Бюджетът пак е залог за правителство

Очаквано темата за държавния бюджет стана водеща веднага след изборите. Гласуваният удължителен закон в края на миналата година дава срок от около два месеца на новия парламент да приеме държавния бюджет за 2023 г. Отново сме в ситуация, в която служебният кабинет мисли дали и как да внесе собствен проект на държавния бюджет, докато очаква евентуално партиите да се разберат за кабинет. Миналата година президентът, чрез думите си и действията на своите министри, на практика каза на депутатите: Ако искате бюджет, трябва да направите правителство.

Днес имаме сходна ситуация, в която лидерът на партията, спечелила изборите казва: Ако искате да гласуваме бюджета, трябва да намерим формула за правителство. Вече две години наблюдаваме една игра на котка и мишка между партиите и бюджета, а резултатът е по-висок дефицит, липса на адекватна средносрочна рамка, забавяне на публични инвестиции, в т.ч. пълен батак с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, и в крайна сметка спад в доверието на всички външни наблюдатели, в т.ч. чужди инвеститори, кредитни агенции и т.н.

Иначе варианти за действие има – макар да не са еднакво разумни. Очевидният е да има парламентарно излъчено правителство, което в рамките на няколко седмици да внесе свой пакет данъчни закони и бюджет. Вторият е служебният кабинет да внесе свой проект, а парламентът да го гласува скоростно преди предсрочни избори юли. Третият вариант е да имаме удължителен закон на удължителния закон – т.е. същото като есента, още 3 – 4 месеца продължение на бюджета за 2022 г. с евентуално разрешаване на няколко специални казуса. Разбира се, може и нищо да не се прави – тогава след изтичане на действието на удължителния закон държавата функционира по общия ред на Закона за публичните финанси.

Ако депутатите не се обединят около ясни и твърди мерки за свиване на дефицита и премахване на бюджетния популизъм – такива са възможни дори в последните два, макар и екзотични варианта – доверието в устойчивостта на фискалната позиция на България ще бъде сериозно разклатено. Още повече, ако самоопределящите се за про-европейски коалиции са искрени в заявената посока към членство в еврозоната, те трябва да дадат не само яснота за бюджетните параметри за 2023 г., но и да гарантират предпоставки за устойчиво нисък дефицит и в средносрочна перспектива. Иначе служебният кабинет може и да публикува тригодишна прогноза с някакви числа за приходи и разходи, но всичко ще изглежда тотално откъснато от политическата реалност и ще „увисне“ пред всеки сериозен партньор, кредитор или инвеститор.

Борбата с надценките роди две страници закон

В дните след изборите Министерство на икономиката публикува проект на Закон за надценките на хранителните продукти. Ход, който показва, че служебното правителство не желае да отстъпва напълно дневния ред на партиите и ще дава жега по своята водеща тема. Законът, който дава правомощия на Комисията за защита на потребителите да глоби с 2 на сто от реализирания оборот големите хранителни вериги, е всичко на всичко 12 члена и две страници. Няма мотиви. Няма оценка на въздействието. Няма дори дефиниция на понятието „надценка“. Казано е какво е „годишен оборот“ и „обратни услуги“, но вносителят на закон за надценките е забравил дори да дефинира понятието „надценка“.

Двете страници законопроект и приложението с изброени 17 вида храни, както и липсата на мотиви и оценка на въздействието, създават впечатлението, че покрай многобройните медийни изяви на водещите институции по темата, просто на чиновниците не им е останало време за работа по законопроекта. Многократно сме коментирали вредността на всякакви опити за намеса в конкуренцията на пазара и свободните цени, каквито често „изплуват“ на дневен ред като инстинктивен рефлекс на политиците и бюрократите, които искат да покажат ангажираност и по-възможност да си гласуват нови правомощия.

Източник: Институт за пазарна икономика