„Бяхме щастливи, че комунизмът падна“

На 10 ноември 1989 г. работих до късно в своя кабинет, спомня си един от най-опитните юристи и законодатели проф. Александър Джеров, цитиран от агенция БГНЕС.

Както винаги слушах радио и изведнъж чух новината за свалянето на диктатора Тодор Живков. Тя бе неочаквана за мен. Бях смутен, защото след толкова години тормоз и комунистическо управление не можех да си представя, че той е свален и комунистите вече не са на власт. Това беше един щастлив момент в моя живот. Предполагам не само в моя живот, а в живота на всички честни хора.

Безспорно 10 ноември е официалният край на комунистическото управление. За съжаление обаче комунистите продължиха да ръководят държавата, завладяха икономическите позиции. В тази посока те работиха и много активно чрез службите за сигурност. За тези 25 години, които изминаха, не мога да кажа, че сме се освободили от комунистите. Да не забравяме, че само до преди няколко месеца те дори бяха официално на власт. За разлика от останалите бивши социалистически държави българските комунисти останаха една много голяма сила. Тази сила пречи за нормалното развитие на българската държава.

По време на прехода аз бях активен участник в промените и политическия живот като член първоначално на Радикал демократическата партия, а след това и на Демократическата. СДС беше формално водещата опозиционна сила, само че в ръководството на тази коалиция имаше хора на Държавна сигурност. Скрити бивши комунисти, които пречеха да се развие България така както трябваше. Сами можем да видим резултатите. В резултат на това, че СДС не можеше да бъде истинската опозиционна сила.

Полезното беше, че се отървахме от едно чуждо робство, защото ние бяхме завладени от Съветския съюз. Българинът получи свобода – възможността да влезе в европейското семейство, да пътува свободно, където пожелае, да говори свободно, каквото поиска. Това са големи постижения, които не трябва да бъдат отричани. /БГНЕС