Банките в България отпускат все по-големи жилищни кредити
Финансовите институции затягат условията за домакинствата, като налагат по-високи такси и комисиони и повече изисквания за обезпечение
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Антония Симова Банките в България отпускат все по-големи ипотечни заеми, което е свързано с продължаващото покачване на цените на имотите. Това става ясно от провежданата от Българската народна банка (БНБ) анкета за кредитната дейност на банките в страната към края на 2023 г.
Според резултатите банките затягат стандартите за отпускане на кредити на фирмите, но запазват без съществена промяна стандартите за кредитиране на домакинствата. При корпоративните кредити се забелязва повишаване на лихвените проценти, особено по отношение на премията за по-рисковите заеми. При домакинствата има повишаване на такси и комисиони, както и на изискванията за обезпечение.
Основните фактори за затягане на кредитната политика на банките са по-ниската склонност за поемане на риск, повишената оценка на риска, а при фирмените кредити и по-високата цена на привлечения ресурс.
Статистиката на БНБ показа, че жилищните заеми в банковата система на България надхвърлят 20 млрд. лв. през януари, докато потребителските заеми докосват 17 млрд. лв. Ръстовете при корпоративното кредитиране се забавят заради повишените лихви.
Кредитният бум при домакинствата продължава въпреки повишаването на лихвите от страна на Европейската централна банка, започнало преди година и половина, както и въпреки повишаването на изискванията за задължителни минимални резерви на банките в България, което изтегли от тях около 3.2 млрд. лв.
Успоредно с това депозитите продължават да растат заради покачването на заплатите в България и предпочитанията на домакинствата да поддържат свободните си средства под формата на депозити в банките.
Относно инфлацията в България – основна пречка пред влизането на България в еврозоната – БНБ прогнозира през първото шестмесечие на 2024 г. тя да продължи да се забавя плавно, но да остане на относително високо равнище.
Фактор, който се очаква да продължи да оказва проинфлационно влияние, е прогнозираното значително нарастване на заплатите и на частното потребление в условията на значителен недостиг на работна сила.
