Брюксел среща отпор на идеята си за единната минимална заплата

Лично аз съм „за“ колективното договаряне. Други държави членки са въвели режима на колективно договаряне и постигат успехи“, каза председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен миналия месец в речта си за състоянието на Съюза.

Политическият ангажимент на Комисията към идеята произтича от натиск на страни като Франция и Германия да спрат конкуренцията, основана на размера на заплатите, между страните от ЕС - т. нар. „социален дъмпинг“. Но през последните месеци предложението беше подкрепено и от въздействието на коронакризата върху пазарите на труда, като над 15 млн. души понастоящем са безработни в ЕС и много "фронтови" работници са изправени пред повишен риск за здравето и несигурно бъдеще.

„Тези работници поддържаха нашите общества и икономики живи, когато всичко останало трябваше да спре. Но парадоксално е, че те ще бъдат най-силно засегнати от кризата“, заяви през юни европейският комисар по заетостта Никола Шмит и добави, че инициативата е „съществен елемент от стратегията за възстановяване на европейската икономика“.

Но такава идея има многобройни противници

Скандинавските държави и някои страни от Източна и Централна Европа се противопоставят на правно обвързващ инструмент, макар и по различни причини, както и сдруженията на работодателите, които се страхуват от ново увеличение на заплатите. Икономистите се съмняват и във времето на подобно предложение, което представя на правителствата политически избор за излизане от икономическата криза - между това да подадат ръка на работниците или да помогнат на бизнеса да се справи.

От една страна, през пролетта бихме искали да плащаме на работниците на касите в супермаркетите тройно. От друга страна, много вериги обявяват затваряне и това може да е последната капка, принуждавайки ги да затворят магазини“, каза Андреа Гарнеро, икономист за пазара на труда в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Разхождайки се по тънък лед

Договорите за ЕС посочват, че Брюксел няма компетенции в определянето на заплащането, но Комисията е решена да приеме предложение за обвързващи правила на 28 октомври, разкриват двамата източници, въз основа на нейните правомощия по отношение на условията на труд в страните от ЕС. Предложението ще изисква различни подходи в зависимост от съществуващата национална система.

Страните, които имат правно обвързваща почасова минимална работна заплата, ще бъдат помолени да проверят дали нейното ниво е „адекватно“, като избират измежду списък с параметри, включително как се сравнява със средната национална заплата и с разходите за живот. Двадесет и една държави от ЕС и Великобритания имат такава минимална заплата, варираща от 12.38 евро в Люксембург до едва 1.87 евро в България.

Когато има колективно договаряне, Комисията няма да може да се намеси в равнището на заплатите, което е договорено чрез преговори между синдикатите и работодателите, но ще ги помоли да продължат да разширяват обхвата на такива споразумения. Всички държави от ЕС разчитат на колективно договаряне, но в различна степен и само Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция разчитат изключително на този метод.

Това е само един от различните въпроси: Швеция, Дания и Финландия, които имат средно по-високи заплати от останалата част от ЕС, са против това, което те виждат като посегателство върху техните методи. Комисията вероятно ще изясни в директивата, че няма да има задължение за тези държави да въведат минимална заплата.

Ние, скандинавските страни, включително Финландия, имаме някои общи притеснения“, каза Тити Тупурайнен, министър по европейските въпроси на Финландия, в интервю за Politico. За нас е от изключителна важност ЕС да зачита модела на скандинавския пазар на труда, който се основава на колективно договаряне, и да не изиска от скандинавските страни да въведат законодателство за минимална заплата“, допълни тя.

Други четири държави - Унгария, Чешката република, Словакия и Полша - се противопоставят на правния натиск на Комисията по различни причини - те смятат, че Комисията няма правно основание да се намесва при определяне на заплащането. Това е същата позиция на сдруженията на работодателите като BusinessEurope, които твърдят, че Комисията не е компетентна по отношение на определянето на заплатите:

Тези въпроси, поради уважителни причини, са компетентност на националните социални партньори и държавите-членки“, пише BusinessEurope в своя позиция по въпроса.

Ако се стигне до борба, въпросът ще бъде решен с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС

Кризисните фактори

Повечето синдикати призовават Комисията да се възползва от политическия климат.

Увеличаването на заплатите трябва да бъде основно измерение на стратегията за възстановяване на ЕС“, каза Лука Висентини, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите.

Те твърдят, че увеличаването на минималните заплати би защитило работниците срещу бедността, особено докато икономиката се бори с въздействието на пандемията, като несигурността се задава за възможни втори вълни и национални блокади.

Реалността сочи в различна посока

В Гърция годишното актуализиране на минималната работна заплата, което трябваше да се появи през юни тази година, беше отложено с шест месеца. Синдикатите в Ирландия се отказаха от преговорите, тъй като националният орган за определяне на заплатите намали планираното увеличение наполовина. Германия реши да „разбие“ обичайното си двугодишно увеличение до минималната заплата върху четири по-плавни, по едно на шестмесечие, за да помогне на компаниите, които се борят с разходите. В България също се заформи дебат по темата, но правителството настоява, че ще увеличи размера на минималното възнаграждение по план от 1 януари.

Предишният опит може да даде насоки. По време на финансовата криза от 2008 г. икономисти, включително тези от ОИСР, съветваха правителствата срещу защитата на заплатите, надявайки се това да помогне на компаниите да се възстановят по-бързо и да намалят структурната безработица.

Но това до голяма степен не се случи и макар да твърдят, че минималните заплати не са сребърен куршум срещу бедността, икономистите преминаха от открито противопоставяне към подкрепа.