Бъдещият господар на света

Когато влезем в ерата на изкуствения интелект, посланик д-р Любомир М. Тодоров ще лъска обувките на роботите. Звучи като шега, но не съвсем. След като се оттегля от активната дипломатическа кариера, той се връща към юношеската си мечта да създава мислещи машини. Сега е изследовател и преподавател по цивилизационна антропология, изкуствен интелект и геополитика. Основател е на проекта Universal Future.

Дългият път

В последния клас на Русенската английска гимназия става победител в телевизионно състезание между отборите на Русе и София на тема бионика. Тази наука е свързана с прилагането на принципи от природата в изучаването и проектирането на инженерни системи и модерни технологии, в това число и на изкуствен интелект. Тогава Любомир Тодоров е убеден, че това е областта, в която ще се развива. Но попада в секцията по бионика към Института по техническа кибернетика при БАН и силно се разочарова от задачите, над които работят учените по онова време – например конструиране на машина за отделяне на червени от зелени домати. Ето защо прави рязък завой и се насочва към реализацията на своя План Б – дипломацията. Сред ключовите моменти в неговата кариера може да откроим: говорител на МВнР, когато Соломон Паси е министър на външните работа, посланик в Австралия и Япония.

Човекът и машината

Бурното развитието на технологиите позволи създаването на компютърни мощности, чрез които да се реализират големите идеи за изкуствен интелект, възникнали още в средата на миналия век. Има над 800 дефиниции за изкуствен интелект, но според д-р Тодоров това е информационен процес, който генерира решение на даден проблем. Човешкият мозък е бутиков компактен орган, „проектиран” така, че с 20 вата мощност да оцелява и да остава господар на този свят. Изкуственият интелект чрез Deep Learning премина границите на формалната логика и вече навлезе в сфери на непрозрачност при вземането на решения, което е предпоставка за излизане от контрола на човешката значимост.

Двигател

Много компании започват да използват мениджмънт, базиран на изкуствен интелект. Така максимално се оползотворяват ресурсите и в редица области няма човек, който да постига по-добри икономически параметри. И когато фирмите, напреднали в създаването на изкуствен интелект започнат масово да го въвеждат в производството и услугите, всички други, които не използват подобна технология, няма да са адекватен конкурент. По този начин не само цели бизнеси, но и държави, които не са предвидили влиянието на фактора „Изкуствен интелект” върху икономиката, ще станат пазар, през който развитият бизнес ще премине като цунами. Ето защо Любомир Тодоров обръща внимание, че своевременното внедряването на нови разработки с изкуствен интелект би дало бързина, надеждност и преднина на онези, които го оценят като конкурентно предимство. Валидна остава стратегията за успех на Sony, формулирана от нейния основател Акио Морита: ”Всичко, от което имате нужда, е най-добрият продукт, най-ефективното производство, но и глобален маркетинг“. Изкуственият интелект обаче ще намира по-добрите решения и за трите измерения на тази стратегия.

Зад завоя

Решенията с изкуствен интелект ускоряват процесите на технологична промяна в редица области и се получава лавинообразен ефект. Този момент е по-близо, отколкото ни изглежда сега, но процесите няма да са плавни, а ще са експлозивни. Затова оттук насетне се налага бизнесът и обществото да се развиват и с мисъл за въздействието на новата технология върху икономиката и върху живота на хората. Иначе промяната ще ги завари неподготвени, казва още Любомир Тодоров.

Партньор или враг

Всяка нова технология, в това число и  изкуственият интелект, се анализира за евентуално военно приложение. Усъвършенстваните форми на хибриден суперинтелект, съставен от хора, изкуствен интелект и изпълнителска машинна инфраструктура, са комплексни системи със способност да генерират емергентни (внезапни) решения, включително и военни, за които човешкият фактор може и да не бъде информиран. Саморазвиващите се мислещи машинни системи може да достигнат стадия на генериране на собствена система от ценности, цели и задачи. Не е изключено хората да понесат огромни щети, ако такива системи започнат да предприемат самостоятелни действия. На този етап все още ние, хората, определяме правилата на играта. Достатъчна е обаче само една наша грешка – създаването на суперинтелект преди да бъде конструиран надежден механизъм за „инсталиране“ на човешките ценности в неговите алгоритми за вземане на решения, и това може да промени бъдещето в полза на машините.

Твърденията, че изкуственият интелект никога не може да е заплаха за човечеството, са от докомпютърната ера. Дано обаче Франкенщайн остане само герой от едноименния роман на Мери Шели.