Банките са презапасени с пари, но за сметка на кредитирането
Хватката на европейските регулаторни органи се затяга от страх да не се повторят събитията от 2009 г.
~ 2 мин.
Една от причините за бавното икономическо възстановяване в Европа е свръхрегулирането на финансовия сектор. След невижданата финансова криза от 2008-2009 г. надзорните органи са надпреварваха да налагат капиталови изисквания, най-вече на банковия сектор. Както всяка прекомерна мярка и тази, в края на краищата, се прояви с обратен знак.
Същото се случи и в САЩ. Прословутият Дот Франк акт от 2010 г. за капиталовите регулации на американските банки се разпростира на внушителните 22 200 страници, както шеговито се прави сравнение, тези банкови наредби се равняват на 15 тома на „Война и мир“.
Определено европейските банки се презапасиха с капитал, но категорично това стана за сметка на кредитирането.
Финансовите министри на Италия и Франция публикуваха съвместно комюнике, в което настояват да се наложи някакъв лимит върху решенията на надзорните органи, които определено „пресолиха супата“.
Според международните стандарти е приет т.нар. капацитет за абсорбиране на загуби от страна на търговските банки. Най-общо казано, това представлява подчинен срочен дълг, който в случай на необходимост се трансформира в основен капитал. Разликата между подчинения срочен дълг и обикновения дълг е, че в случай на фалит на дадена банка инвеститорите в първия нямат почти никакъв шанс да получат каквото и да е от разпределението на масата по несъстоятелност.
Възражението на Италия и Франция е базирано на това, че такъв капацитет за абсорбиране на загубите съгласно международните стандарти е в размер на 6.75% от привлечените средства, докато европейските регулатори изискват той да бъде 8%.
В списъка на европейските банки попадат 30 банки, които трябва да изпълнят това изискване до 2022 г. В групата попадат и френските BNP Paribas, Societe Generale, както и италианската UniCredit.
Според финансовия министър на Германия Волфганг Шойбле, банките, които инвестират прекомерно в държавен дълг, ще трябва да формират допълнително рискови буфери, което не е приемливо най-вече за Италия. Италианският държавен дълг е притежание предимно на местни банки и такава регулация определено ще повиши цената на финансиране.
Да, хватката на европейските регулаторни органи се затяга. Видимо е, че те действат по-скоро от страх да не се повторят събитията от 2009 г. А икономическият растеж? Да му мисли бизнесът, който и без това все по-трудно намира начини за евтино финансиране.
