Ананиев предлага законодателна „гъвкавост“, за да харчи повече
Финансовият министър иска да извади разходите, свързани с европейски сметки, от лимита за преразпределение
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Георги Желязков Министърът на финансите Кирил Ананиев предлага промени в Закона за публичните финанси, с които да си даде „гъвкавост“ при управлението на бюджетните разходи. Той оправдава тази необходимост с извънредната обстановка, в която се намират България и светът заради пандемията от коронавируса и необходимостта от повече средства за справяне с последиците от коронакризата. Това обаче означава правителството да може да отчете бюджетен дефицит (сектор „Държавно управление“) над 3% в края на тази година, като в момента законът не позволява „дупка“ над това ниво.
Надвишаването на разходите над приходите по консолидирания бюджет (заедно с местната власт, съдебната система, научните институти и т.н.) да бъде над 2% от БВП, иска Ананиев. В мотивите към законопроекта се посочва, че МФ ще се възползва от тази възможност само при извънредни обстоятелства, които обаче не са изрично упоменати.
Също така министърът иска да промени начина, по който се изчислява дефицитът в момента. Според българското законодателство той е на касова основа, т.е. се взимат предвид направените плащания и регистрираните приходи в рамките на календарната година. Европейската комисия от своя страната използва понятието „начислена основа“, като тя взима предвид не само извършените плащания, но и поетите в рамките на фискалната година ангажименти за бъдещи разходи. Сега финансовият министър предлага в дефицита да не се включват разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС, както и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки за средства от Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране
„Следва да се отбележи, че в отговор на глобалните предизвикателства, свързани с овладяване и преодоляване на последствията от възникналата пандемия от COVID-19, е в ход реализация на Плана за възстановяване на Европа, предвиждащ възможности за държавите членки на ЕС за достъп до ресурси от фондове, програми и механизми, което налага промени на фискалните правила, за да се позволи безпроблемното им използване“, пише в мотивите.
Разходите, свързани със средства от Европейския съюз, включително и по други международни програми и договори, които са с режим на сметки от ЕС, ще бъдат изключени от обхвата за максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма, който не може да надвишава 40% от брутния вътрешен продукт, „с цел да не се ограничава усвояването на средства от европейските фондове и програми“.
Друга интересна „гъвкавост“, която иска да си даде Ананиев, е да променя бюджетите на отделните разпоредители (министерства, правителство, парламент и т.н.), без да му се налага да актуализира цялата рамка. С промяна в Закона за публичните финанси той разрешава да се правят трансфери между централния бюджет и другите бюджети, включително в посока изтегляне на средства.
