Бизнес без наука няма бъдеще

Геномните технологии и науката за живота ще отнемат от IT специалистите „черешката на тортата“

Доц. д-р Милена Георгиева:

Бизнес без наука няма бъдеще

Със своя ентусиазъм доц. д-р Милена Георгиева създава около себе си кръг от млади учени

Снимка: Красимир Свраков

1604 ~ 2 мин. четене
Татяна Явашева Автор: Татяна Явашева

Днес науката е жизнен важна и бизнес, който не се базира на доказани научни данни, няма бъдеще. Науката винаги е била в основата на човешкия прогрес и е помагала на хората да се справят с променящите се условия на живот. Но промените вече не стават с векове, а с декади и трябва да сме готови за бърза адаптация, казва доц. д-р Милена Георгиева от Института по молекулярна биология  при БАН – учен с високи научни постижения в областта на молекулярната биология, генетиката и епигенетиката.

И ето какво още споделя тя:

Науката и технологиите са

на върха

на своето развитие. Вече може да сравняваме геномите на различни видове организми и да правим сравнителни еволюционни анализи. ИТ специалистите си мислят, че тяхна е „черешката на тортата“, но скоро те ще бъдат детронирани от върха , тъй като геномните технологии и науката за живота ще заемат това място.

Био киберсигурността е хибриден термин, който обединява двата вида сигурност. Тя е гореща тема, тъй като се натрупаха много данни от генетичните тестове за скрининг на заболявания и от секвенирането на човешки геноми, които станаха достъпни за потребителите. Тази информация, обаче, е нашият биологичен паспорт. Има неосъзнатост, неподготвеност и оттам и

законова неуреденост

свързана с тези въпроси. Биохакерството е нова тенденция, насочена към ползване на знания в молекулярната биология и генетика.  То цели „самопоправка“ и „самомоделиране“ на жизнените функции, без да има безспорни медицински доказателства, че даден метод работи на ниво хора. Концепцията за свободата на науката и технологиите, които се споделят в мрежата, отвори вратите за тази заплаха. Познавайки човешкия геном, всеки генетик може да даде много точна информация за заболяванията, към които индивидът е предразположен. Това би било важна информация за застрахователните фирми например, но етично ли е?

Смисълът на напредъка

в молекулярната биология е да се справим с редица заболявания. Това е красивата стойност на научно-технологичния разцвет. Но така се стига и до по-дълбоко познаване на идентичността на даден човек. Вече има техника за редактиране на човешкия геном с 99% точност. Успех на молекулярната генетика е, че намира начини не само за диагностика, но и за справяне с наследствени и генетични заболявания. Но от етична и правна гледна точка се повдигат много въпроси, свързани например с дизайнерските бебета и свръххората. Светът бе скандализиран от появата на първите генно редактирани  близнаци в Китай през 2018 г. Това наруши мораториума за работа с човешки ембриони и постави темата за биосигурността.

Законите, правото и етиката обикновено вървят „след събитията“. Правят се много тестове, натрупва се огромно количество биологична информация и трябва да има ясен регламент как тя се събира, използва и унищожава.

Има ли вечна младост

Стареенето е процес, еволюционно закодиран в нашите клетки. Колкото по-добре го познаваме, толкова по-силно ще може да му влияем. Изследват се и хора, достигнали столетие, като се търси отговор какво в техния живот е повлияло, за да достигнат тази възраст. Храненето, физическата активност, взаимодействието с хората, справянето със стреса – това са все фактори, които може да моделират работата на нашите гени, твърди доц. Милена Георгиева.

Подкрепи Economic.bg