резултатът е, че традиционната книга не просто не бе заменена от електронната, но и днес се печатат много повече книги от преди.

Стефан: Неслучайно хората казват, че искат да видят всичко “черно на бяло”. Просто материалното остава много по-дълго във времето и пространството и е много по-ангажиращо.

Калин: Сложността в нашия бизнес е в това, че произвеждаме материален продукт, но всъщност предлагаме услуга. Клиентите ни получават от нас “материална услуга” и това е много вълнуващо. Винаги споделям с новите си колеги, че зарядът в нашия бизнес е, когато излезеш на улицата, да видиш онова, което си работил. Това, че работата ни е така видима, носи огромно удовлетворение и гордост.

„Билборд“ АД е дружество, създадено преди 20 години. Кои ключови моменти през този период на развитие ще откроите?

Стефан: Когато създадохме компанията, си поставихме за цел да сме най-добрите. Инвестирахме в най-добрата техника за времето и до ден днешен не жалим средства, за да сме пионери. В старта на бизнеса имахме много по-директен, персонален и чест контакт с клиентите, защото интернет нямаше такова значение и развитие както днес. Решението ни да изградим печатната база под НДК беше стратегическо - с цел да сме по-близо до центъра на града, където бяха и са повечето ни клиенти.

Калин: С годините натрупахме опит и рутина, но продължихме да сме иноватори в бизнеса. Първи въведохме технологиите за печат върху плоски материали и текстил. Успяваме да отговаряме и дори да изпреварваме динамично развиващите се търсения на пазара, който днес расте не само в обеми, но и в разнообразие, което е чудесно. Намираме все повече нови решения и продукти, които са свързани с интериорна и екстериорна реклама, градски транспорт, та дори и самолети. Тук е тънкият момент - да успееш хем да бъдеш пазарен лидер, хем да сииноватор. Иначе, когато стартирахме бизнеса, имаше творчески екипи, които следяха размера на буквите, на редовете, всичко да е правилно и освен съдържание, да има и добра визия, стил, красота. Малко по малко в годините това се обезцени за сметка на амбициите на пазара за поевтиняване на издателския процес. Така се намали възможността за редакция и пазарът допусна да бъде залят с бърза, но непроверена информация, която вече установяваме, че не носи полза за никого. Добрата новина е, че всяко ново нещо е добре забравено старо и пътят отново ще се върне там, където е бил. Вероятно старите стандарти ще наречем с нови, по-модерни имена, но е важно, че те ще се върнат.

Кои трудности се превърнаха в ускорител на развитието на компанията, а и на вас като предприемачи?

Калин: Най-голям тласък в развитието са ни давали нашите грешки по пътя. Начинът, по който сме ги поправяли, често ни е давал нов старт. Когато човек сбърка, намира решение, защото трябва да се коригира. Тогава излиза от зоната си на комфорт и прави крачка. Най-лошото за една компания е да спре да греши, защото това спира развитието й.

Стефан: Една от големите грешки, която ни донесе след това голямо развитие, допуснахме през 2008 г. Тогава направихме огромна инвестиция в печатна база във Варна. Но дойде кризата и се оказа, че дори да вземем целия локален пазар, пак нямаше да е достатъчно, за да оправдаем инвестицията. Рискувахме. Продължихме да инвестираме и започнахме да произвеждаме не рекламни материали, а опаковки. Днес производствената база работи фантастично 24/7 и в момента осигуряваме работни места за над 140 души.

На какво ви научи тази грешка?

Калин: Научи ни – първо, че особено с големите инвестиции, не трябва да се прибързва. И – второ, че когато сбъркаш, трябва да спреш и да се огледаш. Да погледнеш ситуацията от друг ъгъл и тогава ще намериш решението. Ние излязохме от зоната си на комфорт и успяхме да превърнем в печеливш един напълно губещ проект.

Кой от двамата братя е по-рисков играч?

Калин: Аз съм по-рисковият играч, а Стефан стои по-често на ръчната спирачка и така държим баланса в бизнеса. Реално обаче за компанията нашият баща Васил Генчев беше основният двигател. Най-голямата ни загуба в пандемията беше имено загубата на баща ни. Той беше инициаторът на най-смелите ни решения. Винаги всичко сме обсъждали заедно, благодарение на което сега сме подготвени да устояваме и да се справяме с различните предизвикателства. И колкото и да е неразумно смело взетото решение, с партньорите ни в “Дедракс” Людмил Терзийски и Стойко Василев винаги правим така, че то да се осъществи по най-добрия възможен  начин. Много хора смятат, че бизнесът в голямата компания е по-лесен, но това не е вярно. Големият бизнес е като огромен кораб в океана, който завива много бавно, дори когато навиеш руля докрай, и затова, за да го управлява успешно, капитанът трябва да гледа по-отвисоко и по-надалеко. Нещо, което баща ни умееше безпогрешно, дори с рисковете, които поемаше. Нещо, което смятам, че сме наследили и усвоили от него.

Какво искате да направите от тук нататък, за да се да гордее с вас баща ви?

Стефан: Да сме все по-успешни както у нас, така и в чужбина. Щастливи сме, че работим с големи международни клиенти вече в седем държави. Защото вярваме, че западният бизнес, компании и хора, трябва да започнат да ни приемат по по-добър начин, да разберат, че сме можещи и достойни партньори, и все по-често да се чува „Произведено в България”!

Пандемията на какъв „изпит“ ви постави?

Калин: Отново ни извади от зоната на комфорт. Рекламният пазар се сви много и ние потърсихме нови решения. Заложихме традиционно на нестандартния си подход и насочихме част от производствените мощности към производството на материали за лична защита – шлемове, паравани и други. Намерихме вярната ниша. Останахме гъвкави в решения и подход, запазихме и бързината, и качеството си, но в реализацията на малко по-различни продукти.

В какво е силата на „Билборд“ АД днес?

Калин: Най-голямата ни сила е в опита и изключително добрия човешки ресурс, който в годините сме изградили с инвестиции, отношение и грижа. Ние сме от компаниите, които много държат на хората си, защото те са нашето семейство. За нас е важно те да се чувстват добре, да са мотивирани, за да могат да дават най-доброто от себе си. И в най-тежките години на кризата успяхме да задържим добро ниво на доходи, и сега в условията на пандемия - също.

На коя прогноза за утрешния ден се опирате в развитието на вашия бизнес?

Калин: Пандемията ни показа, че не е много добра идея да залагаш на прогнози, защото „Човек предполага, а Господ разполага”. Ние се водим от оптимизма си и от увереността, че ако не вървиш напред – изоставаш. В бизнеса никой не чака. Ако трябва да направя прогноза, ще кажа, че предстоят добри времена за българския бизнес. Вярвам, че в близките 3 до 5 години икономиката ще се развива добре. Ние сме част от ЕС и пред нас вратите са отворени, просто трябва да посмеем по-смело да крачим напред, за да стигнем до пазарите, които искаме.

Стефан: Аз бих казал, че първо трябва да преодолеем всички проблеми, които ни донесе пандемията, след това да се справим и с последствията от нея.

Въпреки всичко, не трябва да спираме да разширяваме дейността си на международния пазар, защото българският е чудесен, но е ограничен и лесно манипулируем в една или друга посока.

Ако имате право на една промяна в българската бизнес среда или в законодателната рамка, кое е това, което няма да се поколебаете да направите?

Калин: За съжаление само една промяна няма да помогне. Аз не смятам, че имаме кой знае колко големи проблеми със законодателството, то не е лошо в неговата си цялост. Проблемът е, че в по-голямата си степен то не се прилага, не се прилага еднакво и не се прилага задължително. Може би липсва контролът. Иска ми се държавата да полага малко повече грижа за бизнеса и да го подкрепя повече в развитието му, защото успешният и печеливш бизнес е сигурна гаранция за по-високи приходи в бюджета, което е важно за всички.

Посочете по два плюса и два минуса на семейния бизнес?

Калин: Плюсовете са повече от два, но най-големият е доверието. След това единомислието и увереността, че ще направите най-правилния анализ.

Стефан: Най-големият минус е саможертвата, която изисква семейният бизнес, и фактът, че работа и лично време така се смесват, че в един момент не знаеш кога работиш и кога почиваш.

Кой според вас е ключът към успешен в годините семеен бизнес, който да е в ръцете на не едно поколение? Коя световна компания е добрият модел за вас?

Калин: Не мога да назова компания за пример, защото се опитваме да заимстваме успешни практики не само от една. Най-болезненото място на липса на кадри в България е в мениджмънта. За жалост в последните години наблюдаваме, че семейният бизнес у нас все повече затихва. Сега младите хора искат да са добре платени служители. Не им се иска да рискуват, а предпочитат сянката и удобството, защото предприемачеството на първо място е риск и работа всеки ден.

За какво най-силно разчитате един на друг?

Стефан: За баланса в компанията и за това, че заедно винаги ще вземем най-правилното решение.

Когато ви е най-трудно, казвате…

Калин: …че трудностите са просто работа, която трябва да бъде свършена.

Хобито, което ви зарежда с енергия?

Калин: Обичам да се обогатявам с нещо ново всеки ден, но не съм от хората, които търсят нови контакти. Обичам да прекарвам свободното си време със семeйството. Обичам да разглеждам различни места, макар изобщо да не харесвам процеса на пътуването.

Стефан:  Моето хоби са приятелите. Те ме разтоварват и зареждат едновременно и времето с тях никога не е изгубено.

Текстът е част от бр. 107 на сп. "Икономика". Той се публикува в Economic.bg по силата на търговско споразумение между двете медии.