Абсурд е България да влезе в еврозоната, без да изпълни критерия за инфлация

Г-жо Бобева, според Вас реалистична ли е датата 1 януари 2025 г. за влизане на България в еврозоната?

Не. Всеки месец смятам инфлационния критерий по методологията, която е в съответствие с европейските актове. Критерият за ценова стабилност означава, че в съответната държава членка трябва да е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяване на прегледа на резултатите не бива да превишава с повече от 1.5 пункта този, който съществува в трите държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Инфлацията се измерва посредством индекс на потребителските цени на съпоставима база, като се отчитат различията в националните дефиниции.

Поне засега, при положение че са минали 9 месеца, които ще влязат в разглеждания период, на база на тях, каквото и да правим през останалите три месеца, теоретично вече е невъзможно да го постигнем.

Има възможност – прилагано е при Хърватска и към други страни, когато са оценявани – да се премахнат от сметките държави, чиято инфлация е много ниска и която е такава заради някакви вътрешни структурни причини, т.е. например въвели са регулирани цени на петролни продукти, енергия. Нещо, което е специфично за тези страни като политика, довела до по-ниската инфлация. От сметките могат да се премахнат до три страни, ако има такива, което ще съдейства да се покачи референтната стойност на инфлационния критерий.

Това е максимумът гъвкавост, която може Европейската комисия и Европейската централна банка да предостави.

За нас това би било благоприятно, защото ще ни доближи повече до инфлационния критерий. Това обаче не зависи само от нас, зависи и от това как се движи инфлацията в останалите държави членки на Европейския съюз.

С другите критерии нямаме проблем – изпълняваме ги. Инфлационният критерий е числов критерий, който има много ограничена гъвкавост. А дали ще ни приемат в еврозоната, ако не изпълняваме инфлационния критерий – за мен това е абсурдно. Това е нарушаване на Договора на Европейския съюз, така че – не. Това не е правено никога досега.

Една от балтийските страни преди години за съвсем малко беше извън един от критериите и не я приеха. А тя беше готова за фанфари, но не. Тази убеденост на българския министър на финансите вероятно се дължи на нещо, които ние не знаем.

Страните, изваждани от сметките, през годините:

2022 г. - Франция, Финландия, Гърция
2020 г. - Португалия, Кипър, Италия
2018 г. - Кипър, Ирландия, Финландия
2016 г. - България, Словения, Испания
2014 г. - Латвия, Португалия, Ирландия
2013 г. - Швеция, Латвия, Ирландия
2012 г. - Швеция, Ирландия, Словения
2010 г. - Португалия, Естония, Белгия
2008 г. - Малта, Нидерландия, Дания
2007 г. - Финландия, Полша, Чехия

Според премиера акад. Николай Денков има възможност конвергентният доклад тази година да бъде публикуван по-късно – наесен заради европейските избори. Дори това да не стане, има план България да поиска извънреден доклад тогава. Екзотична ли е тази идея, според Вас?

Правилата на еврозоната казват, че конвергентни доклади се подготвят от Европейската централна банка и Европейската комисия – паралелни, независими едни от други – веднъж на две години. Регулацията казва „може да бъде направен доклад за определена държава/и по нейно искане, когато има достатъчно аргументи“. Има такива случаи с извънредни доклади. Възможно е, да, особено ако се запази тенденцията за понижаване на инфлацията. Това зависи и до фискалната политика – ако тя е разхлабена, инфлацията ще расте. Когато влезеш вътре в причините за високата инфлация, се вижда, че тя до голяма степен се движи и от растежа на доходите.

Ако има публикуван доклад наесен и при една оптимистична хипотеза бъдем допуснати до еврозоната, не остава ли твърде малко време, за да се подготвим за смяната на валутата?

Ако сега това време се използва за интензивна техническа подготовка, няма да е проблем. Теоретично е възможно.

А има ли политика в решението за разширение на еврозоната?

Това не е политическо решение. Единствено числа. Има критерии и въпросът е дали се изпълняват. Няма политика в това. Дори когато се премахват страни при изчислението на инфлационния критерий, винаги е имало сериозна аргументация. Въпреки това, все пак има някаква малка гъвкавост, но се гледат само числа. Не може да изпълниш критериите и да не те приемат – няма как, не може, това е нарушаване на Договора на Европейския съюз.

А как гледате на това, че няма особено активна информационна кампания за въвеждане на еврото?

Всъщност има антикампания срещу влизането в еврозоната има. Това е странното – че тези, които са против еврото, правят кампания, а тези, които са „за“ еврото – не правят кампания. Аз си мисля, че основните документи, свързани с приемането, и самият план за смяната на валутата, са достатъчно прагматични. Остава най-важното и най-трудното – да убедиш хората и да ги подготвиш технически. Аз съм направила едно обобщение на това, което трябва да знаем за обмяната на левовете с евро и сега експериментирах с няколко курса студенти, в които преподавам „Международна икономика“, „Преки чуждестранни инвестиции“ и ще им дам тест дали са разбрали какво точно трябва да правят като подготовка за извършването на обмяната.

Това го правя, защото смятам, че ако студентът научи какво се случва и какво трябва да се прави, тогава се надяваме, че и родители, приятели и т. н. ще научат и това ще предизвика ефект на снежната топка.

Вие очевидно водите собствена активна кампания...

Да. Защото студентите са много важни, общуват много, така че това е много важен канал за разпространяване на информацията. Ние докато се чудим „за“ или „против“ еврото сме, докато се чудим за ползите и рисковете, нещата се случват и хората трябва да са достатъчно добре подготвени за техническата част, което е от изключителна важност за успеха на целия този процес. Не знам защо толкова драматично приемаме това. Ние направихме 2000 г. деноминацията – процес, който е също доста технически отговорен и сложен, свързан с доста промени. Тогава нямаше абсолютно никакви проблеми. Това показа, че е възможно да правим такива значими парични промени, които да завършват с успех. Не мисля, че сега сме по-неграмотни или по-неготови. Би трябвало само малко да се ускори процесът, и мисля, че всичко ще е наред от техническа гледна точка.

Еврозоната все пак не е панацея, а средство. Едни държави се провалят в еврозоната, другите просперират. Важно е към коя група ще влезем ние и това си зависи от нас. Не ни е виновна еврозоната, ние трябва да се постараем този път. Не се постарахме достатъчно като влязохме в Европейския съюз да извлечем максимална полза от тази възможност. Можеше да имаме още ползи от членството си в Европейския съюз. Сега ни се дава шанс да докажем, че в еврозоната ще се справим и ще я използваме като една възможност за по-висок икономически растеж, по-бързо приобщаване към всички ценности на Европейския съюз. Аз не подценявам българските граждани – не трябва да ги третираме като незнаещи, неможещи – когато става дума за техните пари и джобове, българите са доста образовани.

Говорейки за това, Вие сте автор на един нов своеобразен алманах за лични финанси. Към кого е насочен той?

Тази книга е насочена към студенти, но тя е достъпна за доста различни аудитории. Вътре в нея има доста неща, които биха били интересни за институциите, които предоставят финансови услуги, за банките. В тази книга гледната точка не е на доставчика на финансови услуги – банки, застрахователи, фирми за бързи кредити, а е гледната точка на потребителя. А ти за да бъдеш по-добър на пазара, трябва да знаеш какво искат, очакват и разбират клиентите. За тях би било полезно това четиво.

Разбира се, другата целева група са институциите, които се занимават с тази проблематика – колегите от Министерството на финансите, БНБ. Вътре има идентифициране на много сериозни проблеми, свързани със защитата на правата на потребителите в случая с финансовите услуги. Има доста идеи за това какво още може да се направи.

Много се надявам и една по-широка аудитория да чете книгата, защото в края на краищата ние сме в една ситуация с много съветници. Има робосъветници, консултанти, платформи. Има толкова много хора и институции, които се опитват да ни съветват. Хубаво е да има много съветници, това ти дава възможност да направиш по-голям избор, но в крайна сметка отговорността за личните финанси е лична.

Надявам се една по-широка аудитория да прочете книгата и се надявам да понаучат някои от основните идеи. Аз съвети не давам, карам хората да се замислят за личните си финанси и да се отнасят по-отговорно към тях. Вътре всички права на потребителите на финансови услуги са много ясно разписани, така че да си ги търсим, когато те биват ограничавани или нарушавани. Описани са всички възможни калкулатори, които може да използваме, защото все пак финансите са въпрос на сметки.

Всеки си избира какво точно да използва, къде точно да се позиционира във финансовата система, с какви услуги, но ще се радвам, ако книгата стане достъпна за повече хора.