България привлича все повече работници извън ЕС, но нискоквалифицирани

България става все по-привлекателна за работниците от държави извън Европейския съюз, което е положителна новина за "изтънелия" пазара на труда у нас. За съжаление обаче желаещите да се трудят в България са основно хора с ниско образование и квалификация, подходящи за сезонна работа, но не и за подсигуряването на висококвалифицираните дейности.

Справка от Агенцията по заетостта за Economic.bg относно издадените и подновените разрешителни за пребиваване в България на гражданите от трети държави показва, че през 2017 г. са издадени 785 разрешителни за работа у нас. Година по-късно броят скача рязко до 1904. Вижда се също, че повечето от тях са издадени за целите на сезонната заетост и вътрешнокорпоративния трансфер на международните компании. По-малко такива документи са издадени по т.нар. „Синя карта на ЕС”, чиято цел е внос на висококвалифицирани работници в Блока.

Впечатление прави и фактът, че от 785-те издадени документа през 2017 г. само 305 са били подновени през 2018 г. Това според икономиста Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ) не е индикатор, че гражданите от трети страни не остават в страната ни. По думите му причината за този спад е по-скоро фактът, че става дума предимно за временни работници, които след активния сезон се прибират в родната си страна, след което отново идват, но с новоиздадено разрешение за пребиваване.

„Българската икономика има нужда от такъв (сезонен) трудов ресурс и той успява да задоволи нейните потребности. По Черноморието например няма езикова бариера, тъй като украински сезонни работници обслужват клиенти, голяма част от които са руски туристи”, каза Алексиев, чиито ресори са пазарът на труда, регионалното развитие, макроикономиката и международните отношения.

Според него причината все повече граждани на страни извън ЕС да идват на работа в България са както усилията на отделните работодатели да си набавят трудов ресурс от чужбина, така и на стъпките на правителството да облекчи регулациите по отношение на влизането на такива граждани в България – съкращаване на срокове, понижаване на такси и премахване на някои изисквания и ограничения.

Икономистът от ИПИ отбеляза, че страната ни се представя лошо единствено при привличането на висококвалифицирани специалисти чрез т.нар. „Синя карта на ЕС”. „Това е разбираемо от една страна предвид икономическия ни профил като цяло, а от друга - предвид факта, че се конкурираме с всички останали държави от ЕС. Предвид заплащането у нас и стандарта на живот е нормално да губим тази битка, но пък трябва да се отбележи, че няколко поредни български правителства не се възползват в пълна степен от възможностите, които предлага програмата „Синя карта”, обясни Алексиев.

Именно заради невъзможността за привличане на висококвалифицирани кадри от чужбина според Иван Нейков, председателят Балканския институт по труда и социалната политика (БИТСП), България трябва да заложи предимно на резервите, с които разполага на собствения си пазар на труда.

„Българският работодател, независимо от много критики към него, всъщност е мислещ човек и много от компаниите си дават сметка за големите допълнителни разходи, които трябва да направят, когато внасят работници от трети страни – от една страна има езикова бариера, а от друга - често има много битови въпроси за решаване. Според оценките на нашия институт резерви от кадри на българския пазар на труда има и то много сериозни – хората с увреждания, хората, които са се пенсионирали скоро (поне 3 години след пенсионната възраст) и хората, които наричаме нито учещи, нито работещи”, каза Нейков.

Като друг сериозен проблем той посочи и фактът, че докато европейските документи за придобито образование или квалификация гарантират, че даден човек притежава посочения набор от умения, то това не е дотолкова сигурно при документите от трети страни.

По отношение на големия ръст (от 785 на 1904) на издадените разрешителни за пребиваване на работници от трети страни в България Нейков посочи, че това може да се дължи на изсветляване бизнес средата, а не на вълна от кадри. „Мисля си, че тази промяна е по-скоро в резултат на облекчените правила, които влязоха в сила през 2018 г. и много от чужденците, които са били в България като нелегално работещи, всъщност са излезли на светло”, коментира председателят на БИТСП.

Според Явор Алексиев обаче това обяснение за скока на чуждестранните работници е спекулация, която трудно може да бъде доказана с реални данни. Което и да е обаче – изсветляване на икономиката или поток от чужди работници, според него не може да се отрече, че България е тръгнала по един път, по който отдавна вървят всички европейски страни, а именно – сблъсък с естествените демографски ограничения и търсене на начин за внос на колкото се може повече работна ръка от чужбина.

Като цяло от коментарите на експертите става ясно, че България все повече ще разчита на чуждестранната работна ръка. Засега страната ни изпитва предимно нужда от нискоквалифицирани, сезонни работници, които от своя страна се стремят към влизане в България, която е страна членка на ЕС. По отношение на привличането на висококвалифицирани чуждестранни кадри обаче страната ни не се позиционира добре, като това се дължи както на непълното използване на възможностите на „Синята карта на ЕС”, така и на ограниченията на родната икономика като цяло. Именно затова недостигът на висококвалифицирани специалисти трябва да бъде решен основно чрез голямо подобрение на образователната система на България и на заплатите за родните специалисти.