Бизнесът в България ще има гратисен период след старта на CBAM

Фирмите, засегнати от Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите (CBAM), ще разполагат с гратисен период от девет месеца след 1 януари 2026 г., за да продължат вноса на стоки от трети страни, докато получат статут на „одобрен декларатор“. Междувременно Европейската комисия подготвя до декември пълен преглед на CBAM с нови законодателни предложения, които да изяснят правилата за електроенергията, експорта и предотвратяването на злоупотреби.

Това стана ясно по време на международния форум iN Sofia 2025, организиран от Economic.bg, който се проведе на 31 октомври 2025 г. в хотел "Хилтън".

Механизмът се превръща в ключов инструмент на ЕС за предотвратяване на „въглеродното изтичане“ и за запазване на конкурентоспособността на енергоинтензивните индустрии, но остава предизвикателство както за бизнеса, така и за администрацията.

Припомняме, че Механизмът ще действа от 1 януари 2026 г. и ще обхване компаниите, които са вносители на желязо, стомана, алуминий, цимент, торове, електричество и водород от трети страни в ЕС. Реалното закупуване на сертификати ще започне от 2027 г., но догодина фирмите трябва да са получили статут на „одобрен декларатор“, за да може да извършват внос.

Облекчения за бизнеса

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) беше определена за компетентен орган по CBAM през 2024 г. „Имахме изключително малко време да се подготвим, но успяхме. Изградихме капацитет, създадохме собствени вътрешни процедури и поддържаме актуална и практична информация на сайта на агенцията“, заяви Веселина Рошлева, заместник-изпълнителен директор на ИАОС.

Към момента са подадени около 200 заявления за получаване на статут на „одобрен декларатор“, като 140 компании се очаква да получат одобрение в рамките на седмици.

Това ще позволи на вносителите да продължат дейността си без прекъсване след 1 януари“, посочи Рошлева.

Тя допълни, че новият регламент за опростяване на CBAM, публикуван на 17 октомври, предвижда реални облекчения.

Ще имаме вече единен праг, базиран на масата – 50 тона на пратка. Това означава, че за вносители, чийто стоки не надвишават този обем, няма да е необходимо да притежават статут на „одобрен декларатор“, обясни тя.

Досегашният праг беше изключително нисък – едва 150 евро на пратка, което на практика включваше почти всички малки доставки в обхвата на механизма. Така на практика се дава глътка въздух на малкия бизнес.

Второто ключово облекчение, по думите й, засяга сроковете за одобрение и въвежда гратисен период от девет месеца след официалното влизане на CBAM в сила на 1 януари 2026 г. Всички вносители, дори и да не са получили статут на одобрен декларатор, ще могат да продължат да внасят стоки в обхвата на CBAM. Това ще важи първоначално до 31 март, а ако междувременно подадат заявление за одобрение, ще имат още около 6 месеца.

Тоест, дава се един период около девет месеца, в който вносителите ще могат да продължат да внасят такива стоки, без да бъдат – грубо казано – спрени на границата.“

Така въведеният преходен режим има за цел да осигури плавен старт на механизма и да избегне прекъсвания във веригите на доставки. По този начин бизнесът ще има достатъчно време да приведе процесите си в съответствие с новите изисквания, а администрацията – да завърши процедурите по одобрение и да стабилизира системата.

Рошлева призна, че въпросите около електроенергията остават открити. Агенцията очаква допълнителни указания и методики за прилагането на CBAM при транзита на електроенергия. Рошлева сподели и кой е най-често задаваният въпрос:

Какво се случва с компаниите, които извършват транзит на електроенергия от държава извън Европейския съюз, през държава от ЕС и съответно до държава извън ЕС. Това е изключително сложен въпрос и към момента наистина нямаме отговор.“

Европейската рамка

„Работим интензивно по правилата и насоките за въвеждането на механизма от 1 януари 2026 г.“, заяви Ян Дусик, заместник генерален директор на ГД „Климат“ в Европейската комисия.

Той посочи, че в края на годината ще бъде публикуван пълен преглед на CBAM, придружен от законодателни предложения в няколко направления – за електроенергията, експорта и предотвратяването на заобикаляне на правилата.

Искаме да гарантираме, че CBAM няма да бъде подкопаван чрез прехвърляне на ресурси или манипулиране на веригите на стойността. Нашата цел е той да бъде успешен – като част от по-широката рамка на Европейската схема за търговия с емисии (ETS)“, подчерта Дусик.

По пътя на декарбонизацията

Въпреки тези положителни стъпки, големите енергоинтензивни компании продължават да настояват за хармонизиране на регулациите с „физиката“ на реалния бизнес, за да се запази конкурентоспособността в условията на декарбонизация. „Аурубис България“ е сред компаниите, които вече реализират декарбонизационни програми, съчетаващи зелена енергия и енергийна ефективност. 

Ивайло Георгиев, ръководител „Устойчиво развитие и връзки с обществеността“ подчерта, че компанията разполага с „добре изградена, осъществима и осъществяваща се политика по декарбонизация“, която отдавна е излязла от фазата на теоретично есе и е насочена към реалните предизвикателства на индустрията.

Тъй като голяма част от производствените процеси в „Аурубис“ вече са електрифицирани, компанията измества фокуса си върху „непрекия отпечатък“. Това означава усилия за производство на собствена енергия от ВЕИ и постигане на икономии чрез програми за енергийна ефективност. На корпоративно ниво се инвестира и в бъдещи технологии, макар и на „много ранен етап“, като системи за улавяне и съхранение на въглерод, както и в използване на водород като гориво за сектора.

Георгиев категорично заяви, че подходът на компанията се основава на прагматизъм, като се съобразява с финансовите реалности:

Най-близкото четиво, което ни предстои, е годишният финансов отчет“.

Той подчерта философията, че „декарбонизацията е стратегия, тя не е сбор от проекти“. „Това, което ние се опитваме да правим, е да извършваме комбинирано четене на регулациите и на финансовите отчети по възможно най-умен начин, доколкото реалността го позволява,” заключи той, заявявайки позицията на „реалния бизнес“ в сложния диалог между „регулацията и реалността“.