Българските фирми могат да печелят добре от рециклирането на отпадъци

Г-н Кремлис, достатъчно ефективно ли е разделното събиране на отпадъци в ЕС? Доколко е развита тази култура сред гражданите на различните държави от блока?

Разделното събиране на отпадъци се превърна в правно задължение през 2015 г. Четирите потока от пластмаса, стъкло, автомобилни гуми и метали трябва да бъдат събирани отделно едни от други. В плана за действие на кръговата икономика това се превърна в още по-строго задължение, което предвижда разделно събиране на всички рециклируеми материали. Замисълът е да се постигне събираемост от 65% на тези материали до 2030 г., а целта за отпадъците от опаковки е 75%.

В момента в рамките на правилата от 2015 г. заложената цел е 50% до 2020 г., както и подготовка за повторна употреба и рециклиране чрез разделно събиране.

Постигнатите резултати не са еднакви – множество държави са постигнали по-малко от 20% събираемост досега. Те имат на разположение малко над 3 години до 2020 г., а след това имат право и на допълнителен 5-годишен преходен период, за да постигнат заложените цели. Някои държави вече достигат 60%, в определени части на Германия например се постигат и по-високи нива на събираемост.

Всичко зависи от самите държави – в скандинавските страни са постигнати много високи проценти, но там има развита култура на разделно събиране. Много е важна ролята на гражданите – те допринасят за разделното събиране, осигурявайки системи за него, на които може да се разчита. Те получават уверението, че събраните разделно отпадъци ще бъдат ефективно рециклирани или употребени.

Как се стимулира рециклирането и използването на рециклирани материали на ниво ЕС?

Един от елементите за това е задължението, с което всички трябва да се съобразяват и трябва да бъде постигнато на ниво държава членка. Това е цел на самите страни, които трябва да създадат системи за насърчаване на разделното събиране и евентуално да осигурят стимули за гражданите да връщат рециклируемите материали.

Има различни начини – изграждане на специални пунктове за предаване на тези материали, облекчения в данъците или в цените на определени продукти, ако са предадени определено количество материали, контейнери в различни цветове или такива, където трябва да платиш, за да изхвърлиш отпадъка си. Това ще стимулира гражданите да генерират по-малко отпадъци, а те ще плащат по-ниски общински данъци и такси, ако използват въпросните системи. Всичко зависи от това как държавите членки ще развият тези инициативи и начина на осигуряване на разделното събиране на отпадъци.

Нека поговорим за кръговата икономика. Какви са заложените цели?

Кръговата икономика има за цел постепенно да промени модела на нашите производство и потребление. Трябва да генерираме по-малко отпадъци, да създаваме продукти, които имат по-дълъг живот – такива, които могат да бъдат поправени, да се рециклират по-лесно, да съдържат по-малко химикали и опасни вещества.

Това е напълно нова философия, нов модел. Идеята е да третираме отпадъците като материали и да се опитваме да произвеждаме от тях продукти за повторна употреба. Продуктите трябва да се проектират по различен начин – да не ги превръщаме в отпадъци, а да ги използваме отново в жизнения им цикъл като вторични суровини, полезни компоненти/вещества или рециклируеми материали, които могат да се използват при производството на други продукти.

Какви законодателни промени е нужно да въведат държавите членки, за да се приложи успешно тя?

Четирите директиви за управление на отпадъците и за кръговата икономика в момента се обсъждат в Съвета и в Европейския парламент. Те вероятно ще бъдат приети по през първите 6 месеца на 2017 г., по време на малтийското председателство на Съвета, или малко по-късно догодина и трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите членки, като периодът за това вероятно ще бъде 2 години или повече. След като изтече този срок, директивите ще влязат в сила и новите цели ще започнат да се прилагат.

С какво ще допринесе кръговата икономика за развитието на бизнеса?

Според проучвания на Европейската комисия, кръговата икономика ще доведе до огромни икономии по отношение на използваните ресурси, ще намали въглеродните емисии, ще създаде нови работни места. В сравнение със сегашната ситуация, тя ще доведе до множество икономии от гледна точка на въздействието и отпечатъка на бизнеса върху икономиката и околната среда.

Кръговата икономика ще има благотворен ефект и в световен мащаб – чрез нея ЕС ще стане по-малко зависим от материалите, които по принцип внася и които впоследствие се превръщат в отпадъци.

Благодарение на нея ще сме в състояние да ги използваме като суровини, вторични продукти в процеса на повторна употреба, да ги рециклираме или да ги превръщаме в енергия и така да ги оползотворяваме.

Има ли други държави по света, които използват тази система?

Много държави по света прилагат модели на производство и потребление, полагат усилия за управление на отпадъците, които да доведат до по-малки количества отпадъци и възможност за спестяване на част от собствените им ресурси.

ЕС има по-всеобхватен подход, разглеждайки кръговата икономика като цялостна интегрирана система, свързана с еднакъв дизайн на продуктите, с управление на отпадъците като източник за производство на енергия, с модели на производство, така че продуктите да имат по-дълъг жизнен цикъл, да могат да се използват повторно или да се рециклират.    

Това е първият път, в който се създава подобна всеобхватна, цялостна, интегрирана рамка и план за действие. Надяваме се инициативите, които развиваме, да се приложат в световен мащаб.  

Разбира се, това изисква активно участие на гражданите, сериозна промяна в културата и начина им на мислене. Но щом веднъж стане факт и започне да се прилага правилно, всички ще усетят предимствата на тази система.

България е много активна в управлението на отпадъците и водите и изграждането на съответните пречиствателни и преработващи мощности с европейски средства. Смятате ли, че усилията в тази насока се увенчаха с оптимален резултат или можеше да бъде постигнато и повече?

Очевидно е, че България положи много усилия и постигна сериозни резултати. По отношение управлението на отпадъците, заводът за преработка на отпадъци на София е един от най-добрите в света. С помощта на инсталацията за компостиране на зелени отпадъци и депото могат да се решат проблемите не само на София-град, но и на други общини от региона.

Те създават енергиен ресурс под формата на RDF/SRF гориво, което може да се използва от предприятия като „Топлофикация-София“ и да има много ползи като по-ефективна и по-евтина услуга например. Това би имало и социален ефект – все повече граждани на столицата ще могат да си позволят услугите на „Топлофикация“.    

Чрез тези горива се отделят много по-малко вредни емисии, което води до по-добро качество на въздуха. Проблемът с качеството на въздуха в българската столица е един от най-сериозните и трудно решими. Той пряко влияе на здравето на гражданите на София. Замърсителите са разнообразни и са нужни колективни усилия, за да се справите с този проблем. Столична община вече дава своя принос, трябва и гражданите да положат съответните усилия.

Що се отнася до управлението на водите, България вече изгради доста мощности с европейско финансиране. Държавата е задължена да осигури подобни не само в големите агломерации с население над 10 хил. жители, но и в по-малките, където живеят над 2000 жители. Това е сериозно предизвикателство за страната, защото европейските средства не са достатъчни за по-малките агломерации. Ето защо трябва да се търси допълнително финансиране от други източници, като международните финансови институции – Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие или пък по плана „Юнкер“.

Какви са модерните начини за устойчиво управление на отпадъците, които трябва да приложи България?

Разделното събиране може още да бъде подобрено, с контейнери или торби в различни цветове, където да се събират подходящите за рециклиране отпадъци. Би било добре да бъдат създадени пунктове за изкупуване на рециклируемите отпадъци или системи, които да ги събират директно от домакинствата.

Много е важно да бъде привлечен и частният сектор в подобен вид дейности. Събирането на рециклируемите отпадъци, продажбата и рециклирането им може да бъде много печеливша дейност.

Необходимо е в държавата да се създаде капацитет за рециклиране – събраните отпадъци да се рециклират ефективно. Въпросът не е само да се събират разделно и да се складират, защото складирането има своята цена. Трябва да се открият онези компании, които могат ефективно да рециклират и да произвеждат други продукти от рециклираните отпадъци и да ги изнасят, така че да печелят. Това е цялата идея – да се използват и продават рециклируемите материали и всичко, което може да се извлече от тях.

Как оценявате системата за отговорност на производителя и продуктовите такси в България? Достатъчно ефективни ли са?

Разширената отговорност на производителя е концепция, която е изключително важна. Производителят на даден продукт трябва да гарантира, че продуктът му ще се управлява правилно, когато се превърне в отпадък.

Трудна задача е да се гарантира, че материалът ще се върне за рециклиране и затова трябва да се въведат стимули за разделно събиране. Подобна мярка може да се комбинира с депозитен стимул, насърчаващ потребителите да връщат рециклируемите отпадъци, а в замяна да получат част от сумата, която са платили като депозит. Тази система е доказано работеща, защото потребителите запазват опаковките и ги връщат обратно в супермаркета, откъдето са ги купили.

Системата за отговорност на производителя е задължителна мярка, но и икономически инструмент, който гарантира, че целите за подготовка за рециклиране и разделно събиране и рециклиране са постигнати.

Как оценявате дейността на Българската асоциация по рециклиране? С какво е полезна подобна структура?

Българската асоциация по рециклиране е добре работеща и полезна структура. Събитието, което организира тя, беше много интересно и ползотворно. Представителите на ЕК установихме, че в България има добри практики при рециклирането на лампи, батерии и акумулатори, както и при третирането и рециклирането на опасни отпадъци. Уверихме се, че има работещи системи за контрол на разделното събиране на отпадъци и рециклирането им, което е окуражаващо.

Частният сектор в България е много активен в този аспект. Обещаващо е да се види, че българските фирми искат да са в крак с нещата, да се запознаят с най-новите идеи и разработки. Разбира се, за тях е важно да бъдат запознати и да бъдат конкурентоспособни на пазара за рециклиране, който е взискателен и труден. Това е пазар, който в този преходен период ще изисква допълнителни инвестиции и усилия от тяхна страна.

Компаниите, които присъстваха, бяха запознати с кръговата икономика и бъдещите планове на ЕК. Ние от ЕК също бяхме информирани какво се случва в България. Форумът беше от взаимна полза и донесе позитиви и на двете страни.

Бел. Джордж Кремлис изразява собствените си виждания, а не тези на Европейската комисия по зададените въпроси.