България постепенно настига западноевропейските страни по доходи

Най-бедните държави в региона на Източна Европа – България и Румъния – са с най-висок икономически растеж

България постепенно настига западноевропейските страни по доходи

Снимка: Pxhere

4526 ~ 3 мин. четене

Новите страни членки на ЕС, сред които е и България, през последните две десетилетия постоянно настигат по доходи старите. При кризи тази тенденция само се забавя, но не се обръща. Това сочи най-новият анализ на институт "Отворено общество".

Причината за това постоянно сближаване е поддържането на висок икономически растеж в новите страни членки. В 19 от последните 22 години новите страни в ЕС изпреварват старите страни по икономически растеж на човек от населението като средногодишно икономическият им растеж е около три пъти по-висок. Новите страни членки вече произвеждат БВП на стойност 1.3 трлн. евро годишно.

Най-бедните страни в региона на Източна Европа – България и Румъния – отчитат най-висок икономически растеж през последните години, което помага да се намалят различията в доходите между самите нови страни членки и потвърждава наличието на конвергенция в доходите.

Към 2016 г. шест страни от Източна Европа са по-богати от Гърция, а през 2017 г. още една или дори две страни са я изпреварили. Само Хърватия, Румъния и България все още са по-бедни от Гърция, но бързо я настигат.

Преди би се смятало, че една страна вече не е бедна, ако изпревари по доходи няколко от старите страни членки на ЕС. В настоящата ситуация обаче това не е верен измерител, тъй като Гърция и Португалия значително обедняха заради дългата и тежка криза, която преживяха. Преди кризата двете държави имаха доход от около 80-90% от средния в ЕС, но след кризата те намаляха на 68% за Гърция и на 77% за Португалия. Затова изпреварването на Гърция днес не означава, че една държава е богата. Затова е нужна по-висока граница.

С всички условности, за целите на настоящия анализ ще поставим разделителната линия на 90% от средния доход в Европейския съюз – или приблизително колкото е Испания в момента. Съзнаваме, че 90% не е някакво магическо число, над което страните изведнъж се променят. Процесът на настигане на доходите е постепенен, а не скокообразен. Но все пак, 90% е ниво, при което различията в доходите ще са достатъчно ниски и все по-незабележими. Когато Източна Европа се приближи към доходи от 90% от средните в ЕС ще изчезнат редица социални и демографски проблеми – като например икономическата миграция от новите страни към старите страни членки на ЕС.

Настигането в доходите зависи от два фактора: начално ниво на БВП и темп на икономически растеж на човек от населението (в новите и старите страни членки). За начално ниво използваме последните данни на Евростат, а за темп на икономически растеж вземаме средногодишните данни за последните три години. Защо точно последните три години? Първо, защото това е най-близкият период на устойчив икономически растеж, съответно демонстрира техния потенциален растеж. Второ, защото се изключва периодът на кризата в еврозоната, когато растежът в новите страни беше изкуствено занижен не по тяхна вина. Трето, не е желателно да използваме свръхвисоките темпове на растеж от преди кризата, защото те едва ли могат да се повторят за дълги периоди от време.


Не е учудващо, че Чехия ще е първата страна, която ще постигне 90% от европейските доходи – тя още през 2016 г. е на ниво 88% от средното в ЕС и е съвсем близо до целта като при настоящите темпове на растеж ще я постигне през настоящата година. Словения е на второ място – ще й трябват още 3 години, а на Литва и Словакия – съответно 7 и 8 години при запазване на текущите темпове на растеж. За Румъния ще е нужно поне десетилетие и то ако успее да запази настоящите си извънредни темпове на икономически растеж, което е малко вероятно.

При запазване на темповете на растеж, Латвия, Полша, Естония и Унгария ще достигнат 90% от европейския доход до 2030-2035 г., а Хърватия и България – през 2041-2042 г. С други думи, България ще преодолее големите различия в доходите спрямо средните за ЕС в рамките на 24 години, стига да запази настоящите темпове на икономически растеж.

Трябва обаче да се подчертае, че посочените срокове не са нито гарантирани, нито сигурни. Те зависят от поддържане на настоящите темпове на икономически растеж. Без продължаващи реформи темповете на растеж значително ще намалеят. Обратно, страни като Хърватия и България имат реален шанс да се присъединят към по-бързата група и да постигнат целта до 2035 г. – необходимо им е малко ускорение на икономическия растеж, около половин процент годишно. Това е напълно постижимо при поддържане на високо темпо на реформи, подкрепа от структурните фондове и продължаваща интеграция – включително в Шенген и Еврозоната.

Коментари: 0