Банките режат „Булгаргаз“ за заеми, не може да плати на „Газпром“
Обществената поръчка за кредит от 140 млн. лв. е прекратена, месеци след като доставчикът е порязан за 90 млн. лв.
Газова криза
~ 2 мин.
Газовата криза идва в България не толкова поради геополитическото напрежение заради конфликта между Москва и Киев, колкото поради лошото финансово състояние на държавния енергиен сектор.
За втори път в рамките на половин година банките отказват да дадат кредит на държавния доставчик на синьо гориво "Булгаргаз", алармира днес БНР. Информацията засега не се потвърждава нито от ръководството на компанията, нито от принципалите ѝ в лицето на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Министерството на енергетиката (МЕ).
Миналия месец бе открита обществена поръчка за 140 млн. лв. ($100 млн.), която обаче е прекратена, става ясно от интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки (АОП). Подобна поръчка бе обявена и през юни 2014 г. – за 90 млн. лв., но и тогава не се стигна до отпускане на кредит. Към момента няма яснота дали газовият доставчик ще успее да намери пари, за да плати авансово за следващата доставка на синьо гориво от руския енергиен монополист "Газпром".
Наскоро служебният министър на икономиката и енергетиката в кабинета "Близнашки" Васил Щонов поясни, че един от първите приоритети на следващото правителство трябва да бъде осигуряването на "оборотни средства" за дейността на "Булгаргаз".
Финансовото състояние на "Булгаргаз" е усложнено и поради факта, че 98% от средствата му са блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ). През последните години именно КТБ беше банката, която отпускаше кредити, в случай на недостиг на средства в „Булгаргаз“, чийто най-големи длъжници са общинската „Топлофикация София“ (с над 0,5 млрд. лв.), следвана от частните топлофикационни дружества в страната.
Дни преди да напусне поста си на служебен министър, Васил Щонов коментира специално за Economic.bg, че „Булгаргаз“ ще намали газоподаването на топлофикациите поради раздутите им дългове към доставчика. Бившият министър тогава увери, че намаленото газоподаване към топлофикациите не е свързано с по-малкото налягане в газотранзитната мрежа на България заради недоподаване от страна на „Газпром“, който ударно запълва подземните газохранилища (ПГХ) на територията на Руската федерация.
