Бизнес в Плевен – мисия за оптимисти

Трима предприемачи от Плевен гледат към развитието на региона с големи перспективи за привличане на инвеститори и устойчива заетост, но с много въпроси.

„Бизнесът в Плевен е съсредоточен главно върху шивашката промишленост и медицинските центрове. Лошата пътна инфраструктура на общината води до дългогодишното изолиране на района. Оттук и липсата на заинтересованост от страна на големи инвеститори и развитието на високотехнологични и иновативни производства с висока добавена стойност“, казва Йордан Грижов, млад общински съветник и създател на инициативата и наградите „Младите лидери на Плевен“. Вече две години инициативата отличава изявени личности и в сферата на бизнеса, които, въпреки предизвикателствата, се развиват в региона.

Сред тях е Теодор Балински от Пчеларска къща „Балински“, която произвежда около 15 тона био пчелен мед годишно, който се купува на едро от преработвателни предприятия и се изнася основно за Германия. Теодор е от семейство на наследствени пчелари. След като завършва като компютърен инженер с две магистратури в София и в Стара Загора, се връща в с.Тотлебен със съпругата си, за да се грижат за над 700 пчелни семейства. На въпроса „защо“, отговаря: „Въпросът може да бъде разгледан с позитивизъм или с отчаяние, а истината е някъде по средата. Плевен е един от най-бързо обезлюдяващите градове в България, условията за развитието на устойчив бизнес в региона са доста трудни, повечето от студентите остават в София или емигрират. Но Плевен е един от най-спокойните градове, с едни от най-добрите частни и университетски болници. Не е задължително да се инвестира единствено в столицата и по-големи градове, особено ако може да се работи онлайн с партньори и клиенти от цял свят“.

Теодор Николов, създател на RoboticsLab Academy - Pleven, първия клуб по лего роботика в града, също смята, че истината е някъде по средата. Училището и занималнята са вече на 2 години и работят с над 250 деца от 7 до 14 годишна възраст. Клубът преподава STEM дисциплини на над 200 деца в 4 училища. Николов казва, че високите технологии и дигитализацията са път напред за региона, но поради лошата инфраструктура през изминалите години доста чуждестранни инвеститори са се отказали. Друг проблем, който често се среща, са неблагоприятните условия, които държавни и общински институции създават за насърчаване на новите бизнеси. „Ние се рекламираме и правим обученията изцяло без подкрепа. Опитваме се да покажем на родителите и децата възможностите на роботиката като първата стъпка за всеки млад програмист“, пояснява той.

Йордан Грижов също вярва, че днес трябва да се поставят основите на дигиталната трансформация на региона. Той пояснява, че преработващата промишленост и  шивашките услуги, които имат водеща роля в икономиката на Плевен, не създават високо квалифицирана работна ръка, възможност за кариерно развитие и висок стандарт на живот. Това води до отлив на млади и образовани кадри.

Йордан Грижов

„Успешен бизнес се прави с познания, свързани с иновации и технологии. А тези познания и промени се осъществяват от млади образовани и предприемчиви хора. Медицинският университет предлага качествено образование и произвежда висококвалифицирани лекари и фармацевти. Разполагаме с университетска държавна болница и поне три големи частни лечебни заведения с модерна апаратура. Това е възможност да се създаде реален здравен клъстер. Наличието му ще създаде благоприятни условия за здравен туризъм с дългосрочен социален и икономически ефект върху региона“, пояснява той.

Извън медицинския си потенциал, област Плевен има много добра перспектива в земеделския сектор. Дунавската равнина е може би регионът с най- плодородна почва и благоприятен климат в Европа, но засега, според Теодор Балински, приоритет за бизнеса и за институциите е зърнопроизводството и след това производството на месо и мляко, плодове, зеленчуци, пчелен мед и т.н. Балински е сред най-големите производители на пчелен мед в региона. „Подкрепата от европроекти е за повишаване качеството и количеството на европейската земеделска продукция и за намаляване зависимостта от внос. Но на местно ниво не виждаме насърчаване на това производство, нито усилия за улесняване на развитието му“, казва той. Балински вижда Плевен след 5 години „или много западнал район, в който няма никаква перспектива, или със завръщане на млади хора с много енергия за развитие, а защо не и в земеделието“.

Теодор Николов и Йордан Грижов споделят неговото мнение. Теодор казва: „Необходими са промени в нашия град. Необходима е по -добра кадрова политика в общинските и държавни учреждения, икономически мерки, за да има развитие и промяна. Ако се работи усилено и в правилната посока, след 5 години Плевен може да бъде по-добро място за бизнес и препитание на повече хора, с по-висок стандарт на живот“. Грижов допълва: „След 5 години Плевен трябва да бъде променен, дигитализиран, осъвременен и да предлага много повече, отколкото днес. Не се ли случи това, не го виждам като подходяща бизнес дестинация!“.