България продължава да пропилява иновационния си потенциал

Иновациите са ключът към преобръщането на икономиката и създаването на устойчив модел, базиран на продукти и услуги с висока добавена стойност. България обаче остава част от групата на плахите иноватори, изпълнявайки едва наполовина поставената цел да инвестира 1.5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за научно-изследователска и развойна дейност. Това сочат данните на тазгодишния доклад „Иновации.бг“ на Фондация „Приложени изследвания и комуникации“, представен официално днес.

Държавата си беше поставила цел да дава 1.5% от БВП за R&D като част от стратегията „Европа 2020“. Делът на тези разходи в Европа е средно 2%, а у нас в момента – три пъти по-малко. Единствено Румъния от другите страни членки на Европейския съюз е по-назад от България в подреждането. А впечатление прави, че страни извън общността, като Сърбия например, ни изпреварват по този показател.

Нещо повече, инвестициите в R&D през 2019 г. са най-ниските от 20 години насам, стана ясно от думите на Руслан Стефанов, координатор на групата „Иновации.бг.

„С такъв дял на финансиране не можем дори да стъпим на арената, където се води глобалното съревнование“, изтъква и президентът Румен Радев. 

Иновациите и стимулирането на научните изследвания се превръща в политически инструмент на международно ниво. САЩ и Китай са пример за световни лидери, инвестиращи милиарди в тази сфера с цел да излязат напред в глобалното геополитическо съревнование. Показателно за значимостта на R&D е и това, че в момента един от актуалните дебати в САЩ е свързан именно с настояването разходите в тази посока да се увеличат.

Европа изостава в тази надпревара и България не е изключение от правилото. „Средата, в която се развиват българските иновативни фирми, не е оптимална“, изтъкна Огнян Шентов, председател на Фондация „Приложени изследвания и комуникации“. 

„В България, особено ако си компания извън дигиталния сектор, е много трудно да набереш стартов капитал“, разказва Атанас Енев, съосновател на „зелената“ стартираща фирма Biomic. Биотехнологичната компанията предлага алтернатива на стиропора, представляваща смес от слама, стърготини и гъбен мицел. Две години след създаването си тя вече има клиент от топ 10 в автомобилната индустрия – нещо, което само подсказва за потенциала за развитие.

Примерът с Biomic е илюстрация на един от основните проблеми у нас – липсата на достатъчно публично финансиране и достатъчно ефективна държавна политика. Всъщност, основните инвеститори в научни изследвания, които да подкрепят иновациите, са бизнесът и различните чуждестранни играчи.

Другият съществен проблем е неравномерното разпределение на финансирането. Въпреки създадените регионални иновационни центрове София все още привлича огромната част от средствата, а периферията на страната остава пасивна.

През последните години активно се говори за преобръщане на икономическия модел и установяване на система, базирана на интелигентно производство, иновации и продукти с висока добавена стойност. Без инвестиции в научни изследвания обаче това няма как да се случи на практика.