Бавно и полека България ще търси формулата за зелена трансформация

Въглищните региони са най-голямото предизвикателство пред прехода на страната ни, но за тях все още се говори без ясен план

Бавно и полека България ще търси формулата за зелена трансформация
Александра Сотирова-Делчева Автор: Александра Сотирова-Делчева

България ще търси обществен консенсус за приемането на стъпки към зелената трансформация на енергетиката и икономиката. Така бавно и полека, с разговори и експертиза страната ни се надява да постигне климатичните амбиции на Европейския съюз по отношение на националните планове. Това стана ясно от днешната конференция „Политиката по климата и "Зелената сделка" - предизвикателства и възможности". Организатор на форума е Сдружение "Граждани за европейско развитие на България" (ГЕРБ) в сътрудничество с Фондация "Конрад Аденауер" и Центъра за европейски изследвания "Вилфрид Мартенс".

„Това е чудесна възможност за Европа като цяло, в това число и за българските общество и икономика. Наред с това той е свързан и с редица рискове: социални, икономически, дори политически. Изкуството тук е да управляваме рисковете по такъв начин, че да минимизираме, да смекчим негативните ефекти от зелената трансформация и в същото време да използваме всички възможности“, смята вицепремиерът Томислав Дончев.

По време на разговорите бяха очертани предизвикателствата, които води зелената трансформация за българската енергетика, а именно въглищните централи, от които се произвежда между 46 и 60% от електроенергията у нас. Решения обаче все още няма и отговорните институции продължават да говорят за тях, въпреки че европейските институции настояват за изваждането им от енергийния микс. Накратко, страната ни все още не знае какво ще прави със зависимите от въглища региони и работните места, които са фокусирани в тях.

До момента Европейската комисия е предложила три пилотни района, които ще бъдат обект на целенасочено подпомагане от Фонда за справедлив преход. Става въпрос за областите Перник, Кюстендил и Стара Загора. България вече има споразумение с ЕК да използва ангажирани от тях консултанти и експерти, които да помагат в изработването на регионалните планове за справедлив преход. Това трябва да се случи до септември 2021 г. България обаче счита, че има и други региони, които също ще бъдат засегнати от тези политики. Страната ни е посочила осем такива региони.

Според зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков държавата работи активно за организиране на плановете за регионите, където са заети над 120 хил. души, върху които зелената сделка ще окаже влияние. „Винаги сме били амбициозни, но балансирани“, каза Станков, допълвайки, че в плана „Климат и енергетика“ страната ни е представила необходимите мерки за постигането на целите.

Това обаче противоречи с констатациите на Европейската комисия по българския план. Според нея в него липсват иновативни подходи, визия за въглищните региони, оценки за общия ефект от посочените мерки и др.  

Целите, които Станков очерта, са към 2030 г. Например, 42% от енергията за отопление и охлаждане трябва бъде от възобновяеми източници. Освен това над 30% в електроенергията и 14% в транспорта трябва да се ползва електроенергия, доставена от възобновяеми източници. Според него е важно Европа да дава възможност на държавите членки сами да определят енергийния си микс. Той допълни, че е важно природният газ и ядрена енергетика да се разглеждат като чиста технология в средносрочен план.

Ресорният зам.-министър подчерта още, че трябва максимално бързо да се започне работа по плановете за преход на въглищните региони и идеите да идват от долу на горе. Задачата на енергийното министерство е до ноември 2021 г. да изготви тези планове като всяка стъпка ще е съгласувана с регионалните партньори. „Необходимо ще ни е съдействието на всички срани. Документът ще се превърне в Библията на тези региони и той трябва да бъде изготвен от всички нас, съвместно“, каза Станков.  

Дончев заяви, че е убеден, че ще успеем да изработим добри документи и да намерим формулата за максимално безконфликтен икономически поносим преход. Пред него обаче стоят още много въпроси като какво трябва да се появи на мястото на въглищата като енергийни мощности, как целият този процес е управляем. По думите му обаче дори и най-добрият план, най-съвършеният сценарий, ако не бъде адекватно разбран, няма да бъде успешен. „Ще използваме по най-добрия начин целият ресурс, който ни е осигурен за тази трансформация. Имаме нужда от крехък обществен консенсус, до момента такъв няма. Разговорите с експертите ще ни доближат до такъв“, каза вицепремиерът.

„Грешка ще бъде, ако обвързваме зеления преход само с енергетика“, смята Дончев, допълвайки, че по-бързо трябва да започнем да говорим и за трансформацията на транспорта, земеделието, индустриите.

Предизвикателство е и че страната ни граничи с три държави, които не са членки на ЕС и тежки индустрии могат да се преместят зад граница бързо, затова трябва да работим за запазване на работни места, да не допуснем изоставане на регионите и да подобрим конкурентоспособността.

Заключението от разговорите е, че зеленият пакт е предизвикателство, но и море от възможности. Страната ни тепърва ще търси начини да се справи с него и да се възползва от него. Нито една политика няма да е успешна, ако няма подкрепата на хората, смятат участниците в конференцията.

Коментари: 0