Бюджетът за 2022 г. няма да бъде приет тази година

За първи път в демократичната история на България бюджетът на държавата за следващата година няма да бъде приет в рамките на настоящата. Поради тази причина ще се използва правилото да се разходва 1/12 част от стария бюджет всеки месец. Това става ясно по време на коалиционните преговори на тема „Финанси“.

Според Асен Василев от „Продължаваме промяната“, който вероятно ще е следващият финансов министър, ако бъде съставен редовен кабинет, ще се направят усилия финансовата рамка на държавата да бъде одобрена до 31 декември, но „шансът е доста малък“.

Да запишем, че ще се положат всички усилия да се приеме Бюджет 2022 в срок. Но това е много пожелателно, тъй като ще трябва да се преработи изцяло бюджетът на служебното правителство. Министерският съвет ще има различна структура и по-скоро реалистичният срок за бюджета е краят на януари. Но не означава, че не трябва да положим усилия, но шансът е доста малък“, каза Асен Василев.

Икономистът Георги Ганев от „Демократична България“ напомни, че дори в актуализацията на бюджета за 2021 г., която беше приета в края на живота на 46-ия парламент е предвидена такава вероятност и няма да има проблем да се работи един месец с разходите от предходната година.

„Да, за януари предвидихме, че може да се наложи да се ползва 1/12 от предишния бюджет. Така че не очаквам да има сътресения. Но Министерството на финансите ще трябва да си отмени коледната ваканция, за да изготви бюджета. Най-вероятно няма да има много почивка“, каза Василев.

По време на преговорите днес четирите преговарящи партии се разбраха да бъде изготвен план за реформи във всички сектори до средата на 2022 г. След като бъде изготвена, ще се направи актуализация на бюджета през юли, тъй като вероятно ще трябват допълнителни средства за реформите.

Ако не са предвидени някои пари за реформи, ще трябва да има актуализация в средата на годината. Не искам да залагаме сега буфери за безразборно харчене. Трябва да има парламентарен контрол“, каза Асен Василев.

„Трябва да се премахне порочната практиката с ПМС-та да се раздават средства.“

Любомир Каримански предложи най-после да има някакъв контрол върху централния бюджет, който не е разписан по никакъв начин и се използва от изпълнителната власт по нейно усмотрение. „Централният бюджет трябва да се следи стриктно от Народното събрание“, каза той.

Асен Василев се съгласи, но уточни, че изпълнителната власт все пак трябва да си запази определена гъвкавост, тъй като не може да се планира абсолютно точно всички предварително.

Важна точка, по която се обединиха преговарящите, е промяна в модела на бюджетиране на капиталовата програма на държавата. Заедно с ПМС-тата, капиталовите разходи са другата порочна практика, осъществяваната от предишната власт – залагане на много пари за годината, изпълнение на малка част от тях и преразпределяне на останалата сума „по усмотрение на правителството“.

Според Асен Василев трябва да има многогодишно планиране на държавната капиталова програма (инвестиции в инфраструктура основно), вместо сегашните планове година за година.

„Имаме сега бюджетиране на строителството, но не и на поддръжката, на текущи ремонти. Трябва да има мултигодишно бюджетиране, защото нещата се изпълняват няколко години и не става с едногодишно бюджетиране“, каза той. Идеята е с всеки годишен бюджет да се приема многогодишна капиталова програма.

Тази идея беше силно подкрепена и от БСП. Румен Гечев даде пример с Германия и Италия, където според него се планира за 2, 5 или 10 години напред и всяко правителство изпълнява тези проекти.

Хората го правят отдавна, ние сме се вгледали в пъпа си и година за година натаманяваме бюджетите. Не може да не се обединим около тази европейска практика“, каза Гечев.

Според Василев за многогодишното капиталово бюджетиране може да се мисли сред средата на 2022 г., когато ще са ясни параметрите на реформите във всички сектори.

Любомир Каримански повдигна и въпроса за друго българско бюджетно изобретение – бюджетът на касова основа. „Да има ли двата варианта на бюджета – касова и начислена основа? Ще продължим ли с това.  Само в България ги има и дете. В ЕС е само на начислена“, обясни той.

Според Асен Василев това трябва да остане поне още една или две години и после да се мине изцяло на начислена основа.