Бившият „враг на света“: Огледало за бъдещето на днешен Китай

През 80-те години на миналия век Япония бе врагът на света, пише CNBC в свой анализ, в който сравнява икономическия бум в страната тогава със ситуацията около сегашния неудобен – Китай.

Икономиката на Япония бързо се разраства, за да се превърне във втората по големина в света, благодарение на силно централно правителство, нарастващ и все по-продуктивен производствен сектор, лесен достъп до пари и кредит и защитни търговски политики, които породиха големи излишъци със САЩ. 

Тогава балонът се спука, последван от три „изгубени“ десетилетия на икономическа стагнация. Японският опит може да послужи като важен урок за Китай, сегашната втора по големина световна икономика. 

Три пресечни точки  

1. Застаряващо население

• Населението на Китай застарява с един от най-бързите темпове;
• Миграцията от селски към градски райони е най-големият двигател за намаляващото население. А градският живот обикновено съвпада с намаляващата раждаемост предвид по-високите разходи;
• Дори с по-либералната политика за ограничение до 2 деца, приета през 2015 г., раждаемостта в Китай миналата година беше най-ниската за 70 години на комунистическото управление;
• Застаряващото и свиващо се население означава, че Китай ще се нуждае от стабилен растеж на производителността, за да продължи да се радва на значителен икономически подем.  

Сходство с Япония: Този масивен демографски вятър е почти идентичен с натиска, който силно повлия негативното развитието на страната през 90-те години.

2. Довиждане производствено предимство

• Китайското производствено предимство изчезва;
• През последните десетилетия компаниите местеха производството си в Китай, за да получат достъп до по-евтината работна ръка. Производството обаче се промени, включително защото машините все повече заместват хората;
• Тази ерозия в конкурентното предимство на Китай се стимулира допълнително от по-евтините възможности за работна ръка в съседните азиатски страни.

Сходство с Япония: Подобни ограничения за енергийните и конкурентоспособни производствени фронтове някога забавиха възхода на Япония.

3. Не е толкова смесен

• Китайската „смесена икономика“ не е чак толкова смесена;
• Докато китайските власти въвеждат капиталистически елементи, икономиката на страната остава планова и контролирана от правителството;
• Това носи големи предизвикателства пред бъдещото развитие, пише старши сътрудник на института Cato и специалистът по Китай, Джеймс Дорн. Според него „няма свободен пазар на идеи, които са от съществено значение за иновациите и за избягване на големи грешки в политиката“;
• Тези предизвикателства станаха особено очевидни на фона на случващото се в Хонконг, азиатския финансов център, където антиправителствените бунтове взеха превес в ежедневието на хората. Показателни са и последиците за търговските отношения със САЩ и други страни, които открито обвиняват Китай в кражба на интелектуална собственост в опит да навакса и стимулира технологиите си;  

Сходство с Япония: на Япония не се гледа със същото пренебрежение или подозрения, но силно хомогенното й общество и бизнес структура затрудняват способността й да се адаптира на фона на световната икономика, която става по-дигитализирана и разнообразна.

Технологичното бъдеще 

Китай полага неимоверни усилия да навакса технологичните си пропуски и да настигне Съединените щати, за които се смята, че водят в дигиталната революция. Неслучайно Пекин създаде стратегическия план Made in China 2025, който цели да преосмисли ролята на Китай като „фабриката на света“, превръщайки я постепенно в място за високи технологии, като аерокосмически, полупроводникови и биотехнологии. 

В свят, в който работната ръка представлява все по-малък разход от общите, САЩ може да се превърнат в най-атрактивното място. Там има евтини и лесни маршрути за доставка до атрактивни крайни пазари на Източното и Западното крайбрежие, изобилие от ресурси като нефт и газ, защита на интелектуалната собственост, една от най-ниските данъчни ставки в света, образована работна сила и политици, които желаят да върнат инвестициите обратно в Америка. 

Китай може да са допуснали критична стратегическа грешка с разкриването на амбициите си, подценявайки решимостта на САЩ да запазят своята позиция на водеща икономическа сила. 

Китай знае, че може да оцелее и да процъфти в свят, ръководен от САЩ. От друга страна, САЩ не знаят, че техните ценности и интереси биха били подсигурени в свят, ръководен от Китай. Затова и републиканците, и демократите във Вашингтон, заедно с широката общественост, са убедени, че трябва да правят всичко, за да защитят своята интелектуална собственост. Политиците вероятно ще продължат да притискат напредничави технологии, търсейки начин да стимулират компаниите да се „върнат у дома“. 

Като се има предвид тази дългосрочна стратегическа борба, ние очакваме засиленото напрежение да продължи да се развива между САЩ и Китай, отчасти защото китайските власти може да бъдат принудени да изиграят по-слаба ръка, пише в анализа. 

В рамките на сегашната 2020 г., отношенията между двете суперсили все повече приличат на сценарий от Студената война, допълнително подплатен от напрежението около коронавируса, за който се счита, че пламна от Китай, преди да обхване целия свят.