Без умни правителства еврото няма да реши проблемите на България

Приемането на еврото няма да реши проблемите на България от само себе си въпреки предимствата си, като по-ниски разходи за фирмите и по-добър имидж за страната. За да се подготви за влизането в еврозоната, а и за да се възползва от нейните предимства, на страната ни са нужни умни правителства и реформи в дигитализацията, банковата система и правосъдието, както и наличие на политическа стабилност. Това обясниха експерти по време на финансовия форум NEXT DIFI.

Според финансиста Любомир Дацов обаче големият проблем е, че политиците не обичат да правят структурни реформи, защото „няма правителство, което да е правило реформи и да не е загубило избори“.

Избирателят хем иска България да се движи напред, но когато промяната стигне точно до него, заема друга позиция. Затова политиците променят своя модел на поведение и се страхуват да поемат отговорност за реформите“, посочи Дацов.

От друга страна обаче тези промени са нужни, защото България трябва да се присъедини към еврозоната при сходен икономически цикъл с останалите държави членки и в този смисъл в момента сме догонващи.

„Eдинcтвeнaтa oпacнocт e, ĸoгaтo иĸoнoмичecĸият циĸъл в Бългapия и ocтaнaлитe cтpaни ce paзличaвa. Toвa e така, зaщoтo EЦБ взимa мepĸи в зaвиcимocт oт иĸoнoмичecĸия циĸъл, но ако той е различен за България, би билo yтeжнявaщo зa нac, каза Дацов.

Той напомни, че първият документ, който казва, че България ще влезе в еврозоната, е отпреди близо 20 години и трябва да изравним икономическите цикли, за да се движим с останалите държави.

Изпълнителният директор Финанси на ОББ Кристоф де Мил посочи, че приемането на еврото без умни правителства в общи линии няма да реши проблемите на България.

Нужно е да се повиши доверието към България като държава. Нужни са и политическа и финансова стабилност. ЕЦБ е много стриктен регулатор по тези въпроси“, каза Де Мил, отговаряйки на въпроса какви са предизвикателствата пред влизането на България в еврозоната.

Той също така обърна внимание, че за еврозоната банковата система на страната трябва да бъде много по-дигитализирана, а това трябва да стане и с дигитализация на администрацията.

Времената са такива, че получаваме пари от хора, които никога не сме виждали, и предоставяме пари на хора, които също никога не сме виждали“, обясни директорът.

Отговорността на политиците

Проучване, представено от социологическата агенция „Тренд“*, показа, че 58% от анкетираните лица не подкрепят идеята България да въведе еврото като официална валута, а 21% нямат мнение по въпроса. По-оптимистично настроените към еврото са по-младите, докато възрастните са по-консервативни. Цели 71% вярват, че въвеждането на еврото ще доведе до повишаване на цените в България, а две трети от анкетираните не смятат или не знаят дали присъединяването ни към валутния съюз ще увеличи доверието на инвеститорите към България. Според близо половината анкетирани България ще се промени към по-лошо при сценарий на замяна на лева с еврото.

Скептичните резултати от изследването показват, че хората се водят единствено от емоциите по този въпрос и има голяма липса на информация и фактология. Именно политиците са тези, които трябва да я запълнят, като един политически дебат ще изчисти страховете, посочва изпълнителният директор на „Тренд“ Анастас Стефанов.

Има голяма разлика между експертното мнение и това на хората и затова трябва да има дебат. Като цяло аз виждам позитив дори и само в това, че сме в чакалнята, защото сега трябва да направим промени в правната рамка, което ще бъде изключително позитивно“, коментира изпълнителният директор на Кофас България Пламен Димитров, като даде пример с нормативната уредба при обявяването на фалит.

Митовете за инфлацията

Според финансиста и бивш кандидат-депутат от ВМРО Кузман Илиев по-консервативните към приемането на еврото са именно възрастните хора, които все още ясно си спомнят хиперинфлацията от 90-те години и очакват подобна и при смяната на валутата. Междувременно обаче той обърна внимание, че инфлацията в еврозоната по принцип е по-ниска в сравнение с България – към август тя е 3.7% в България и 3% в еврозоната.

*Проучването е изготвено по метода Лице в лице, между 8 и 15 септември сред 1012 респонденти.