„Толкова голяма е нуждата ни“: Бизнесът би приел всеки украински бежанец
Бежанската криза може да издърпа трудовото ни законодателство в 21. век
Даниел Лорер, министър на иновациите и растежа:

© ECONOMIC.BG / БТА
Създаването на истинска правова държава бе в основата на плана за връщането на инвеститорите в България. Това остава така, но пътят към тази цел е „бягане с препятствия“. Войната в Украйна е поредното предизвикателство, след пандемията и скока на инфлацията, което измества темата с иновациите и растежа. Наред с щетите за икономиката, тя обаче създава и предпоставка за някои положителни ефекти. Това стана ясно от думите на министъра на иновациите и растежа Даниел Лорер по време на срещата на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“.
Лорер очерта два основни сценария за развитието на войната. При първия тя ще продължи неизвестно дълго време и това автоматично означава световна криза, не само в аспекта на горивата, но и на храните. Добрата новина тук, според него, е, че България е част от ЕС и НАТО, а скоро се очаква и присъединяването ѝ към ОИСР и еврозоната.
Предполагам, че ще има планове като Плана за възстановяване и устойчивост“, прогнозира министърът.
Вторият сценарий предвижда скорошен край. Лорер се позова на изказвания на висши украински служители, които дадоха знак, че войната може да приключи през май. „Когато те казват, че краят се вижда, това е положителен сигнал“, смята министърът.
А плановете за възстановяване както за самата Украйна, така и за близките държави като България, ще са много съществени. И вместо свиване на икономическия растеж, може да видим обратния ефект.“
Бежанска криза – възможност за Българя
Всеизвестен факт е, че българският трудов пазар страда от остра нужда на кадри. Работодателските организации вече са направили детайлен анализ по тази тема, резултатите от който предстои да бъдат обявени утре. От думите на Лорер обаче стана ясно, че бежанците от Украйна, които изберат да направят България свой дом, ще бъдат приети, при това независимо от специалността и профила си.
Толкова голяма е нуждата в нашата икономика.“
Друг положителен ефект е стимулирането на администрацията, която през последните години е закърняла по отношение на трудовото законодателство. Сега – на фона на извънредната ситуация – тя има шанса да бъде реформирана и „да стане адекватна на 21 век, а ние да можем да приемаме трудови емигранти по начина, по който това се случва в Западна Европа.“
Планът на правителството е колкото се може повече бежанци да стигнат и останат тук, макар и България да не изглежда най-атрактивната за тях страна – на същия принцип, по който не е и за чуждите инвеститори. „Администрацията има нужда от сериозно преструктуриране и енергизиране, за да поеме такива потоци, но техният икономически ефект ще е изключително силен. Нямам съмнение че ще се случи.“
Лорер обърна внимание на друг, по-малко коментиран аспект, а именно руските и беларуски бежанци. Според него независимо какъв и кога ще е краят на войната, политиката на Путин е отключила вероятно необратими икономически последици, които ще върнат страната с десетилетия назад.
Това означава, че много голяма вълна от квалифицирани кадри – които са първите, които напускат – ще се насочи трайно вън от Русия, защото за разлика от Украйна, оздравителните процеси там ще отнемат незнайно колко дълго.“