Авиацинонните индустрии на Румъния и на България се засилват за полет

Западни аерокосмически компании все по-често виждат Румъния и България като подходящи за пренасяне на свои производства. Инвестиционните намерения или вече осъществените проекти са част от тенденцията индустрията в ЕС да се мести от Запад на Изток, ползвайки по-евтиния труд, по-ниските данъци за капитала и наличните на различни места инженерни кадри. След като западните инвеститори създадоха индустриална база в страните от Вишеградската четворка, те се придвижват на изток. Според сайта Aerospace & Defense Meetings Полша има в момента над 150 компании, свързани с авиацията, над 25 000 работници в сектора, а повече от 90% от продукцията е за износ. В тази посока, макар във все още доста по-скромни мащаби, вървят Румъния и България.

В София действа ремонтната база на Lufthana Technik, която обслужва самолетите на 60 световни авиопревозвачи като Lufthansa, Swiss Airways, British Airways, Qatar Airways, Austria Airways, Ryanair и други. През октомври 2017 г. компанията обяви заедно с Bulgarian Airways Group инвестиция от нови 40 млн. евро, с което общата инвестиция за десетте години от присъствието на германската фирма в България достига 100 млн. евро. Намеренията на компанията са общият персонал в българската столица да достигне 1300 души. В София се осъществява базово и линейно обслужване на самолети – специализация на едва 6 от базите на компанията по света. До момента могат да бъдат обслужвани само тяснокорпусни самолети от фамилията Airbus A320 и Boeing 737. Но след планираното разширение с нов хангар, с 3 нови производствени линии и с 6-етажна сграда, и след като графикът на новите мощности позволи, ще може да бъде обслужван и ширококорпусен самолет – най-рано след няколко години.

През септември 2017 г. край Пловдив започна изграждането на завод за самолетни части на френската група Latecoere. Той ще получи 6 млн. евро по плана „Юнкер“ – част от договор за общо 55 млн. евро, които Европейската инвестиционна банка дава на компанията. Инвестицията се очаква да заработи до края на март. Airbus ще бъде основният клиент за продукцията на завода край Пловдив.

По думите на Тиери Моц, главен изпълнителен директор по операциите на Latecoere, площта на завода ще бъде 5 хил. кв. метра. През първите 3 години инвестицията възлиза на 15 млн. евро. Първоначално ще бъдат назначени 200 работници. Впоследствие предприятието може да разшири капацитета си според поръчките на „Еърбъс“. „В завода ще се произвеждат дребни възли за вратите на самолетите и електроразпределителни шкафове, предназначени за електронната част на летателните апарати“, заяви Моц. Авиационните възли ще са за вратите на самолетите Airbus A320 и A330.

Airbus е и сред големите сили в румънската аерокосмическа индустрия. Фабриката Premium Aerotec в предградието Гимбав край Брашов принадлежи 100% на групата Airbus. Тя произвежда в Румъния компоненти за фюзелаж. Първоначалната инвестиция е била за 40 млн. евро. За да бъде осъществена, румънската държава е дала подкрепа в размер на 19 млн. евро. Както сп. „Икономика“ писа по-рано, помощта на правителството е изключително важна за развитието на автомобилната индустрия при северните съседи. Явно същата политика се прилага и за привличане на инвестиции в аерокосмическата индустрия.

Заводът в Гимбав има 900 служители, като плановете са броят им да расте. През 2016 г. оборотът на компанията нараства с 15% и достига 274,5 млн. леи (58,9 млн. евро). Нетната печалба е 78,4 млн. леи (16,8 млн. евро). Premium Aerotec има около 10 000 служители на глобално ниво и оборот от 2 млрд. евро.

Airbus развива и партньорство с държавното предприятие IAR Ghimbav, базирано също в предградието на Брашов. Там се сглобяват хеликоптери. Клиентите на това предприятие са в целия свят. Очаква се и румънската армия да бъде клиент на брашовския завод, който е специализиран в производството на хеликоптери H215M от семействто Super Puma. Инвестицията в Гимбав е за 15 млн. евро, а държавната помощ е 5 млн. евро. Във фабриката се предвижда да работят 350 души.

H215M е хеликоптер, който може да транспортира 24 души. Може да се използва за спешна медицинска помощ, от полицията, за VIP превози, а има и военна версия. Началната му цена е 13 млн. евро. 

По време на посещението на френския президент Еманюел Макрон през август 2017 г. в Букурещ бе подписано споразумение за сътрудничество между Airbus Helicopters и IAR Ghimbav. Целта беше разширяване на тяхното „екслузивно сътрудничество“ по изграждането на хеликоптера H215M. Според клаузите на споразумението IAR ще бъде основният партньор за бъдещи поръчки на произвеждания вертолет, когато румънското министерство на отбраната започне да подменя остарелите си летателни машини. Така Airbus Helicopters и IAR ще си сътрудничат в модернизацията на румънската армия.

„Ние сме горди, че разширихме сътрудничеството си в резултат на дългосрочното доверие между IAR и Airbus Helicopters“, заяви тогава Некулай Баня – генерален директор на румънското предприятие – партньор по договора. Той добави, че до момента IAR е построил над 360 хеликоптера по лиценз на Airbus Helicopters, което дава увереност, че работата по H215M ще бъде успешна.

Инвестиция в същия сектор има и в Молдовенещ – на 45 км от Клуж Напока и на 14 км от туристическия център Турда. Компанията Sonaca произвежда части за крилата на самолетите Airbus. Тя е доставчик и за авиоиндустрията на Бразилия.

В Бакъу – град в румънската област Молдова, действа компанията Aerostar, която е доставчик на части и авиоструктури за глобалната авиационна индустрия. Бизнеспартньори на завода са клиенти като Airbus, GKN Aerospace, Premium Aerotec, Dassault, Gulfstream, Boeing, Bombardier.

Aerostar Bacău инвестира големи суми в района на международното летище в Яш. Обявила е намерение да създаде предприятие за поддръжка на самолети от семействата Boeing 737 и Airbus 320. Инвестицията там се оценява на 10 млн евро.

През 2016 г. приходите на Aerostar Bacău са били 365,2 млн. леи (78,3 млн. евро). Фирмата е един от най-големите износители от румънската област Молдова. Пазарите са в ЕС, Азия, Африка и Канада. Компанията е и голям работодател – с около 2000 служители.

На картата на румънската аерокосмическа индустрия е заводът Turbomecanica в Букурещ. Той е един от основните доставчици за румънското министерство на отбраната. Продава и на световни гиганти като General Electric, Rolls Royce и Leonardo Helicopters. Заводът започва съществуването си през 1975 г., след като Румъния решава да развива аерокосмическия си сектор. Още през 1980 г. компанията си сътрудничи с Rolls Royce в областта на двигателите. Заводът е имал и сътрудничество със Съветския съюз в направата на двигател за хеликоптери.

Днес Turbomecanica произвежда механични ансамбли за хеликоптерите PUMA, двигатели и други оборудвания.

Румънците се хвалят, че тяхната аерокосмическа индустрия започва съществуването си през 1925 г., а първият изцяло румънски самолет полита през 1930 г. Един от известните аероинженери Анри Коанда е претендирал приживе, че е създал първия в света реактивен самолет – твърдение, което някои приемат за вярно, докато други оспорват. Така или иначе, както и в други сфери, румънците смятат, че имат нужните натрупвания и традиции, за да развиват своя аерокосмическа индустрия – със собствени капитали или с чужди инвестиции. Ще стигнат ли обаче Румъния и България регионални лидери в тази област като Полша? Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.