Балканите са следващата криза на Европа

На скорошна закрита среща, организирана от тинк-танк, добре информиран германски представител е бил попитан кой проблем в Европа го кара да се безпокои най-много. Неговият отговор дошъл без колебание: Западните Балкани, където се готви нова криза, а Турция и Русия бъркат тенджерата.

В най-лошия случай Русия и Турция биха окуражили своите проксита на Балканите – Сърбия и Албания – да им помогнат да преначертаят границите в региона. Сръбското правителство с руска подкрепа може да анексира части от Босна и Херцеговина, населени с етнически сърби. Турската подкрепа може да помогне на Албания да предприеме подобен ход не само в Косово, където има силно албанско влияние, но също и в Македония, където голяма част от албанското малцинство би искало отново да се обедини със страната-майка.

Този ход на събитията обаче е малко вероятен. Тъй като част от територията, към която привържениците на идеята за Велика Албания имат претенции, е в Сърбия. Ще бъде трудно за двете страни да постигнат съгласие за преначертаване на картата. Макар че идеята е по-вероятно да вдъхнови злодей от поредицата за Джеймс Бонд, отколкото министър на външните работи,  този изход не е напълно невъзможен. Освен това все повече на брой потенциални злодеи от Джеймс Бонд се появяват в световната политика в днешно време.

Суровата реалност подчертава опасенията на Германия. Балканите се разпадат и Западът вече трябва да се тревожи повече за това, отколкото за руската намеса. Турция се превръща в сила, която само се води, че е част от НАТО и въпреки дълбоките турски подозрения към Русия, турският президент Реджеп Тайип Ердоган си сътрудничи по-тясно с руския си колега Владимир Путин.

Турция и Русия се сближиха заради опозицията им срещу Германия и Европейския съюз. Руснаците не просто мразят НАТО, те гледат на ЕС като на бариера срещу историческата роля на Русия на велика сила в европейските въпроси. Турция също се обърна срещу ЕС и търси механизъм за действие срещу Германия и останалите страни-членки на Блока. За Москва и Анкара възможността да създадат проблем на Европа на Балканите със сравнително малък риск и цена е прекалено добра, за да я подминат.

Перспективата за членство в ЕС за страни като Сърбия, Македония, Черна гора, Косово и Босна и Херцеговина допринесе най-много за запазването на крехкия мир в Западните Балкани. Всяка балканска държава би предпочела да бъде част от ЕС, отколкото да се съюзи с Русия или Турция.

Надеждите за членство в Евросъюза в близко бъдеще обаче затихват. Европа губи Великобритания и трудно управлява отношенията си с някои страни-членки като Унгария и Полша. 28-те, а скоро 27-те, членки на ЕС нямат особено желание да приемат пет необуздани нови балкански държави, които биха направили Блока още по-труден за управление и които биха очаквали финансова помощ във време, когато бюджетът след Brexit ще е по-ограничен.

И Сърбия, и Албания дават сигнал, че, ако Западът се оттегли, те ще трябва да погледнат в източна посока и това ще означава преминаване към националистически дневен ред с руска и турска помощ.

За ЕС нов хаос на Балканите ще бъде бедствие: бежанци, престъпност, радикализация на мюсюлманите на Балканите, по-големи възможности за злонамерени сили да спечелят влияние за сметка на ЕС. Брюксел обаче не мисли, че може да управлява Балканите сам. САЩ ще трябва да са част от решението, заявяват от Берлин.

Дали САЩ ще отиграят топката? Да се занимава с далечните балкански кавги, за да облекчи живота на Германия, не е точно идеята на американския президент Доналд Тръмп за умна външна политика. Дори и атлантически президент като Бил Клинтън се бори две години, за да държи САЩ извън войните след разпадането на бивша Югославия. Тръмп може да е още по-скептичен относно интервенция и да се отнесе към възможността за нов кръг балкански войни с хладното отдръпване, което предшественикът му Барак Обама демонстрира спрямо Сирия. Това би било сериозна грешка. Въпреки че кавгите на Балканите са тривиални в сравнение с по-големи проблеми другаде, това, което става на Балканите, не остава на Балканите и НАТО, както и ЕС, могат да бъдат разтърсени из основи от кръг балкански кръвопролития. Кризата има потенциала да предефинира отношенията между САЩ и ЕС за десетилетия.

Европейците твърдят, че относително малки, краткосрочни американски ходове – активна дипломация и сформиране на американски сили в Косово – могат да свършат голяма работа. САЩ обаче има президент, който може да не сметне този аргумент за убедителен. Основното убеждение на Тръмп по отношение на външната политика изглежда е, че САЩ са позволили на своите съюзници да се радват на десетилетия безплатно  возене. Европейците, които се тревожат за мира на Балканите, трябва да помислят как могат да убедят скептичния Бял дом да се ангажира. Старите апели – солидарността в НАТО, защитата на свободата, страхът от Русия – може да не са достатъчни. Тръмп мисли чрез сделки, а Берлин трябва да помисли как да го доведе на масата за преговори.