Бюджетни разходи за борба с COVID: пропуски в отчетността

Публикуваната от  International Budget Partnership глобална карта на отчетността (Global Scorecard of Accountability) показа, че:

• Повече от две трети от правителствата не  управляват своите антикризисни бюджетни пакети според международните стандарти за отчетност на публичните финанси;
• Почти две трети не са прилагали открити и прозрачни процедури за възлагане на обществени поръчки;
• Почти половината от правителствата са въвели фискални мерки за подкрепа без законодателните органи да участват в дискусия и одобрение на разходите;
• Само около една четвърт от националните одитни институции са публикували ускорени одиторски доклади до края на 2020 г.

Глобалната карта на отчетността е съставена на базата на извънредно изследване, което се провежда заедно с редовното изследване „Отворен бюджет 2021“. Покрити са всички 120 страни, участващи в индекса. В тези страни са оценени над 400 пакета от антикризисни бюджетни мерки, стартирани между март и септември 2020 г. Бързата оценка включва 26 индикатора, покриващи четири области – данни и прозрачност, гражданско участие, надзор и отчетност.

Прилагайки критерии, съобразени с най-добрата практика за прозрачност, участие и надзор върху разходването на публични средства, оценката показва, че в нито една от анализираните страни не е постигната „значителна“ степен на отчетност, а едва в 4 тя може да се определи като „достатъчна“. България, заедно с още 28 страни, от които 9 в Европа, попада в третата група – на страните, осигуряващи „частична“ отчетност.

България се представя добре по отношение на предоставянето на информация за насочването на антикризисните мерки, техния размер и потенциални бенефициенти на етапа на планирането и одобряването им. Добра практика е и въведеното изискване за месечна отчетност на разходите, пряко свързани с борбата с КОВИД, както и редовното публикуване на данни за изпълнение на основните мерки. В същото време, осигуряването на средства за различни мерки с решение на изпълнителната власт без одобрение на народното събрание, както и липсата на установен инструмент за включване на парламента в надзора по изпълнение на мерките ограничава отчетността. Не е предвиден и процес на гражданско участие в процеса на промяна в бюджетните приоритети в кризата – слабост, отчитана и в редовните индекси „Отворен бюджет“. Подобрение в прозрачността може да се постигне и с прилагане на друга добра практика от международния опит – централизирано публикуване на отчетна информация за изпълнение на разходите на единен портал, която към момента се предоставя на собствените интернет страници на всяко отделно министерство или ведомство.

Източник: Институт за пазарна икономика

Заглавието е на редакцията.