Бъдещето на производството: Какво е индустриална метавселена?
Индустриалната метавселена се оценява на 18.36 млрд. щатски долара през 2022 г. и се очаква да нараства до около 100 млрд. долара до 2030 г.
© ECONOMIC.BG / Deposit Photos
~ 6 мин.
Economic.bg За повечето хора метавселената е синоним на Roblox, Horizon Worlds, Decentraland или The Sandbox. Но виртуалната и добавената реалност е нещо повече от игри.
Метавселената е тук и тя не само трансформира начина, по който виждаме света, но и начина, по който участваме в него – от производствения цех до заседателната зала“, заяви Сатя Надела, главен изпълнителен директор на Microsoft през 2022 г.
В необятната шир на този свят е например индустриалната метавселена (IM от Industrial Metaverse), която все повече печели внимание. Определяна като реалност за овластяване на индустриите и играчите, тази ниша на технологията има потенциала да създаде по-устойчив процес, да намали оперативните разходи и да подобри работната среда и опита на целевите сектори. Според Grand View Research, компания за пазарни проучвания и консултации, глобалният размер на пазара на индустриалната метавселена се оценява на 18.36 млрд. щатски долара през 2022 г. и се очаква да нараства с 33.6% годишен темп на растеж (CAGR) от 2023 г. до 2030 г.
Индустриалната метавселена ще бъде във фокуса и на първия бизнес форум на Economic.bg - ALL IN. В дълбините на темата ще ни потопи д-р инж. Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на Siemens България. Със своята ИНспирираща лекция тя ще покаже ефекта, който тази иновативна технология оказва върху бизнеса, икономиката и всекидневието на хората.
Индустриална метаобщност
В основата на метавселената в момента е т.нар. дигитален близнак, който позволява да се разгърне потенциала на технологията. А сред ключовите технологични компоненти на IM са още интернет на нещата (IoT), изкуствен интелект (AI), изчисления в облак, блокчейн и добавена реалност.
Със съзряването на технологията предприятията и агенциите от публичния сектор ще могат да създават цифрови близнаци на различни части от инфраструктурата – като градове, електропреносни мрежи или железопътни гари. Също така ще могат да използват данни в реално време за подобряване на операциите, да предвиждат повреди в оборудването, автономни камиони за логистиката, повишаващи производителността колаборативни роботи и сложни оптимизации на веригата за доставки.
Според доклад на Nokia-EY реалните ползи от случаите на използване включват намаляване на капиталовите разходи, устойчивост, подобряване на безопасността, съкращаване на времето за пускане на пазара. В доклада също така се посочва, че САЩ (65%), Обединеното кралство (64%) и Бразилия (63%) в момента са водещи, когато става въпрос за компании, които имат планове да навлязат в метавселената и са внедрили случаи на употреба в по-висока степен.
Мнозинството от световните производители споделят положителни нагласи относно потенциала на индустриалната метавселена“, отбелязва Сидхарта Типнис, партньор и технологичен лидер в Deloitte Индия.
Тенденции при проникването на IM
Водещи играчи вече са възприели тази технология и активно експериментират с нея. Сред тях са Nokia, Tech Mahindra, BMW, Boeing и Siemens.
Германският производител на автомобили BMW и гигантът в областта на чиповете NVIDIA си партнират при планирането на изключително сложни производствени системи чрез внедряването на платформата Omniverse в завода в Регенсбург, Бавария. По-късно тя бе разширена за производствена мрежа по целия свят, включително в завод за електромобили в Дебрецен, Унгария, който ще започне работа през 2025 г.
Omniverse ще даде възможност за агрегиране на данни в масивни, високопроизводителни модели, свързвайки софтуерни инструменти, специфични за дадена област, и позволявайки многопотребителско сътрудничество в реално време на различни места. По-рано Boeing, глобален производител на аерокосмически продукти, съобщи за безпрецедентно 40-процентно подобрение на качеството на частите и системите благодарение на използването на модела за разработване на активи на цифров близнак.
Друг ключов момент в това отношение е софтуерно дефинираната автоматизация, по-специално интернет на нещата и виртуалните програмируеми логически контролери (PLC). PLC се определят като „мозъците“ зад заводите, енергийните мрежи, офис сградите и влаковете, които дават изпълнение на тяхното виртуално съществуване. Така например Siemens AG си сътрудничи с Audi, като има свой виртуален PLC в една от техните фабрики.
Освен това генеративният изкуствен интелект дава възможност за нови начини за взаимодействие с машини и цифрови близнаци. Продуктът на Siemens и Microsoft Siemens Industrial CoPilot позволява управление и програмиране на машини чрез естествен език и ще служи като виртуален асистент в метавселената.
Защото [индустриалната метавселена] ни позволява да „тестваме“ всяка опция, по-бързо от всякога. Не два пъти по-бързо или три пъти по-бързо, а милион пъти по-бързо“, коментира по-рано Седрик Нейке, главен изпълнителен директор на Siemens Digital Industries.
Индийски сценарий
Капиталоемкостта не е възпряла индийските играчи да навлязат в индустриалната метавселена. Tech Mahindra стартира първото по рода си „Meta Village“, дигитален близнак на Pargaon в Махаращра за игровизация на обучението на платформата Roblox. Чрез своето подразделение Makers Lab Mahindra цели да насърчи техническото образование и развитието на умения в селските райони, като използва силата на технологиите.
Типнис очаква производството да бъде един от пионерите, като случаите на използване ще обхванат екосистемите на производството, талантите, веригата за доставки и клиентите: „Симулация на процеси, разработване на продукти, мониторинг в реално време (производство), потапящо обучение (таланти), управление на веригата на доставки и потапящо преживяване на клиентите могат да бъдат някои от първоначалните случаи на използване, които ще започнат да се експериментират и приемат в Индия.“
„Индийската производствена индустрия се бори с различни взискателни ситуации. Едно от основните препятствия е необходимостта от повишаване на рентабилността. Трудоемките операции и остарелите производствени подходи пречат на рентабилността, което затруднява индийските производители да се конкурират ефективно на световния пазар. Освен това високият риск за стойността на активите и рискът, свързан с аварии, допълнително стимулират необходимостта от растеж на индустриалната метавселена“, споделя основателят и главен изпълнителен директор на стартъпа Twyn.
Играчът в областта на дълбоките технологии съчетава блокчейн, изкуствен интелект, метавселена, интернет на нещата и 3D принтиране, за да предостави своите предложения за дигитален близнак в множество фабрични обекти - на земята, под земята или под водата, както и в различни географски региони. Twyn си сътрудничи с няколко водещи компании, сред които HP, Samsung, Maruti Suzuki, P&G, Uno Minda и JBM Group.
През февруари заместник-кметът на Махаращра Девендра Фаднавис представи Mumbai Metropolis Metaverse - проект за дигитален близнак на града, който показва текущото развитие на инфраструктурата и планираната трансформация на метрополния регион на Мумбай до 2025 г. Още през август 2023 г. министърът на пътния транспорт и магистралите Нитин Гадкари публикува доклада, в който се подчертава необходимостта от намаляване на разходите за строителство, поддържане на качеството, предотвратяване на закъсненията, загубата на ресурси, материали и създаването на отпадъци.
Чрез създаване на възможност за виртуални копия можем да определим мониторинг в реално време, ефективна поддръжка и симулация на различни проекти. Може да се провери качеството на използваните материали, на какъв етап е проектът, колко време ще отнеме завършването му и какви са повтарящите се проблеми, които могат лесно да бъдат идентифицирани чрез цифровите близнаци“, каза той.
Предизвикателствата
Макар че Индия е навлязла в индустриалната метавселена, в сравнителен план тя все още не е успяла да се наложи. Но защо? „Може да изглежда, че Индия изостава в надпреварата за метавселена, когато погледнете суровите цифри. Въпреки това тя се развива бързо, задвижвана от стабилната си IT инфраструктура и иновативния си дух. Динамичната стартъп екосистема на страната и стремежът на правителството към цифрови иновации полагат основите за значителен напредък в Metaverse приложенията, споделя Тевари.
Предвид тази динамика, вярвам, че Индия не просто наваксва, а е на път да се превърне в лидер при внедряването на Metaverse решения в индустриални и корпоративни области.“
Разходите за внедряване и възвръщаемостта на инвестициите се считат за основни проблеми по отношение на проникването и използването метавселана в промишлеността. Необходими са и подходящи умения и знания.
„Основно предизвикателство може да бъде липсата на служители с подходящи умения и знания. Индустриалната метавселена тук не се различава от това, което обикновено се наблюдава при други цифрови инвестиции. Друго важно предизвикателство може да бъде интеграцията между съществуващите технологии и системи. За да се създаде потапяща и съвместима виртуална и виртуално/физическа среда на индустриалната метавселена, хората, процесите, данните и системите трябва да работят заедно, като се създават ефективни връзки между производствените среди“, споделя Типнис.
Бъдещето
ABI Research прогнозира, че до 2030 г. пазарът на индустриални метапространства ще възлезе на 100 милиарда щатски долара. Сред индустриите, които се очаква да се възползват най-много от тази технология, освен автомобилния сектор, сектора на промишлените стоки и производството, са транспортът, веригата за доставки и логистиката, както и енергетиката и комуналните услуги.
