Българският туризъм е аналогов и трудно се дигитализира

България преминава от аналогова към цифрова ефирна телевизия през 2012 г. Това се случи след мащабна рекламна кампания, финансирана от държавата, която понякога дори беше креативна. И така вече 11 години зрителите имат достъп до телевизия с по-добро качество, що се отнася до картината.

Но за разлика от телевизията, българският туризъм е замръзнал в 90-те години на миналия век. Рекламите са конвенционални – нищо модерно и интерактивно; Законът за туризма продължава да се кърпи; а качеството на услугата дори се влошава.

Как се развива туризмът в България?

Ако погледнем към последната статистика на Националния статистически институт (НСИ), наблюдаваща приходите в българския туризъм – се вижда, че 2023 г. се оказва рекордна по този показател. Собствениците на места за настаняване в България са спечелили общо 2 млрд. лв., което е ръст от 25% в сравнение с 2022 г. При сравнение с предпандемичната 2019 г. се вижда увеличение с над 33%.

До голяма степен това рекордно увеличение се дължи на по-високите цени на услугите в страната, а не толкова на посещението на туристи. Което ни води до мисълта, че има друг проблем в сектора – туристическата реклама – начинът, по който могат да бъдат привлечени повече посетители.

Проблемите с туристическата реклама на България са познати до болка на всички. Дори и хората, които не следят темата, знаят, че рекламните клипове, с които България се представя на чуждите пазари, не се обновяват регулярно. Цялостна стратегия за развитие на сектора липсва, а анализ на ситуацията почти не се прави. В същото време браншът и институциите се чудят в края на всеки сезон защо туристите ги няма.

Отговорната институция за маркетинговата стратегия на страната е Министерството на туризма, в момента управлявано от Зарица Динкова.

В България продължават да се отварят офиси на туроператори. Продължаваме да ревем за отваряне на туристически представителства. По цял свят се затварят. Едно туристическо представителство спокойно може да бъде онлайн“, коментира пред Economic.bg Димитър Попов,  собственик на датския туроператор „Пенгуин травъл“.

По думите му в България има много да се работи по дигитализацията на сектор „Туризъм“ и дава за пример Дания, където 95% от услугите в сектора са онлайн. За да се промени ситуацията в България трябва в ресорното министерство да работят „млади кадри, които са експерти по дигитален маркетинг“.

„Аналогов закон“

Законът за туризма в България е аналогов. Той отразява сектора преди 30 години. Той трябва да отразява онлайн търговията. Трябва да отговаря на туризма сега и който ще бъде след 5-6 години, а не на този, който е бил преди 30 години“, казва Попов.

Той дава пример с Дания, където промените в сектора са настъпили много отдавна. От години продажби на туристически услуги през агенции в странта няма, туристите сами организират пътуванията си. Агенциите там са по-скоро платформи, които предоставят услуги за резервации, по примера на Booking.

Попов е на мнение, че ако някой иска да бъде туристически агент в днешно време, то той трябва да е напълно дигитализиран и туровете, които се предлагат да бъдат много добре оптимизирани за Google.

В България нещата се развиват доста бавно. Тук още залагаме на брошури и на хора, които да ти обясняват какво ще посетиш. Българинът явно още иска да бъде воден за ръка на екскурзия“, казва Попов.

Виртуална реалност

На фона на всичко това на българския пазар през 2022 г. се появи Brimki.net – платформа, която предлага дигитални решения за създаване на интерактивно съдържание, вграждането му в уебсайт и атрактивно представяне на различни продукти, услуги и инициативи.

Един от основните фокуси на компанията е туризмът. И една от последните услуги, които предлагат е насочена именно към туроператорите и туристическите агенти в България.

Нашето предложение е да дадем възможност на туроператорите да представят дадена дестинация по интересен начин чрез интерактивните тагове, които създаваме или т.нар "Бримки“, разказва пред Economic.bg Мая Тунева, създател на Brimki.

Това, което тя и нейният екип правят, е да създават интерактивни пътеводители, с който туристите, влизайки на сайта на дадена община или туристическа агенция да могат да видят всяка забележителност по интерактивен начин – чрез вграден микс от медийни средства – видео разходки, звук, допълнително описание или с помощта на създавани от тях интерактивни карти.

Мая е икономист по образование и „пътешественик“ по професия и по душа. Има над 26 години опит в сферата в туризма. До 2019 година работи като Мениджър продажби и Управител на бутиков Туроператор в София.

През 2022 г. заедно със своя съпруг решават да създадат платформата за иновативни дигитални решения Brimki.net. От тогава като част от портфолиото на компанията са интерактивни проекти, вградени в сайтовете на различни бизнеси - известни личности, адвокати, туристически агенции, сдружения и фондации, училища, интериорни дизайнери, консултанти, експерти и дистрибутори, както и изграждане на цялостни интерактивни сайтове и пътеводители за пътуване.

Сред примерните техни проекти, реализирани в областта на туризма е пътеводител на кораба Costa Toscana.

В момента завършваме проект за къмпинг туризма в България. Създаваме цял интерактивен сайт, в който са описани различните възможности за къмпинг туризъм в страната“, казва Тунева.

Тя е сигурна, че това е посоката, в която трябва да се развива туризма – дигитализацията. Но все още има туроператори и хора от бранша, които не разбират напълно ползите от такъв проект.

Моделът, който предлагаме е абсолютно приложим и за националната туристическа реклама“, казва тя.

Facebook експерти

Все пак въпреки мнението на Димитът Попов, а и на други експерти в сектора, че Законът за туризма в България е остарял, през лятото на 2023 г. текстовете претъпяха поредната си поправка според която вече няма да е нужно провеждането на обществени поръчки за реализирането на онлайн рекламите на дестинация България. С оглед на това от Министерството на туризма тогава обявиха за Economic.bg, че ще търси нови експерти в областта на маркетинга, които да рекламират България в онлайн платформи като Facebook, YouTube и Instagram.

Начин и идеи как да се дигитализира туризмът в България не липсват. Липсва воля и достатъчно колективност, за да се направят нужните промени.

Бяха необходими 6 месеца за електронното правителство...колко пък време да е необходимо за туризма?“, попита реторично Попов.