В търсене на виновни за колективната безотговорност с болничните

В търсене на виновните за колективната безотговорност по отношение на болничните, довела до огромния ръст в издаването им през последните години. Така премина организираната от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и проведена днес кръгла маса със заглавие: „Злоупотребите с болнични листове – вреден за обществото феномен”.

Председателят  на АИКБ Васил Велев представи статистически данни, от които ясно се вижда, че от 2012 г. - три години, след като държавата прехвърли финансовата отговорност за първите три дни от болничните върху работодателите, броят на обезщетенията, изплатени от Националния осигурителен институт (НОИ) са се увеличили двойно до 2018 г., а сумата - тройно. Същевременно това нарастване не съвпада с данните от Националния статистически институт (НСИ) за промяната в броя на наетите лица в България през годините.

„Нека видим какво означава това във финансово изражение. Това е графика според отчетените от статистиката наети лица. Към нея наслагваме изплатените само от НОИ обезщетения по болничните. Както виждате, те растат близо три пъти. По оценка, за последната година за първите три дни на болничните предприятията са изплатили още 160 млн. лв. върху тези 549 млн. лв. от НОИ”, коментира Велев. Той представи и графика, че през последните години е имало постоянен ръст на дните за болнични, така че обемът на изплатените обезщетения не се дължи единствено на ръста на доходите в страната и съответно на осигурителните суми.

Председателят на АИКБ цитира и данни, според които през 2018 г. средният брой дни отсъствие по болест на българските служители е бил 7.86 дни. „Това е индикатор, че нещо е объркано тотално. Съседна Турция се рекламира пред чуждестранните инвеститори, заявявайки, че там хората отсъстват годишно не повече от 2 до 3 дни, докато при нас отсъстват 10 дни. Проблемът е, че това не е по болест. Тоест, хубаво е, че не е по болест, въпросът е, че не трябва да се отсъства, а трябва да се работи”, каза Велев.

Той напомни, че издаването на болничен на здрав човек е наказуемо. Бяха посочени данни, че през 2016, 2017 и 2018 г. са били отменени близо 10 хил. болнични листове, а са били санкционирани само 20 лекари.

Заключението на Велев беше, че икономическият е основният стимул за масовото използване на болнични. АИКБ е изчислила, че при 1000 лв. заплата и осигуряване върху пълната сума, ако човек работи цял месец без болничен, накрая ще получи 775.98 лв. нетно възнаграждение. Същевременно при използване на 3 дни болничен нетната заплата се понижава до 751.56 лв., или с 24.42 лв. Така при един 3-дневен болничен служителят губи едва 3% от възнаграждението си, но пък за сметка понижава работното си време с 15%.

Без пари първите три дни

Предложението на работодателската организация е икономическият стимул да се използва болничен да се понижи, а именно – първите три дни от болничните листове да станат неплатени. По думите на Велев от 28-те страни членки на ЕС само в България и още 8 страни натрупването на обезщетения за болничните започва от първия ден, а не със закъснение от няколко дни.

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков се съгласи, че данните, представени от АИКБ, наистина показват устойчива тенденция на нарастване на обезщетенията по болничните. Според него обаче не е правилно да се взима броя на наетите лица за сравнение, а трябва на осигурените, тъй като в противен случай цялата държавна администрация не влиза в статистиката. Съответно ръстът на болничните може да се дължи до голяма степен на чиновниците от администрацията, но графиката за наетите лица в България не ги отразява.

„Предложението на АИКБ е приложимо, но лично според мен е прекалено и социално неприемливо за българското общество”, заяви Петков. Според него, ако се търсят причини за ръста на болничните, то трябва да се разгледат отблизо отношенията лекар-пациент в страната.

Председателят на парламентарната комисия по социални въпроси Хасан Адемов призова да не се прави прибързано заключение, че нарастването на болничните се дължи само на фалшиви такива. Той припомни, че страната ни продължава да оглавява класацията в ЕС по обща смъртност на населението. „Нека си зададем въпроса покрай високата смъртност дали няма и високо ниво на заболявания”, каза Адемов.

Както и Петков, той също бе против идеята, че само служителите са виновни за ръста на болничните в страната. Адемов напомни, че работодателите имат правомощия да контролират дали се спазва предписаният от лекаря режим – болничен, домашен амбулаторен или свободен. Председателят на социалната комисия към парламента предложи две алтернативни решения на проблема с болничните. Едното е за първите три дни да се понижи процентът от осигурителната сума, който се изплаща на служителите, както и работодателите да не изплащат повече от 15 дни годишно. Другото предложение на Адемов е да се изолира лекарят, поне що се отнася до първите три дни от болничните – служителите да трябва да искат разрешение от работодателя си за отпускането на болничен за три дни.

Адемов подчерта, че лекарите не трябва да бъдат наказвани за ръста на болничните, тъй като те много трудно могат да преценят кога даден пациент се оплаква от несъществуващи симптоми, особено когато става дума за трудно проверими оплаквания като световъртеж и главоболие. Освен това, ако даден личен лекар често отказва на своите пациенти болнични, те много лесно след половин година могат да се прехвърлят при друг лекар. Той се съгласи обаче, че има и лекари, които злоупотребяват с правомощията си да предоставят болнични, но заяви, че не може заради малцина, да бъде наказвано цяло съсловие.

Управителят на НОИ Ивайло Иванов смята, че каквото и решение да бъде взето за първите 3 дни от болничните, той е категорично против плащанията за тях да се прехвърлят обратно към Института, както беше преди 2007 г., тъй като това би натоварило институцията с допълнителни 200 млн. лв. през следващата година. "Ако тенденцията на нарастване на болничните продължи, сумата също ще продължи да расте", заяви той.

Според него трябва да се засили контролът на всички равнища, както спрямо лекарите, така и спрямо работещите. По думите на Иванов и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), и социалното, и здравно министерства, могат да направят повече за засилване контрола върху болничните.

Обща отговорност, без отговорни

Зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова обобщи, че фалшивите болничните са общ морален проблем на българското общество, а не просто проблем на здравната система. Въпреки това дискусията продължи с конкретни примери за компании, засекли, че даден техен служител им е предоставил фалшив болничен, както и за работници, които директно са заявявали, че отиват да поработят в чужбина за месец, като през това време си пускат болничен за българската компания, която ги е наела. Бяха разказани и примери за лекари, които са отпускали болнични на цели семейства за един и същи период.

Така вината бе хвърляна ту върху работещите, ту върху общопрактикуващите лекари, без да се стигне до съгласуването на решение, алтернативно на това на АИКБ – първите 3 дни от болничните да станат неплатени. Още в началото на кръглата маса организацията заяви, че ако не бъде предложена ефективна алтернатива, ще внесе идеята си за обсъждане от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), а впоследствие и за обнародване от парламента. По този начин се очертава заради нарушенията на малцина и колективната безотговорност на институциите да бъде наказана една много конкретна, но многобройна група – работещите в България.