Автоматите продават
Киоските и вендинг машините привличат млади клиенти, но се борят с предизвикателствата на традиционното пазаруване

Лазар Ангелов и Ивайло Николов
Снимка: Личен архив
Според проучване на Verified Market Research пазарът на вендинг машини и киоски за самообслужване за банкови и административни услуги се очаква да достигне обем от 31.26 млрд. долара до 2027г. Kiosk Market Report уточнява, че тяхното търсене е пряко свързано със стремежа на институции и бизнеси да предоставят бързо и безопасно услуги.
А цената на хранителни стоки и продукти в автомати за продажба е около 20% по-ниска, отколкото при търговия на живо. Затова с разнообразие от стоки в автоматите – от фермерски продукти, цветя, топли ястия до козметика и лекарства ,автоматите завземат територията на физическата търговия. В България производството на терминали, търговията чрез автомати се развива динамично и с високотехнологични решения. Три компании – производител на киоски, и два стартъпа задават тенденциите.
KIOSKY от Шумен
Киоск България ООД произвежда в Шумен терминалите KIOSKY. „През 2008 г. съзряхме, че индустрията, свързана с производството на киоски, както и самообслужването като цяло, набират скорост. Нашият опит в ИТ сферата ни помогна да дефинираме по-точно потенциалните пазарни възможности за развитие на сектора. Започнахме като гаражно и бутиково производство с по-примитивно оборудване, но с много хъс и желание“, разказва Димитър Темелков, директор „Продажби“. Между 70 и 80 % от производството е за износ.
Трендове
„64% от младото поколение предпочитат киоски за самообслужване, които намаляват времето за изчакване на клиентите с около 30%. Това се очаква да бъде един от трендовете и в България, заедно с изграждането на терминали за зареждане на е-автомобили и решенията за умни градове“, пояснява Темелков. Информационните терминали повишават разпознаваемостта на търговската марка с 48%, помагат за информирани решения на потребителите, което води до увеличаване покупките и възвръщаемостта на инвестицията. Използването на интерактивни терминали за определени дейности стимулира продажбите и може значително да намали разходите на време и нуждата от работна ръка.
Вкусно от автомата
„България е много назад като дял от населението, които пазаруват през вендинг автомати в сравнение с Япония, Германия, Русия и САЩ. Българинът е свикнал да пипне нещо, даже и да не го вземе, а при нас е точно обратното и ни отне много време да намерим правилния подход и решение. Таргетираме „Поколението Y’” и “Поколението Z”, насочили сме се към IT сектора, споделените офиси и спортните центрове. Много често отказваме локации поради факта, че не можем да генерираме ангажираност“, пояснява Ивайло Николов, който заедно с Лазар Ангелов създава HealthInBox.Това е верига от вендинг автомати с ПОС терминали, които предлагат здравословни и качествени храни и напитки.
HealthInBox е начинание на по-малко от година, но автоматите имат вярна клиентела в споделени офис пространства, в ИТ компании, а интерес към идеята има и от чужбина. „Първа ми дойде идеята за вендинг автомати за канцеларски материали от по-висок клас. Лазар Ангелов, който разказваше за своята страст - спорта и здравословния начин на живот, ме вдъхнови за идеята за вендинг автомати с ПОС терминали за здравословни и качествени храни и напитки“, разказва Ивайло. HealthInBox – selected by Lazar Angelov стартира със собствен капитал и се разраства към Micro Markets by HealthInBox – микро магазини за свежи продукти на самообслужване с безкешово разплащане, подходящо за локации с контролиран достъп.
Нещо неочаквано
Студентки от Американския университет - Албина Томова, София Широканска и Кристина Узунова се осмелиха да предложат на колегите си вендинг машини за стоки, които често купуват дискретно. Първите два Vendy+ автомати за продажба на санитарни продукти, презервативи, дамски превръзки са в кампуса на Американския университет в Благоевград и пред споделеното място за учене StudyHub в София. „Когато заговорихме в детайли относно венднинг машини за санитарни продукти, особено такива, свързани със сексуалното здраве, започнахме да намираме все повече предимства на този бизнес модел, особено за крайния потребител. Закупуването на продуктите става много по-бързо, анонимно и удобно. Мотивира ни каузата да повишим сексуалната култура в обществото“, разказва Кристина.
Бизнес моделът получава валидация в програмата Elevate на университета, чрез която екипът установява връзка с представители на фирми за санитарни продукти, с производители и вносители на автомати. Проектът спечели и Академия за иновации 2021, има инвеститор. „Не сме открили наш еквивалент на местния пазар. Машината в Благоевград се радва на голяма посещаемост и отговаря на нашите финансови прогнози“, споделя Албина.
Предизвикателства
Сред предизвикателствата пред сектора са организирането на качествено производство в България и изграждането на устойчиви отношения с клиенти и доставчици. Нужно е и киоските и автоматите да отговарят на специфични нужди в различни индустрии. Все по-често се внедряват киоск терминали за инструктаж на посетители и служители в големи предприятия, както и за управление на потока от камиони в производствени и логистични бази. Индустрията отговаря и на Covid предизвикателствата: Киоск България работи и по интегриране на терминал за проверка на Covid сертификатите в няколко европейски държави.
Ивайло допълва, че липсата на традиции и опит в този бранш изисква гъвкавост, за да успееш. София и колегите ѝ са приятно изненадани колко отворени са различни фирми за сътрудничество и колко са склонни да им дават съвети.
Ивайло коментира: „Истината е, че сме новатори, които нищо не разбираха от този сектор. Определено е важно да си гъвкав, да таргетираш точната група клиенти и потенциални партньори чрез различни канали като Slack, например, да разбереш какво искат и да им дадеш цялостно преживяване. Преди нас повечето ни клиенти не искаха да чуят за вендинг автомати“.
Кристина се надява социалната насоченост на Vendy+ не само да привлича много потребители, но и да ги ангажира с нов навик на закупуване на продукти. Тенденциите подкрепят амбицията на проекта.
Текстът е част от бр. 104 на сп. "Икономика". Публикуването му в Economic.bg е по силата на търговско партньорство между двете медии.