Българите бягали от страната заради лошите новини в медиите

Българите биха спрели да напускат страната, а тези в чужбина биха се върнали, ако медиите в България дават по-достоверна картина за местната икономика. Около това мнение се обединиха участниците в днешната дискусия „Да извадим успеха от анонимност“, визирайки, че обрисуваната от медиите икономическа картина би била по-достоверна, само ако се съобщават по-често добрите каузи на компаниите за корпоративната им социална отговорност.

„Масово из социалните мрежи, а впоследствие при разговорите между хората на спирките на градския транспорт слушаме как в България нищо не се произвежда, как в България няма индустрия. А в същото време сме над средното европейско равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. Малко хора в България знаят, че първите две пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето, както и електротехниката и електрониката“, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.

Друг участник в дискусията обаче отбеляза, че именно социалните мрежи са единственият нерегулиран информационен канал, където компаниите могат да съобщават на аудиторията си за своите позитивни инициативи.

Велев разказа как собственик на една от медиите в България му е споделил, че ако българският премиер Бойко Борисов и германският канцлер Ангела Меркел открият голям завод в България, то въпросната медия ще трябва да съобщи, че „крупен германски инвеститор е построил завод в България“, но не и конкретното му име.

„Черногледството официална религия ли е в България? Успехът вдъхновяващ пример ли е или е плод на завист и повод за обяснения, че всичко е резултат от нагласени обществени поръчки? Всеки успех се обяснява с нагласени поръчки или с куфарчета, което е обида за огромното мнозинство почтени, талантливи български предприемачи“, заяви още Велев.

Като собственик на една от медиите в България, председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев обясни, че до голяма степен поведението на медиите се дължи на чисто икономически причини – големите телевизии имат огромни маркетингови и рекламни цели и затова предпочитат колкото се може повече компанийно съдържание да го представят под формата на реклама, за да генерират възможно повече приходи.

Въпреки това, според Велев е крайно наложително на медиите да се позволи да съобщават имената на фирмите при позитивни новини, тъй като иначе журналистите си правят автоцензура и така ощетяват аудиторията.

Радев даде пример  с новина от спортния сайт на „Дарик“, че отборите в Efbet Лига играят с топки, произведени от Adidas за полското футболно първенство. Никоя друга медия обаче не е съобщила новината, вероятно от страх да споменава имената на частни компании. Председателят на БСК каза, че комисията по култура и медии към Народното събрание вече е уверила, че предстоят законови промени, които да гарантират, че няма опасност за медиите, които съобщават имената на фирми в какъвто и да е контекст.

„Мисля, че за всички е ясно какви са нагласите и в крайна сметка какъв е резултатът от информираността на гражданите. За съжаление, въпреки продуктовото позициониране, реклама и т.н., българинът все още е в 19 век с мускалите на Бай Ганьо. Това е информираността на българина в момента и мисля, че е крайно време да си дадем сметка дали искаме това да е образът на България в съзнанието на медиите и гражданите“, коментира бившият социален министър Лидия Шулева, която в момента е председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК).

Думите ѝ дойдоха по повод на представеното за втори път от съоснователя на социологическа агенция „Тренд“ Димитър Ганев проучване на обществените нагласи спрямо бизнеса в България. Според него за мнозинството български граждани в страната ни се произвежда предимно кисело мляко и розово масло.

Според същото проучване 49% от анкетираните мислят, че българската икономика се развива в негативна посока, докато 31% са на противоположното мнение. 20% пък не са могли да преценят. От респондентите в изследването 63% биха искали да научават повече за българските предприемачи и за успешните български компании, докато 17% не биха искали, а 20% не могат да преценят.

Главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов коментира, че решението на много от медиите да не съобщават положителни компанийни новини затруднява икономическите анализатори да убедят аудиторията в обобщените данни, които ѝ представят. „Ние, икономистите, представяме данни за икономически растеж, но хората не виждат реалните примери за него и трудно се доверяват. Заради премълчаването на новини и имена ние не виждаме успеха в момента на случването му“, каза Богданов. По думите му единственият начин българската икономика да се справи  с конкуренцията от страна на Запада и да постигне устойчив ръст е да се повиши производителността на труда. Това обаче не може да се случи, ако хората са обезверени и са демотивирани да се стараят.

Подобно бе изказването и на основателя на Тракия икономическа зона (ТИЗ) Пламен Панчев, според който медиите трябва да спрат да акцентират върху факта, че в България няма достатъчно работна ръка, защото това отчайва останалите. „Гледам телевизия и се чудя в същата ли държава живея! Да, има някои единични лоши примери, но като цяло не може да се отрече, че днес инфраструктурата в страната е на съвсем друго ниво, отколкото преди“, коментира Панчев.

Докато преди десетина години е било нормално една немска компания, обмисляща да инвестира в България, да няма достатъчно информация за преимуществата на страната ни, то ако това продължава да е факт и днес, това вече е сериозен проблем. „Повярвайте ми, за съжаление, това продължава да се случва“, каза още Панчев.

„Да, няма достатъчно работещи хора в България, но какво правим, за да има хора? Ако само си говорим, че няма, най-много да задълбочим проблема. По-скоро трябва да насърчаваме дуалното образование, ние дори провеждаме родителски срещи в компаниите“, каза още основателят на ТИЗ.

Красимира Величкова, директор на Български дарителски форум, също обясни, че доброто има нужда от име и лице и медиите, когато съобщават новини за компании, трябва да започнат да отговарят на един от основните въпроси, които се учат по журналистика – „Кой“. Тя обяви, че Форумът, заедно с други организации, вече са връчили на Министерството на културата законопроект с необходимите промени на правилата, по които работи СЕМ, като документът ще се предостави и на комисията по култура и медии към Народното събрание. По думите на Величкова пък самият СЕМ би могъл да направи информационна кампания сред журналистите, за да им обясни какво може и какво не може да съобщават.

На медиите пък директорът на Български дарителски форум препоръча да спрат да търсят добри новини под формата на единични и отвлечени за обществото теми и лица, а да просто да станат честни и, ако преценят, че дадена позитивна новина за компания е важна, то, съобщавайки я да отговарят и на въпроса „Кой“.

Въпреки присъствието на Васил Велев и на други представители на бизнеса, като единствен начин за задържане на българите в страната и за привличането на емигриралите в чужбина обратно се обсъждаше работата на медиите. Решението първият ден от болничните да стане неплатен, което със сигурност би отказало много сънародници в чужбина да се приберат в страната, бе повдигнато от репортерите, едва когато Велев излизаше от залата, където бе проведена дискусията. Тогава той повтори, че такава е законовата уредба и в редица други страни и че решението ще накаже единствено злоупотребяващите, не и истински болните.

Журналистите имаха възможност да споменат за болничните чак при излизането на Велев, защото в залата за дискусията не бяха поставени микрофони за тях. Въпреки че се обсъждаше разгорещено именно тяхната работа.