Aвстрийски компании се интересуват от българските ИТ специалисти

България се нуждае от стабилен инвестиционен климат, заяви Улрике Щрака, търговски съветник в посолството на Австрия в София

Aвстрийски компании се интересуват от българските ИТ специалисти
4184 ~ 4 мин. четене
Автор: Михаела Иванчева

За австрийските инвестиции в България, за българските инвестиции в Австрия и за икономическото състояние на страната, Economic.bg разговаря с Улрике Щрака, търговски съветник в посолството на Австрия в София. Дипломиран юрист от 1998 г., тя работи в отдел „Външна търговия” на Австрийската стопанска камара, като е отговаряла за Ню Делхи, Киев, Сараево и Алжир. Приблизително 400 фирми имат търговски офиси в България. Сред най-големите инвеститори са: TelekomAustria, EVN, UniCredit/BankAustria, Raiffeisen, OMV, REWE/Billa, UNIQA, Baumax.

- Австрия е една от водещите западни страни, който инвестират в България. Tя е чуждестранен инвеститор номер 2, след Холандия. От 1992 г. австрийските инвестиции в България са над 5,5 милиарда евро. Кои са според Вас най-големите пречки и кои са най-силните страни в икономическите отношения между двете страни?

Най-голямата пречка през последните години са промените в правителството и тези в правната рамка, както и законодателството в страната. Това остава голяма въпросителна, защото хората не знаят дали правителството няма да се намеси и промени вече установените закони. Тук не става въпрос само за промени – промяната и реформата са част от процеса на подобрение. Тук говорим за начина, по който тези промени се подготвят и се комуникарат от страна на правителството. Ако правителството въвежда закони от вчера за днес, това създава климат на несигурност. 

Много добър пример за това е начинът, по който България действаше в сферата на възвръщаемата енергия, обещавайки първоначално доста високи ‘feed-in’ тарифи, без да ги ограничи. След това разбра, че не може да си го позволи, че надвишава бюджета, както и че всъщност държавата няма пари да плати, каквото е обещала. Това наложи въвеждането на нов данък със задна дата. Разбирам, че беше невъзможно да се плащат такива високи такси, но подобни стъпки вредят дълготрайно на бизнесклимата в страната. Държавата губи доверието на инвеститорите. А доверието е първата и основна стъпка за привличането не само на чуждестранни инвестиции, но и на местни български компании. Има много големи български компании, които биха инвестирали в собствената си страна, ако имаше коректен бизнес климат. Доверието, прозрачността и предвидимостта играят много важна роля в отношенията между държавата и инвеститорите.

Ако разгледаме въпроса от гледна точка на нови инвеститори, които за пръв път влизат в страната, съществува липса на информация. Инвеститорите с неохота се насочват към страната заради тези препятствия в това време на несигурност. 

Ситуацията, която имаме в момента е такава: почти никакви нови инвеститори. Тези, които са вече тук, те не само изпитват несигурността, но те са вече запознати и с добрите условия, които страната предлага. Но те вече имат опит, достигнали са една определена комфортна зона, и са готови да инвестират повече в страната.

Сега трябва да видим дали новото правителство ще докаже, че са надежден партньор за чуждестранни и местни инвеститори, и дали ще създадат стабилен инвестиционен климат.

- В кои сектори и сфери на страната виждате най-голям потенциал за нови австрийски инвестиции?

В момента имаме инвеститори в сферите на металообработването, дървообработването и няколко в текстилната индустрии. Около 30 компании имат производствени мощности в България, например в телекомуникациите, енергоснабдяванете, строителни материали, текстилна промишленост.

Много австрийски компании са заинтересувани от ИТ уменията на българите. Много атрактивен е секторът на услугите. Няма много динамика в банковия и финансов сектор и в застрахователния сектор. Там може да се иска повече. Много е интересен и автомобилният сектор, много немски фирми навлизат в страната.

- Транспорт и инфраструктура са водещи теми в България. Какво можем да научим от австрийския опит, особено когато става въпрос за железопътните линии в страната?

Тук става въпрос за приоритети, много от заделените средства отиват за модернизация на улиците и пътищата в сравнение с железниците. Но този феномен се наблюдава и в други страни, не само в България. Това са политически решения. Така става въпрос за европейски средства, има конкуренция между отделните министерства и институции, които могат да абсорбират по-бързо и по-ефективно. Ако някоя институция е по-бърза и по-ефективна с възложените проекти, тя има шанс да получи и повече средства за следващия проект. От една страна са приоритетите на правителството, а от друга е бързината, с която се усвояват европейските средства – това са главните фактори, които играят роля.

Аз лично съм привърженик на железниците и обичам да пътувам с влак. Подобно нещо се случи с метрото в София. Заради икономическата криза и ниските заплати много хора не използват колите си. Това до някаква степен би трябвало да даде допълнителен тласък на обществения транспорт. Страната ви би трябвало да е горда с начина, по който се развива проекта с метрото – навреме и ръководен по отличен начин.

- В кои сектори бихте искали да видите повече развитие и инвестиции – области, в които има потенциал, но няма достатъчно действие от страна на държавата и/или австрийски инвеститори?

Българските инвестиции в Австрия до скоро бяха ограничени до имотни инвестиции, с други думи богати българи инвестираха в имоти в чужбина. Това е тъжно, но е на път да се промени. Например, Walltopia, българската фирма, която произвежда изкуствени стени за катерене, създаде дъщерно дружество в Австрия. Определено има иновативни идеи, които са добре дошли в Австрия.

Стартъп атмосферата в България е много динамична и аз съм сигурна, че ще има много нови идеи, които ще намерят почва и в Австрия. В областта на иновациите и износа на идеи очаквам да видя много повече за в бъдеще.

Подкрепи Economic.bg